Решение № 15232 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7433/2020 г.

Решение № 15232 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7433/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Миг Уотър Солюшънс Груп" ЕООД, подадена чрез адв. Димитров, срещу решение № 1379/27.02.2020 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 12863/2017 година. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че изводите на съда не кореспондират с представените по делото доказателства, което води и до противоречието му със закона. Ангажирани са необходимите данъчни фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, относими към съответния данъчен период, които са отразени от преките доставчици в Дневниците им за продажби като размера на данъка е отразен в СД по ЗДДС за съответните периоди, което е потвърдено и от в. л. по приетата ССЕ. От друга страна преките доставчици "РЕКСОАР 5" ЕООД, "ТЕКС-КОНСУЛТ 2000" ЕООД, "ПРИМА - 89" ЕООД, "АТОС БГ" ЕООД, "СЪНХЕЛД" ЕООД, "ЙОЛЕ МАР" ЕООД освен процесните фактури са представили и допълнителни писмени доказателства - договори, фактури и фискални касови бонови за извършени плащания в брой. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Миг Уотър Солюшънс Груп" ЕООД против РА № Р-22220216005235-091-001/28.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта в която е потвърден с Решение № 965/19.06.2017 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 06.2015 г. до м. 11. 2015 г. и от м. 02.2016 г. до м. 05.2016 г. в размер на 108887. 14 лв. главница и лихва за забава в размер на 13703. 05 лв. относно фактури с предмет различни рекламни материали и консултантски услуги в областта на строителството. За да постанови този резултат е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото писмени доказателства, включително и приетата без оспорване ССЕ, съдът е обосновал извод за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "Текс-Консулт 2000" ЕООД, "Прима - 89" ЕООД "Атос БГ" ЕООД, "Йоле Мар" ЕООД, "Рексоар 5" ЕООД и "Сънхелд" ЕООД, което налага и отказ на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 2 и ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС за процесиите данъчни периоди. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът не е кредитирал представените при ревизията договори, протоколи, счетоводни документи свързани с отразяването на процесните стопански операции, както и заключението на ССЕ. Изводите на съда са обосновани въз основа на съвкупен анализ на доказателствата по делото, съобразена е тяхната доказателствена сила, без да е допуснато нарушение по чл. 202 ГПК във връзка с кредитирането на заключението на в. л. С. К. Първият спорен по делото въпрос касае реалността сделките обективирани във фактурите, издадени от "ТЕКС-КОНСУЛТ 2000" ЕООД, "СЪНХЕЛД" ЕООД и "АТОС БГ" ЕООД с предмет изработка на рекламни материали. Във връзка с тези доставки от страна на касатора са представени договори за изработка с еднакво съдържание, като видно от чл. 1 на договорите "изпълнителят приема да изработи рекламни материали в следните три варианта - по свой проект и със свои материали, с материали и проект на възложителя и трети - по свой проект, но с материали на възложителя". В договорите не е посочена нито цена, нито начин на ценообразуване. Налични са фактури, от които е видно какъв е конкретният предмет на доставка -дизайн на визия с изображение, цветни брошури, ценови листи със снимки, флаери, PVC фолио, винил, картонени папки и т. н. Нито от доставчиците, нито от самото ревизирано лице са представени документи, от които се установява какви точно рекламни брошури, флаери и т. н. са изработени и какви рекламни услуги са извършени. Не са представени данни за предмета на рекламата, а именно дали е рекламирана дейността на ревизираното лице или определени продукти или друго. Не става ясно какви са били предварително зададените параметри на възложителя относно графичното оформление и съдържанието на флаерите, брошурите и т. н. Изводи за посочените обстоятелства не могат да бъдат направени и от приемо-предавателните протоколи, съставени за да удостоверят приемане на услугата, тъй като в тях също липсва индивидуализация на материалите. Не са представени документи за извършени последващи доставки със закупените стоки, нито са представени доказателства за използването на тези стоки за собствени нужди на дружеството. Следва да се отбележи, че за обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни доказателства, с които данъчнозадълженото лице да разполага и да ангажира в процеса по установяване на декларираните от него права, което в случая не е сторено. Втора група доставки са с предмет комисионни услуга в областта на строителството, във връзка с които са издадени фактури от "РЕКСОАР 5" ЕООД, "ПРИМА - 89" ЕООД и "ЙОЛЕ MAP" ЕООД. Както в хода на ревизията, така и в съдебното производство от касатора не са ангажирани доказателства относно фактическото извършване на услугите. Представени са единствено комисионни договори, сключени между "Миг Уотър Солюшънс Груп" ЕООД /комитент/ и цитираните по-горе доставчици/ комисионери/, съгласно които Комитентът възлага на Комисионера да извърши от свое име и за сметка на Комитента консултантски услуги в областта на строителството срещу възнаграждение. В чл. 4 на договорите е посочено, че комисионерът трябва да сключи сделките при максимално благоприятни условия за комитента. В случая от представените по преписката отговори от страна на доставчиците, включително и от РЛ не може да се установи какво е следвало да се изпълни и дали е изпълнено, не са представени приемо-предавателни протоколи, от които да е видно място и дата на изпълнение на услугите, количествено-стойностни сметки, отчети и др. документи за удостоверяване извършването и предаването на декларираните доставки. За да се приеме, че са осъществени комисионни услуги, респективно услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, е необходимо да се установи, че от договорите са произтекли целените от тях последици, а именно, че са извършени съответните правни действия. В случая няма данни посочените доставчици да са участвали в сключването на правни сделки с конкретно посочени лица, т. е. страните не са целели предоставяне, съответно получаване на услуги, а само съставяне на данъчни документи, които да осигурят възможност за ползване на право на данъчен кредит за съответните периоди. Правилно съдът е приел, че изводите за липса на реално осъществени доставки по спорните фактури не се опровергават и от приетата по делото ССЕ. Както притежаването, така и редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции. Наличието на плащане също не е достатъчно, защото плащането не е предпоставка за правото на данъчен кредит, а косвено доказателство, което се обсъжда съвкупно с останалите по делото доказателства, които да сочат, че са изпълнени законовите изисквания по установяване реалността на доставките. При условие, че са издадени фактури и е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска операция, няма основание за възникване правото на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В случая изводите на органите по приходите не са в противоречие с практиката на СЕС, защото правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на услуга, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност - чл. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding C-342/87, Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11. Съобразно изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3755, 90 лв., на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,