Решение № 10598 от 17.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 425/2018 г.

Решение № 10598 от 17.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 425/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е молба на 25.05.2018 г. от кмета на Столична община - район "И." за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 6478 от 16.05.2018 г., постановено по адм. д. № 425/2018 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение. Твърди се молбата, че в мотивите на съдебния акт съдът правилно установил, че на ответната страна се следват разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Според молителя, тъй като ответник по делото е кмета на Столична община - район "И.", то М. Д. П. следвало да бъде осъдена да заплати горната сума на Столична община - район "И.", а не на Столична община. С разпореждане от 13.06.2018 г. на Председателя на шесто отделение на ВАС, копие от молбата по чл. 175 АПК е изпратено до касационния жалбоподател. Съобщението до М. Д. П. чрез адв. Дудоленски е връчено на дата 26.06.2018 г. и в указания с разпореждането 7 - дневен срок за становище по искането, такова не е постъпило по делото. Съдът като взе предвид молбата на кмета на СО - район "И." с пр. осн. чл. 175, ал. 1 АПК, както и приложените към нея доказателства, намира същата за процесуално допустима, а по същество за основателна. На осн. чл. 175, ал. 1 АПК съдът по свой почин или по искане на страна, може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Съгласно правната доктрина и съдебната практика, очевидна фактическа грешка представлява и противоречието между изразената воля на съда в мотивите на решението и отразяването им в диспозитива, какъвто е настоящият случай. С Решение № 6478 от 16.05.2018 г., постановено по адм. д. № 425/2018 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, Върховният административен съд е осъдил М. Д. П. да заплати на Столична община разноски в размер на 200 лева (двеста лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение. Според нормата на чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС е прието, че на осн. чл. 17, ал. 3 от АПК пред съда административният орган може да се представлява по пълномощие по реда на ГПК. Посочената разпоредба на АПК не прави разлика дали административният орган е едноличен или има качеството на юридическо лице, а същественото е той да е страна в административния процес - чл. 153, ал. 1, предл. второ от АПК. В административния процес достатъчно условие е административните органи да притежават т. нар. административна правосубектност, т. с. нормативно призната способност да имат административни правомощия, да бъдат носители на административнопроцесуални права и адресати на административнопроцесуални задължения. С оглед сочените особености на административния процес, следва да се приеме, че възстановяването или присъждането на разноски се съобразява с бюджета на юридическото лице, към което е ситуиран издателят на акта, а не с правния статут на последния. Следователно, дължи се юрисконсултско възнаграждение на администрацията на органа издал оспорения административен акт. В конкретната хипотеза заповед № РД - 09-226/16.12.2014 г. предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е била издадена от кмета на Столична община - район "И.". Поради това и на осн. чл. 143, ал. 4 АПК юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВАС, ще се присъди на администрацията на органа издал оспорения акт, в случая на Столична община - район "И.". По изложените съображения и на основание чл. 175 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,