Решение № 2222 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11385/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез юрк. Антонова срещу Решение 2429 от 22.07.2024 г. на Административен съд Благоевград (АС Благоевград), постановено по адм. д. 563/2023 г., с което, в производство по чл. 226 АПК, по жалбата на Син Гардън ЕООД, ЕИК 201808645, седалище и адрес на управление гр. Петрич, [улица], представлявано от В. Д., е отменен издаденият от касатора Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/311/00622/3/01/04/01 от 16.02.2021 г., с който в тежест на дружеството е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 389 513.17 лв. С доводи за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се претендира отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Поддържа се доказаност на нарушенията по чл. 19 и чл. 42, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 30). Акцентира се върху липсата на възражения срещу резултатите от проверката за изпълнение на проекта и върху противоречието на съдебния акт със заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ). Ответникът по касационната жалба, Син Гардън ЕООД, чрез адв. Мейзинева, оспорва основателността й в писмен отговор и в подробно аргументирано становище по съществото на спора, в които моли решенето да бъде оставено в сила и присъждане на разноските за настоящата инстанция. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Пред АС Благоевград е оспорен АУПДВ 01/311/00622/3/01/04/01, изх. 01-2600/6596 от 16.02.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание т. 8.1 и т. 4.4, б. б във връзка с т. 4.12 и т. 4.18 от договор 18/311/00622 от 05.11.2014 г. и чл. 46, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 19 и чл. 42, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване на неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. 2013 г., т. 19 и т. 31 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 2013 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК, чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП, в тежест на Син Гардън ЕООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 389 513,17 лева. Между страните липсва спор, че предмет на Договор 01/311/00622 за отпускане на финансова помощ, сключен на 05.11.2014 г. между ДФЗ и Син Гардън ЕООД, е предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 01/311/00622 от 13.05.2013 г. в съответствие със заявление за подпомагане изграждане на семеен хотел в УПИ VII, пл. 877, кв. 71 и предложен бизнес-план. От ответника по касация е поето задължение да осигури капацитет на хотела - 13 помещения за настаняване, в т. ч. 10 самостоятелни стаи и 3 апартамента, а на ресторанта 42 места като реализира приходи от нощувки за всяка една от годините на бизнес-плана в размер на по 266 000 лв. (140 000 лв. от нощувки,126 000 лв. от посещение в ресторанта) за всяка една от първата до десетата година (с изкл. на преходната година). Семейният хотел е въведен в експлоатация съгласно Удостоверение 38/04.09.2015 г. на главния архитект към Общинска администрация [населено място]. Според резултатите от проверки на място в периода от 18.06.2019 г. до 28.06.2019 г. от дружеството са сключени договори за наем със Стройкон ЕООД за възмездно ползване на семеен хотел с ресторант, изграден в УПИ - парцел V, имот пл. 777 от кв. 71 по плана на [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград, който имот разполага със 17 помещения за настаняване. Констатирано е наред с това, че не съществува счетоводно разграничаване на дейността, а приходите се отчитат на един касов апарат. Син Гардън ЕООД е уведомено, че се открива производство по издаване на АУПДВ поради неспазване на т. 4.12 и т. 4.18 от договора, както и на чл. 19 от Наредба 30, тъй като капацитетът на обекта на инвестицията - семеен хотел с ресторант е 13 помещения, а в действителност се ползват (по силата на договор за наем) още 17 помещения за настаняване без да е организирано счетоводно разграничаване на тази дейност. При изложените факти е издаден оспореният АУПДВ. За да постанови отмяната му, първостепенният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без да са допуснати нарушения на процесуални норми, но противоречи на материалноправните норми и на целта на закона. Съобразил е, че при проверката на място е установено изграждането на 13 помещения с площ от 712 кв. м., което съответства на проекта и договора без от дружеството да е получено финансиране за наетите от Стройкон ЕООД, но ползвани 17 помещения, което е обуславя недоказаност на нарушението на чл. 19 от Наредба 30. По отношение на нарушението по чл. 42, ал. 1 от Наредба 30 АС Благоевград е приел за установено, че счетоводството за двете сгради е водено общо, но и че от дружеството не са извършвани друг вид дейности по НКИД и няма задължения към фиска. Поставяйки акцент върху точното изпълнение на инвестицията, за която е получено подпомагане, първостепенният съд заключава, че АУПДВ противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Решението е правилно. При постановяването му са съобразени указанията, дадени с Решение 6087 от 08.06.2023 г. на ВАС, постановено по адм. д. 9272/22 г. По силата на т. 4.4, б. б) от Договор 01/311/00622/ 05.11.2014 г., ДФЗ има право да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато същият не е изпълнил някое от задълженията си по него и по Наредба 30. При определяне на размера на подлежащите на възстановяване средства следва да се вземат предвид видът, степента и продължителността на неизпълнението чл. 46, ал. 2 от Наредба 30. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Констатациите и изводите на издателя на АУПДВ са за неизпълнение от Син Гардън ЕООД на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор 18/311/00622 от 05.11.2014 г., съответстващи на нарушения по чл. 19 и чл. 42, ал. 1 от приложимата наредба. Първата от цитираните разпоредби предписва, че не се предоставя финансова помощ за проекти за изграждане и модернизиране на туристически обекти с повече от 20 помещения за настаняване. Както нейната редакция, така и систематическото й място в раздел II на глава Втора от наредбата (условия за предоставяне на финансовата помощ) обуславят извод, че тя регламентира предпоставка за допустимост на подпомагането. При изпълнение на разглеждания проект тя е спазена изграден и въведен в експлоатация е семеен хотел с 13 помещения за настаняване така и констатациите от проверката на административния орган. Обстоятелството, че подпомаганият субект е сключил договори за наем, по силата на които в част от проверявания период ползва още 17 помещения съвместно с реализираните по проекта, не обуславя нарушение на цитираните договорно и нормативни негови задължения. По тези съображения е правилен изводът на първостепенния съд за недоказаност на нарушението по чл. 19 от Наредбата. По силата на чл. 42, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. ползвателят е длъжен да води всички финансови операции, свързани с подпомаганите дейности, отделно в счетоводната си система или като използва счетоводни сметки с подходящи номера. В разглеждания случай не се спори, че това нормативно изискване е нарушено, тъй като приходите от нощувки от всички помещения през 2017 г. и 2018 г. (през първия проверяван период 2016 г. са ползвани само собствените на ответника 13 помещения) са отчитани в сч сметка 703 Приходи от продажба на услуги и е ползван един касов апарат, в същия смисъл са заключенията на ССчЕ, приети в двете първоинстанционни производства. Не се спори също така, че заложените в бизнес плана приходи от субсидираната дейност за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в частта нощувки са по 140 000 лв. След съотнасяне на общо реализираните от Син Гардън ЕООД за трите периода приходи от продажби на услугите настаняване за 30 стаи спрямо приходите от същите услуги, но за 13 стаи справка 10 към заключението на в. л. Т., изводът е за 75,34 % съотношение на реализираните приходи от подпомаганата дейност (601 229,24 лв.) спрямо заложените в бизнес плана (798 000 лв.) при съобразяване, че последният включва и приходите от ресторанта, по отношение на който обект не са констатирани нарушения. Това означава, че при определяне на размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта административният орган не е съобразил вида, степента и продължителността на неизпълнението по критериите на чл. 46, ал. 2 от наредбата. При извод за 75,34 % изпълнение на показателите на бизнес плана, а оттук постигане в такава степен на целите по чл. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. (насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони и насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони), разпореждането на органа да бъдат възстановени изцяло средствата по финансовото подпомагане не съответства на принципа за пропорционалност. По изложените съображения решението на АС Благоевград не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски, каквито от дружеството са направени за заплащане на възнаграждение на адв. Мейзинева в размер на 9600 лв. по договора за правна защита и съдействие от 20.12.2024 г. Мотивиран от изложеното и на основание на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,