Решение № 14926 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12071/2010 г.

Решение № 14926 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12071/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по искане за отмяна от "ЗИМ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от управителя Запрян Иванов Маврудиев, чрез процесуалните си представители адв. Борислав Стоилов Иванов и адв. Татяна Иванова Рискова, на влязло в сила решение № 10339 от 3.08.2010 г., постановено по адм. дело № 10879 от 2009 г. на Върховния административен съд - първо отделение. В искането за отмяна се поддържа, че решение № 10339 от 3.08.2010 г., постановено по адм. дело № 10879 от 2009 г. на Върховния административен съд - първо отделение противоречи на 8 броя други решения и са изброени: решение № 2453 от 23.02.2010 г., по адм. д. № 11872 от 2009 г. по описа на първо отделение; решение № 2454 от 23.02.2010 г. по адм. д. № 10905 от 2009 г. по описа на първо отделение; решение № 2455 от 23.02.2010 г. по адм. д. № 12226 от 2009 г. по описа на първо отделение; решение № 3140 от 10.03.2010 г. по адм. д. № 12470 от 2009 г. по описа на първо отделение; решение № 3907 от 23.03.2010 г. по адм. д. № 11870 от 2009 г. по описа на първо отделение; решение № 15119 от 10.12.2009 г. по адм. д. № 8318 от 2009 г. по описа на първо отделение, решение № 5481 от 28.04.2010 г. по адм. д. № 15723 от 2009 г. по описа на първо отделение; решение № 9290 от 5.07.2010 г. по адм. д. № 2966 от 2010 г. по описа на първо А отделение. Твърди се, че по изброените дела решенията са постановени между едни и същи страни, а исканията и основанията са идентични и на основание чл. 239, т. 4 от АПК се иска отмяната на посоченото решение. Ответникът - началникът на митница Пловдив - в срока по чл. 242, ал. 2 АПК, чрез процесуалния си представител Валентина Василева, оспорва молбата за отмяна, като изразява становище за неоснователност на искането, подробно развито в приложеното възражение. Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна е подадено от активнолегитимирана страна в законоустановения срок по чл. 240, ал. 1, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Установено е, че с решение № 10339 от 3.08.2010 г., постановено по адм. дело № 10879 от 2009 г. на Върховния административен съд - първо отделение, което е предмет на искането за отмяна, съдът в производство по реда на чл. 208 от АПК, образувано по касационна жалба на началника на митница Пловдив, е отменил решение № 871 от 23.06.2009 г. по адм. д. № 976 от 2008 г. на Административния съд - Пловдив. С това решение административният съд е бил отменил спорния митнически акт - административното решение на началника на митница Пловдив, с което е променена митническа стойност № 487 от 6.03.2008 г., потвърдено с решение № 1-4412-0294 от 11.04.2008 г. на директора на РМД - Пловдив, в т. ч. и в частта за разноските. Върховният административен съд е решил делото по същество като е отхвърлил жалбата на "ЗИМ" ЕООД срещу административното решение, с което е променена митническа стойност № 487 от 6.03.2008 г. на началника на митница Пловдив, с което сумата от 6796,15 лв. недекларирани транспортни разходи, са прибавени на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "А" от ЗМ към митническата стойност на внесените от "ЗИМ" ЕООД стоки от Китай по ЕАД № 3000/4-36020 от 30.06.2005 г. и съответно са определени допълнителни митнически задължения в общ размер 1 827.00 лв., от които 391.00 лв. мито и 1 436.00 лв. ДДС, ведно със законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. С тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г., постановено по т. д. № 4 от 2010 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд е прието, че ако административните дела са с различни страни или относно различен предмет, както е в случая, няма противоречие между решенията и отмяната е недопустима. В разглеждания случай е налице следното - различни административни актове като предмет на разглеждане на делата и на съдебните решения като резултат, макар и издадени по идентични случаи. Следва да се отчете обстоятелството, че предмет на жалбите по всички от изброените първоинстанционни дела е било различно решение за промяна на митническата стойност. Административните актове са издадени по един и същ въпрос - дали следва да се коригира договорната стойност, декларирана от вносителя, като транспортните разходи по представена фактура се включат в митническа стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "А" от ЗМ. За да има идентичност между два съдебни акта, трябва да е налице пълно съвпадение на страни и предмет, което в случая не може да се каже. В процесните случаи не само са издадени различни административни актове, но и същите касаят възникнали в различно време правоотношения по повод внос на определени стоки. Основанието за отмяна е налице при тъждество по предмет и страни между противоречащи си съдебни решения. Страни, които в случая няма спор, че са еднакви, основания за отмяна на административните актове - също, проблемът се явява при изясняване на третата предпоставка - предмета на делото. В конкретния случай липсва тъждество между предмета на оспорване по изброените решения. Касае се за различни решения на един и същ митнически орган - началника на митница Пловдив, които са за промяна на митническа стойност в различни административни документа, с които е деклариран внос на различни стоки, макар и стоките да са от един и същ вид - пластмасови и плюшени играчки, керамични декорации и др., които са различни по брой и размери в отделните документи. При липсата на тъждество между предмета на цитираните дела не е изпълнено изискването на законодателя за обективно тъждество между делата, поради което искането като неоснователно, ще следва да се отхвърли. В този смисъл е изричното тълкуване на разпоредбата, дадено с тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г., постановено по т. д. № 4 от 2010 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че искането на "ЗИМ" ЕООД - гр. Пловдив за отмяна на влязло в сила решение № 10339 от 3.08.2010 г., постановено по адм. дело № 10879 от 2009 г. на Върховния административен съд - първо отделение, се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,