Решение № 1823 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10585/2008 г.

Решение № 1823 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10585/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Бойко Атанасов Атанасов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, срещу Решение № 799 от 9.07.2008 г. по адм. дело № 2606 по описа за 2008 г. на Административния съд - София-град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Иван Асен-Л-Иван Асенов" оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Росен Русков. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София-град е бил РА № 20003630 от 27.12.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с Решение № 452 от 14.03.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.01.2005 г. - 31.07.2007 г. На едноличния търговец е определено задължение за ДДС в размер на 8 244.83 лв., на основание чл. 67 от ЗДДС, за реализирана доставка от него в качеството му на доставчик по фактура № 1 от 31.03.2007 г., издадена на "Фаролес и Колумнас Хиспалис", получател с идентификационен номер ESB 41807041. В хода на ревизията е установено, че за данъчен период м. март 2007 г. от ревизираното лице е подадена справка-декларация с деклариран резултат ДДС за възстановяване в размер на 8 070.03 лв. Същото е издало фактурата, с посочения по-горе номер, на стойност 49 469.00 лв. Същата е отразена в дневника за продажби и справката- декларация за периода, като в нея доставката е посочена като ВОД, подлежаща на облагане със ставка 0 % по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Предмет на доставката са осветителни тела - фенери. В мотивите на РА, на стр. 2 е записано, че по повод възражение представено срещу РД са представени доказателства от ревизираното лице, относими към спора. Според органа е видно, че фирмата купувач с посоченото по-горе наименование и идентификационен номер е регистрирано по ДДС за периода 2007 г., но не става ясно дали е регистрирана за целите на ДДС в ЕС, подадена е данъчна декларация от нея, в която е отразена процесната доставка като вътреобщностна и е начислен ДДС. Същевременно органът по приходите прави констатацията, че към датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка по чл. 51 от ЗДДС испанската фирма, получател не е регистрирано лице по ЗДДС в Испания и не е налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Същата има това качество към 16.04.2007 г., а не към датата на възникване на данъчното събитие. Тази фактическа страна по спора е изложена в мотивите на обжалваното решение, като съдът е обсъдил и приетото от същия този орган по приходите, че след като режимът на ВОД е изключение от общия режим на доставките, които по правило се облагат със стандартната ставка в държавата членка на доставчика, то доказването на вътреобщностния характер на доставката е в тежест на жалбоподателя. Според органа за валидността на идентификационния номер на доставчика следва да се направи справка на съответната страница на Интернет портала на Европейския съюз (www. europa. eu), която обаче отразява наличието на такъв номер в момента на справката, а не за по-ранен период. Това налага извършване на проверка чрез отправяне на автоматично запитване във VIES системата за обмен на информация. В конкретния случай тя е показала, че испанската фирма има идентификационен номер ESB 41807041 и е регистрирана в Испания по ДДС на 16.04.2007 г. Съобразно изложеното съдът е обосновал преценка, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и съдържа необходимите реквизити. Според него е мотивиран подробно, като неразделна част от него е и ревизионният доклад, където се съдържат фактическите констатации. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на РА, като доказателствата, послужили за издаването му са събрани по предвидения в ДОПК ред. За да направи преценка за законосъобразността на този административен акт, съдът се е позовал на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, която разпоредба определя, че вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по този закон лице или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчнозадължено лице или данъчнонезадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Според него за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба следва да са налице следните предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ДДС в РБългария, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Документите, които удостоверяват извършването на доставката са посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС и това са фактура за доставката, в която се посочва идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден в държавата членка, в която същият е регистриран и документ, удостоверяващ изпращането и транспортирането на стоката (товарителница, писмено потвърждение от получателя). Така според съда основен спорен момент се явява този дали получателят по доставката, а именно испанската фирма е регистрирана за целите на ДДС в Испания преди датата на възникване на данъчното събитие. Съгласно чл. 51 от ЗДДС датата на възникване на данъчното събитие възниква на датата, на която би възникнало такова събитие при доставка на територията на страната по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Според фактурата, описа към нея и от международната товарителница се установява, че предметът на доставката е предаден за превоз на 5.03.2007 г. от доставчика и е получен от испанската фирма на 14.03.2007 г. За да разреши посочения спорен момент съдът тълкува понятието "регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка" и съответно дали то е налице по отношение на испанската фирма, получател към посочената дата 14.03.2007 г. Съдът не възприема тезата, че след като се извърши справка във VIES системата и тя сочи включване в регистъра на вътреобщностните доставки на 16.04.2007 г., то процесната доставка няма такъв характер. Легалната дефиниция заVIES декларацията е дадена в § 4, т. 44 от ДР на ЗДДС, като според нея тя е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки. Наименованието й е абревиатура на европейската информационна система за обмяна на информация и данни между данъчните администрации на държавите членки относно функционирането на ДДС при вътреобщностната търговия. Дава възможност за проверка на валидността на данъчните идентификационни номера по ДДС на участниците в търговския обмен при тази търговия. Данъчните идентификационни номера на европейските фирми са с абревиатура VIN. Валиден VIN е идентификационният номер на лице, което към датата на възникване на данъчното събитие, обективирано във фактура за ВОД, е регистрирано за целите на облагането с ДДС в държавата членка издала този номер. Според по-горестоящият административен орган, който е постановил потвърдителното в тази част на спора решение, в някои държави като Испания и Полша, търговците оперират с 2 идентификационни номера за целите на ДДС - единият при търговските взаимоотношения на вътрешния пазар, другият ДДС номер им се издава при осъществяване на вътреобщностна търговия. Според съда както органът по приходите, така и този орган не са посочили кой е идентификационният номер на испанската фирма за тази "вътрешна" регистрация, след като за целите на вътреобщностните доставки (придобивания тя е регистрирана на 16.04.2007 г. Според ревизионния доклад в справката- декларация, подадена от жалбоподателя е обозначено дружеството с ESB 41807041, както и че този код фигурира и във фактурата, описа към нея и международната товарителница. При данни, че преди включването в регистъра на вътреобщностните операции данъчният идентификационен номер на испанското дружество съвпада с номера отразен във VIES системата, според съда дори да се отчете становището на органа по приходите, че има специален режим на регистрация по ДДС в Р испания, за което не са ангажирани доказателства, следва да се приеме, че получателят по процесната фактура е "регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка". Реализиран е данъчният състав на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, за да се приема доставката като вътреобщностна. Включването на задължените субекти в системата за контрол и обмен на информация между държавите членки не е конститутивен елемент относно регистрирането за целите на ДДС в страните членки на ЕС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. В мотивите му е изложена фактическата страна по делото, направена е преценка на приложимите материалноправни норми и е обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания РА. По делото няма спор за факти, а същият се свежда до правилия анализ на същите, което от своя страна рефлектира върху извода дали процесната доставка има характера на вътреобщностна доставка. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС (отм.) изисква, за да се признае този характер на една доставка да са налице кумулативните предпоставки, а именно да е налице възмездна доставка на стока, последната да е изпратена или транспортирана извън територията на страната до територията на друга държава членка и получателят да е регистрирано данъчнозадължено лице. Ако е налице такава доставка по силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС тя е облагаема доставка със ставка 0 %. Удостоверяването на осъществяването на такава доставка се доказва с изброените в чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС документи. В б. "а" към първата посочена алинея, изрично е записано, че във фактура за доставката, в която когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държавата-членка, под който номер му е извършена доставката. В конкретния случай е установено, че във фактурата получателят на доставка, а именно испанската фирма "Фаролес и Колумнас Хиспалис" е записана с идентификационен номер B 41807041, като същият е посочен в описа към нея и международната товарителница. Със същия код тя е записана и в справката-декларация и дневника за продажби за съответния данъчен период на ревизираното лице. По повод възражението на това лице срещу ревизионния доклад то е представило отчетна декларация за вътреобщностни операции обр. 349, тримесечна данъчна декларация обр. 30 и искане за регистрация, които изхождат от фирмата-получател, в които документи (стр. 87 до стр. 98 от съдебното досие) същата чуждестранна фирма се идентифицира с посочения номер. В мотивите на обжалвания РА, стр. 2 органът по приходите е записал, че от тази документация се установява, че посочената фирма е регистрирана по ДДС за период 2007 г., но не става ясно дали е регистрирана за целите на ДДС в ЕС. В него тя е идентифицирана с идентификационен код ESB 41807041. Следователно самият орган по приходите не установява с кой идентификационен код се идентифицира получателя по процесната доставка. В издадения акт от по-горестоящия административен орган се установява същата обстановка, като се прецизират изводите с констатациите за данъчните идентификационни номера на европейските фирми, а именно че те са известни с абревиатурата VIN, с характера на системата VIES (VAT Information Exchange System) и с дефиницията на понятието "VIES-декларация" по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. Касационният довод се свежда до констатираната разлика между идентификационния номер във фактурата и товарителницата и номера според регистъра на вътреобщностните оператори, който се състои в префикса ES, която се установява чрез т. н. валидиране на ДДС номера. По реда на чл. 219 от АПК касаторът представя отговор-формуляр "SCAC 2004" по повод молба за информация по чл. 5 от Регламент № 1798/2003 г. В него е записано, че обсъжданата испанска фирма "започва търговска дейност на 10.02.1997 г., като от м. септември 2003 г. испанският търговец трябва да подаде заявление за ДДС номер (и тогава, след няколко събирания на данни регистрационния му номер се разпределя във системата VIES). Преди тази дата фирмите автоматично получаваха ДДС номера, когато декларират започването на дейността. Търговецът е подал заявление за ДДС номер на 16.04.2007 г. и местната данъчна администрация, след няколко проверки, разпределя ДДС номера му в системата VIES на 24.07.2007 г., но в сила от 16.04.2007 г. Според испанската приходна администрация преди тази дата облагането следва да се осъществи в РБългария". Последното обстоятелство следва да се преценява спрямо българското законодателства, а както беше посочено по-горе за да се приложи чл. 53, ал. 1 от ЗДДС и се обложи със ставка 0 %, в случая е спорна само регистрацията на испанската фирма-получател. От цитирания отговор се установява, че тя е данъчно регистрирана, като към момента на възникване на спорното данъчно събитие тя също е била ДДС регистрирана, което е ставало автоматично с деклариране започването на дейността си. Към същия този момент тя не е била регистрирана според изискванията на цитирания по-горе регламент. В чл. 1 от него е записано, че с него се определят условията, при които административните органи на държавите- членки, отговорни за прилагането на законодателството, свързано с ДДС върху доставките на стоки и услуги, вътреобщностното придобиване на стоки и вноса на стоки, сътрудничат помежду си, както и с Комисията за осигуряване спазването на това законодателство. С него се определят правилата и процедурите, които позволяват на компетентните органи на държавите членки да си сътрудничат и обменят помежду си всякаква информация, която би им помогнала да изчислят правилно размера на ДДС. С него се определят също и правилата и процедурите за обмен на определена информация по електронен път, по-точно такава, свързана с ДДС върху вътреобщностните сделки. В чл. 2 от него са дадени легални определения на различни понятия, свързани с реализиране механизма на облагане с ДДС в рамките на ЕС, включителното и спорното понятие, а в чл. 3 са определени компетентните органи, от името на които този регламент се прилага пряко или чрез делегиране на права. В чл. 2, т. 11 от регламента е записано, че "ДДС идентификационен номер" означава номерът, предвиден в чл. 22, § 1, б. б. в), г) и д) от Директива 77/388 (ЕИО от 17.05.1977 г. В цитираната разпоредба от директивата и конкретно в първата посочена буква в) е записано, че държавите-членки вземат необходимите мерки за обозначаване с индивидуален номер всяко данъчнозадължено лице, което на територията на страната извършва доставка на стоки или услуги с право на приспадане,. . . . ., всяко данъчнозадължено лице, което на територията на страната извършва сделки по вътреобщностно придобиване на стоки за нуждите на своята дейност, свързана със стопанските дейности по чл. 4, ал. 2, извършени в чужбина. Според втората буква г) всеки индивидуален регистрационен номер съдържа префикс в съответствие с ISO № 3166-алфа 2, с която се обозначава издаващата номера държава-членка, а според третата буква д) държавите-членки вземат необходимите мерки, щото техните регистрационни системи да различават отделните данъчнозадължени лица по б. в), както и да гарантират правилното прилагане на преходните режими за данъчното облагане на вътреобщностните сделки. Следователно при съобразяване с посочените изисквания в цитираните разпоредби и представените от касатора писмени доказателства в касационното производство, испанската фирма-получател е била индивидуализирана чрез идентификационен номер с деклариране започването на дейността си по данни от испанската приходна администрация. Обстоятелството, че същият не съдържа преписка ЕS, който се поставя след т. н. валидиране на ДДС номера, което е в изпълнение на Регламент № 1798/2003 г. на Съвета от 7 октомври 2003 г., не означава, че доставка, по която фирмата, която се индивидуализира по този начин и е с качеството получател, не е страна по вътреобщностно придобиване. Същата е декларирана от нея, съответно администрирана като вътреобщностна доставка. Не може да бъде споделен изводът, че след като данъчното събитие е настъпило преди подаването на "VIES декларацията" по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС, то липсва елемент от фактическия състав на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и не може да се признае процесната доставка за вътреобщностна. Това се предпоставя от информационните, обменни и контролни функции както на самата декларация, така и от предмета на обществени отношения, които се регулират от посочения регламент, съгласно чл. 1 от него, цитиран по-горе. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на касатора не се следват съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение