Решение № 930 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12044/2008 г.

Решение № 930 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12044/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Хюсеин Ахмед Гедик от село Севар, община Кубрат, Разградска област, е подал касационна жалба против решение № 42/5.06.2008 г., постановено по адм. д. № 53/2008 г. на Административен съд - гр. Разград, с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № 72 от 4.03.2008 г. на областния управител на област Разград, с която му е отказано уважаването на искането за изплащане на еднократно обезщетение по реда на ЗИД на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). В жалбата се развиват оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209 АПК. Ответникът по жалбата - Областният управител на област Разград - не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице основанията на чл. 2 във връзка с чл. 1 от ЗПГРРЛ, тъй като жалбоподателят не е установил да е репресиран заради политически убеждения или религиозни вярвания, поради което съдът правилно е приел, че жалбоподателят не попада в някоя от категориите, репресирани лица по чл. 1-ви, на които чл. 2-ри от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица признава правото да бъдат обезщетени с еднократно обезщетение, а чл. 9-ти (от същия закон) - дава правото да получават към пенсията си съответна месечна добавка. При него трудовото правоотношение с работодателя е било прекратено за неявяване на работа в продължение на три или повече работни дни, като не са налице две от кумулативните предпоставки по точка 13 на ал. 1-ва на закона (ЗПГРРЛ), т. е. да е с висше или с полувисше образование и да е бил насилствено заставян да работи в общината, в която живее, по строителни обекти, в селското стопанство или в системата на чистотата. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Преценявайки я по същество Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира същата за неоснователна поради следното: Пред Разградски административен съд е била обжалвана Заповед № 72 от 4.03.2008 г. на областния управител на област Разград, с която на основание чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ на жалбоподателя е отказано изплащане на еднократно парично обезщетение, тъй като изтърпените от него репресии не попадат сред изброените като правопораждащи в хипотезите на чл. 2 вр. чл. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Съдът е отхвърлил жалбата, като е приел за правилно, че спрямо жалб. Гедик не са налице материалноправните предпоставки за признаване право на еднократно парично обезщетение. Взето е предвид, че твърдяната от жалбоподателя репресия попада в рамките на чл. 1, т. 7 и т. 13 от ЗПГРРЛ, а именно: Обезщетяване с пари е предвидено само за репресираните лица по чл. 1, т. 13 от закона- чл. 9, ал. 1, т. 23 от закона. Имуществено обезщетение не се предвижда за лицата, репресирани във връзка с насилствената промяна на имената, ако за тях не са налице някои от другите хипотези на чл. 1. На тях е призната само политическа и гражданска реабилитация. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателя не отговаря на условията по чл. 1, т. 13 - няма висше или полувисше образование и не е бил заставян насилствено на работи в общината в която живее, по строителни обекти, в селското стопанство или в системата на чистотата. Трудовото правоотношение на жалбоподателя с "елпром"-Кубрат е прекратено на основание чл. 31, б. "в" от КТ от 1951 г. (отм). Цитираната разпоредба предвижда, че предприятието може да прекрати трудовия договор като отправи предизвестие при непригодност на работника или служителя за възложената му работа. В трудовата книжка на Гедик е записано, че от завод "лудогорие" той е уволнен на основание чл. 190, ал. 2, т. 1 от КТ- дисциплинарно уволнение за неявяване на работа в продължение на три или повече дни (редакция на разпоредбата към 2.06.1989 г.). налице е само една от кумулативните предпоставки на т. 13- освобождаването от работа. При липсата на останалите две предпоставки- определен образователен ценз и принуждаване на жалбоподателя да работи при определени условия, не може да се приеме, че той има качеството на правоимащо лице по смисъла на чл. 5 от закона. Преценена е и липсата на каквито и да било доказателства, че жалбоподателят попада в някоя от останалите категории репресирани лица съобразно чл. 1, на които чл. 2 от ЗПГРРЛ признава правото да бъдат обезщетени с еднократно обезщетение или чл. 9 от закона дава правото да получават към пенсията или сбора от пенсиите си съответна месечна добавка. При правилна преценка на релевантните за спора факти, съдът е приел за законосъобразна оспорваната заповед на областния управител и е отхвърлил оспорването й. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителните основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че не са налице условията на чл. 1 от ЗПГРРЛ така, както е приел областния управител в издадената от него заповед, като е отказал изплащане на обезщетение, поради което и основателно е отхвърлена жалбата срещу нея. По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение