Решение № 15004 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3325/2010 г.

Решение № 15004 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3325/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба подадена от Илиана Тянкова Митрова, директор на 101 СОУ "Бачо Киро" София срещу решение № 13 от 25.01.2010 по преписка № 8/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че с по-ниското основно трудово възнаграждение на Юсуф Салих Юсуф в сравнение с двамата му колеги на същата длъжност "помощник-директор по учебната дейност" в периода от 30.12.2005 г. до установяването от МОН, че придобитите професионални квалификации не му позволяват да заема длъжността "учител" по предмет, изучаван в училище, което изключва и възможността за заемане на длъжността "помощник-директор по учебната дейност", директорът на 101 СОУ Бачо Киро " - гр. София, Илияна Тянкова Митрова е нарушил разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, според която работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, тъй като до този момент е изпълнявал еднакви трудови задължения като останалите си колеги на същата длъжност. В жалбата се възразява относно извода на комисията, че по-ниското трудово възнаграждение е в резултат на неравнопоставено третиране от страна на директора на училището. Според жалбоподателя решаващият състав на комисията не е взел предвид, че тези компоненти от възнаграждението, които определят различните суми получавани от зам. директорите имат нормативен характер. Ответникът по жалбата е представил писмено възражение. Представителят на Комисията за защита от дискриминация излага становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена с пощенско клеймо на 11.02.2010 г., при връчено съобщение за решението на 29.01.2010 г. Разгледана по същество е основателна. Производството пред комисията е образувано по жалба подадена на 30.12.2008 г., в която са направени оплаквания за поставянето на жалбоподателя в неравностойно положение спрямо останалите помощник-директори в училище, които получават по-високи трудови възнаграждения от него и от други редовни преподаватели, като дори учители с по-малък трудов и педагогически стаж и по-малки служебни отговорности получават по-висока заплата. С допълнение към жалбата от 7.05.2009 г. се излагат обстоятелства във връзка със запечатването на ползваната от него канцелария и прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед № 663/30.03.2009 г., поради непритежаване на необходимата професионална квалификация. Комисията е възприела данните в становището на Регионалния инспекторат по образованието към МОН, че жалбоподателят в административното производство е с квалификация "свещенослужител и учител по ислямско вероучение" от Висшия ислямски институт София, но не притежава документи, удостоверяващи допълнително придобита професионална квалификация "учител по история", а съгласно нормативните документи за заемане на длъжността "помощник-директор по учебната дейност" е необходимо лицето да притежава квалификация, позволяваща изпълнение на задължителна норма преподавателска работа. Придобитите професионални квалификации от г-н Юсуф не му позволяват да заема длъжността учител по предмет изучаван в училище, което изключва възможността за заемане на длъжността "помощник-директор по учебната дейност". Както е посочил представителя на РИО в производството пред комисията квалификация само за "учител" няма, квалификацията е за "учител по литература", "учител по история" и т. н., в случая с г-н Юсуф при преподаване в ислямско училище би имал своята правоспособност "учител по ислямско вероучение" и би бил пълноправен учител, но при липсата на ПКС "учител по история", не може да преподава такива часове. Жалбоподателят пред комисията е представил диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност "История", с професионална квалификация "историк" от Нов български университет и диплома за висше образование на образователно квалификационна степен магистър по специалност "История" и професионална квалификация "магистър по история" от СУ "Кл. Охридски", но няма професионална квалификация "учител по история". Следователно неправилно е становището, изразено в жалбата, подадена до комисията, че със втората квалификационна степен бакалавър по "история" г-н Юсуф е удовлетворявал изискванията относно специалната и педагогическа правоспособност за заемане на длъжността. В края на ноември 2008 г. е извършена проверка от РИО в училището, която е установила липса на диплома за педагогическа правоспособност. За да постанови оспореното решение комисията е приела, че полаганият труд от тримата помощник-директори по учебната дейност в училището е бил приблизително еднакъв по сложност, отговорност и тежест, при идентична работна среда, но жалбоподателя пред комисията е бил третиран неравно, тъй като неговото основно трудово възнаграждение е било по-ниско от това на колегите му помощник-директори в училището. Изводите на комисията са, че е нарушено правилото на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр, съгласно което работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, след като г-н Юсуф е изпълнявал трудовите задължения, отговарящи за тази длъжност, както другите двама помощник- директори по учебната дейност в училището, съгласно длъжностната характеристика. Посочено е, че ПКС и процентът прослужено време се заплаща като отделно перо и не е елемент от основната работна заплата. Не е установено от комисията през проверявания тригодишен период, за периода 30.12.2005 г. до 1.12.2008 г. жалбоподателят да е получавал различно трудово възнаграждение от останалите помощник директори. Установен е отказ да се увеличи възнаграждението му с 10 %, считано от 1.12.2008 г., обоснован с установената липса на професионална квалификация, поради което не е налице равен труд, положеният труд от жалбоподателя пред комисията не може да има същото качество, след като липсва необходимата професионална квалификация за заемане на длъжността. Комисията не разглежда въпроса, че за същия тригодишен период жалбоподателят е получавал трудово възнаграждение като останалите помощник-директори, без да има квалификация на учител по история и оттам право да заема длъжността помощник-директор. Установено е, че останалите помощник-директори са имали съответно първа професионално квалификационна степен с 31 години педагогически стаж и втора професионално квалификационна степен, докато жалбоподателят пред комисията няма защитена професионално квалификационна степен и към 1.12.2008 г. има 4 години и 7 месеца педагогически стаж, което обосновава разлика в размера на допълнителното възнаграждение за прослужено време, независимо, че не са направени изводи от комисията в тази насока. Неправилно е прието, че е без значение и е недоказано твърдението на директора, че при всяко увеличение на основната работна заплата е увеличавана и основната заплата на жалбоподателя. В мотивите на решението на комисията не е установена разлика в основната заплата на помощник- директорите за периода до 1.12.2008 г. Изложени са доводи, че разликата в заплатата е от 1.12.2008 г., когато към възнаграждението не са начислени сумите по 10 % -то увеличение в сферата на образованието от 1.12.2008 г. Посочено е от комисията, че по поименното щатно разписание от 1.12.2008 г. жалбоподателят получава по- малко основно трудово възнаграждение, в сравнение с останалите помощник- директори в училището. Молбата на г-н Юсуф до КЗДискр е подадена същия месец на 30.12.2008 г. и преди подаване на жалбата до комисията не е имало период и от един месец, през който той да е получавал по- ниско основно възнаграждение. В диспозитива на решението на комисията е записано, че е нарушена разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр, с получаваното по-ниско основно трудово възнаграждение, в сравнение с двамата му колеги на същата длъжност "помощник-директор по учебната дейност" в периода от 30.12.2005 г. до установяването от МОН, че придобитите професионални квалификации не позволяват на г-н Юсуф да заема длъжността учител по предмет, изучаван в училище, следователно решението касае периода 30.12.2005 г. - м. 11.2009 г., през който жалбоподателят пред комисията е получавал същото основно трудово възнаграждение, както останалите помощник-директори. Не намират основание изводите на комисията, че ответната страна не е успяла да аргументира и представи достатъчно доказателства за разликата между основната работна заплата на лицата, които заемат еднаква длъжност "помощник-директор по учебната дейност". Директорката е мотивирала отказа за увеличаване на трудовото възнаграждение, считано от 1.12.2008 г., с установената през м. 11.2009 г. липса на квалификация от страна на жалбоподателя и педагогическия стаж и не е установено да има друга разлика в основната заплата на помощник-учителите. Неправилни са изводите на комисия, че след като в становището си от 27.02.2009 г. директорката е посочила, че има право да приложи 10 % увеличение на заплатата, по този начин е признала, че лишава жалбоподателя от 10 % увеличение и реализира нееднакво третиране в сравнение с останалите преподаватели в 101 СОУ. С допълнително становище от 20.03.2009 г. е посочено, че основание за неначисляване на увеличение от 1.12.2008 г. е и обстоятелството, че жалбоподателят пред комисията е бил в отпуск по болест. Комисията не е приела тези доводи, тъй като от представените молби за отпуск по болест от 21.01.2009 г. и 09.02.2009 г., е видно, че г-н Юсуф е бил на работа на 4, 5 и 6 февруари, когато "директорката могла да му даде 10 %-то увеличение" Жалбоподателят пред комисията е посочил, че е бил в отпуск по болест от 17.11.2008 г. - 4.02.2009 г., през който период е претендирал увеличение на заплатата си. Изводите на комисията са противоречиви, тъй като от една страна е приела, че има неравно третиране, но до момента на установяване от МОН /през м. 11.2008 г./, че придобитите професионални квалификации от г-н Юсуф не му позволяват да заема длъжността "учител" по предмет, изучаван в училище, а от друга страна е приела, че след връщането му от отпуск през м. 02.2009 г. е следвало да му се даде увеличение на заплатата. Със заповед № 663/30.03.2009 г., по време на производството пред КЗД, трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено, счетено е от КЗД, че ответната страна е имала основание за това, тъй като лицето не притежава необходимото образование и необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа, факт, който е констатиран от РИО към МОН след проверката на придобитите дипломи за висше образование на г-н юсуф. С писмо изх. № 0522-23/6.02.2009 г. на МОН, Дирекция "Правна" е направена констатация, че документите на лицето не удостоверяват присъдената професионална квалификация "учител по история" и не са представени документи, удостоверяващи допълнително придобита квалификация "учител по история", което изключва и възможността за заемане на длъжността "помощник- директор по учебна дейност", поради невъзможността за изпълнение на задължителната норма преподавателска работа. Видно от изискванията за заемане на длъжността "помощник-директор по учебна дейност" лицето трябва да има призната професионална квалификация учител или педагогическа правоспособност. КЗД се е позовала на посоченото писмо на МОН, като е приела, с прекратяването на трудовото правоотношение не е извършено нарушение на дискриминационното законодателство, а в същото време не е отчела обстоятелството, че неувеличаване на основното трудово възнаграждение на жалбоподателя от 1.12.2008 г. се дължи на същия обективен факт, който към този момент е станал известен след извършената проверка от РИО в края на м. ноември 2008 г., а не се дължи на лично отношение на директора на училището, още повече основано на различна етническа принадлежност. В диспозитива на решението не са посочени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В отговора по жалбата до съда г-н Юсуф посочва, че редови учители със същия, дори с по-малък стаж по специалността и без професионално квалификационна степен са имали по-високи основни заплати от неговата. Прави ново твърдение, което не е разглеждано от комисията, че по щатното разписание от 1.07.2006 г. началната основна заплата в размер на 307 лв. не е била умножавана по относимия към тази дата коригиращ коефициент 1,065. Възразява, че ПКС се заплаща като отделно перо и не елемент на основната работна заплата, отразено е в отделна графа в поименното щатно разписание. Излагат се доводи, че процентът прослужено време също не е елемент на основната работна заплата и относимата редакция на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата чл. 4, ал. 3 и ал. 4 сочи, че основната работна заплата зависи от оценката и степенуването на работните места, като при оценката на работното място се отчитат сложността на труда, отговорността на труда, тежестта на труда и параметрите на работната среда. Комисията не е извършила сравняване с учители на друга длъжност и не е установила други данни за основната заплата до 1.12.2008 г., поради което доводите на ответника в съдебното производство в тази насока са неотносими. Липсата на професионално квалификационна степен означава липса на едно от изискванията за заемане на длъжността "помощник-директор по учебната дейност", относно която е определено основното трудово възнаграждение, поради което са неоснователни доводите, че липсата на професионално квалификационна степен има значение само за заплащане на ПКС като отделно перо във възнаграждението. Изложените доводи, че по длъжностна характеристика изискванията за заемане на длъжността помощник-директор по учебната дейност са били висше образование специалност история и присъдена професионална квалификация учител, на които Юсуф отговаря, не отчитат обстоятелството, че придобитата квалификация "учител по ислямско вероучение" не е относно предмет, изучаван в училище. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,