Решение № 1241 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10219/2009 г.

Решение № 1241 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10219/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалби на Агенцията за социално подпомагане и на Иван Любенов Карагеоргиев, директор на дирекция "Социално подпомагане", гр. Самоков, срещу Решение № 47 от 01.04.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация. Жалбоподателят, Агенцията за социално подпомагане, счита оспорваното решение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Приетото от комисията, че с действията си Веска Керефейна е осъществила дискриминация по признак "имуществено състояние" противоречи на доказателствата по делото. Счита, че действията на Веска Керефейна, в качеството й на началник отдел "Социална закрила" към Дирекция "Социално подпомагане", гр. Самоков, по отношение на семейство Хаджийски, са такива в изпълнение на служебните й задължения и ако е допуснала нарушение, следва да й бъде търсена административна отговорност. Неправилен и необоснован е изводът на комисията, че Керефейна е действала умишлено и с цел да създаде враждебна, обидна и застрашителна среда. Комисията неправомерно е разширила приложението на понятието "тормоз". Неправилен е изводът й по отношение на Иван Карагеоргиев. Карагеоргиев, в качеството му на директор на дирекция "Социално подпомагане", гр. Самоков, умишлено не е създал условия за тормоз, дори и да се приеме, че служители в поверената му дирекция са извършили административни нарушения при изпълнение на служебните си задължения. Моли съдът да отмени оспорваното решение. Жалбоподателят, Иван Карагеоргиев, счита оспорваното решение за неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Комисията не е обсъдила всички доказателства по делото, а избирателно се е позовала само на тези от тях, които подкрепят тезата за допусната дискриминация. Счита, че не може да носи отговорност за допуснати от служителите в дирекцията, която ръководи, нарушения. Твърди, че размерът на наложеното му наказание е прекалено завишен. Моли съда да отмени оспорваното решение в частта, с която му е наложена глоба в размер на 250 лв. Ответникът по жалбите - Комисията за защита от дискриминация, счита същите за неоснователни. Твърди, че Агенцията за социално подпомагане няма интерес от оспорване на решението на Комисията за защита от дискриминация, тъй като едновременно с подаването на жалбата е изпълнила и даденото й предписание. Счита, че доказателствата по делото установяват безспорно, че по отношение на Хаджийски е осъществена дискриминация по признак "имуществено състояние" и тормоз, поради което решението на Комисията следва да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна Веска Керефейна, счита жалбите за основателни. В отдел "Социална закрила" на дирекция "Социално подпомагане", гр. Самоков, е създадена организация на работа, която подпомага гражданите и при подадена молба се дължи произнасяне. В случая Хаджийски не са подали молба-декларация, поради което не е и дължимо произнасяне. Моли съда да отмени решението на Комисията за защита от дискриминация. Върховният административен съд счита жалбите за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: По делото е безспорно, че Станил Хаджийски е човек с трайно увреждане и със затруднения в предвижването по смисъла на § 1, т. 2 и т. 16 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Видно от експертно Решение № 1990 от 26.09.2005 г. той е с 95 % трайно намалена работоспособност. Медицинската комисия към териториалното поделение на Националния осигурителен институт е предписала противопоказност на всякакъв вид труд, констатирала е, че се касае за болен с пареза на четирите крайници от 2002 г., утежняваща се, и че лицето се нуждае от чужда помощ за битово обслужване. От събраните в хода на административното производство доказателства е установено, че през м. ноември 2007 г., поради влошаване на здравословното състояние, Станил Хаджийски е провел курс на лечение със скъпоструващи лекарства, предписани от лекар, но които не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. За така закупените лекарства Хаджийски представя фактури с касови бележки на обща стойност 315,92 лв. Безспорно е, че Мария Хаджийска, съпруга на Станил Хаджийски, през м. декември 2007 г. посещава два пъти дирекция "Социално подпомагане", гр. Самоков, с намерение да подаде молба-декларация по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). При тези посещения Хаджийска провела среща със социалния работник и със заинтересованата страна Веска Керефейна. Последната, в качеството си на началник-отдел, участващ в процеса на вземане на решение по молбата, отказала на това основание приемането на молбата и заявила на Хаджийска, че семейството й няма право на исканата помощ. Хаджийска не подала молбата. Не се спори по делото, че на 04.01.2008 г. Керефейна, заедно с още двама социални работника, извършва проверка в дома на Хаджийски по повод подадена от сина им Георги Хаджийски жалба. Посещението е станало повод за конфликт между Керефийна и Хаджийски, като Керефейна е продължила да твърди, че семейството няма право на помощ по чл. 16 от ППЗСП. При така установената фактическа обстановка спорни по делото са въпросите поставила ли е Керефейна с действията си Хаджийски в по-неблагоприятно положение от останалите клиенти на дирекция "Социално подпомагане", осъществявайки състава на дискриминация по признак "имуществено състояние"; осъществила ли е по отношение на тях тормоз по смисъла на § 1, т. 1, във вр. с чл. 5 от Закона за защита от дискриминация; създал ли е Иван Карагеоргиев, в качеството си на директор на дирекция "Социално подпомагане", гр. Самоков, предпоставки за тормоз по смисъла на § 1, т. 1, във вр. с чл. 5 от Закона за защита от дискриминация по признак "лично положение" спрямо семейство Хаджийски и Георги Хаджийски като е допуснал проверката от 04.01.2008 г. Обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира жалбите на Агенцията за социално подпомагане и на Иван Карагеоргиев за неоснователни по следните съображения: Видно от събраните по делото доказателства, в т. ч. показанията на заинтересованата страна Керефейна и на жалбоподателя Карагеоргиев, дадени в производството пред административния орган и не оспорени в хода на съдебното производство, на Мария и Станил Хаджийски не е оказана нормативно регламентираното съдействие при подаване на молба за получаване за помощ по чл. 16 от ППЗСП. Съгласно трайно установената в дирекцията практика всеки може да направи консултация с експертите или със заинтересованата страна Керефейна, в качеството й на началник-отдел, относно възможността да подаде молба за помощ. Освен това трайно установена практика е молбите за задоволяване на инцидентно възникнали здравни нужди да се приемат независимо дали са комплектовани или не с всички необходими доказателства. За период от около четири години една единствена молба е върната поради некомплектованост с необходимите документи. След приемане на молбата, съответният социален работник осъществява контакт с лицето, включително го посещава, и посочва липсващите доказателства. Едва след това компетентният орган се произнася по молбата. В случая заинтересованата страна, при направен опит за консултация с нея, не е указала на Мария Хаджийска какви документи са необходими за кандидатстване за помощта и не е съдействала на същата да подаде молбата си. Нещо повече. Тя е дала, в качеството си на лице, участващо в съгласуването на документите и издаването на заповедите за предоставяне на помощта, предварително становище, че Хаджийски нямат право на помощта. Това нейно поведение е мотивирало Мария Хаджийска да не подаде молба и по този начин е възпрепятствала упражняването на законните права на Станил Хаджийски. От доказателствата по делото е видно, че това по-неблагоприятно третиране на Хаджийски е породено от преценката, която Керефейна е направила за имущественото състояние на Хаджийски - размера на пенсиите им и факта, че съжителстват със сина си. Нито размерът на пенсиите, нито доходите на сина им са релевантни за упражняване на правото да се подаде молба по чл. 16 от ППЗСП. Пряката зависимост между защитения признак "имуществено състояние" и по-неблагоприятното третиране е безспорна и доказва осъществяването на състава на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Действията на Керефейна са поставили Мария и Станил Хаджийски в условия на враждебна среда и са накърнили достойнството и правото им на социално подпомагане и достоен живот. Те са се оказали обект на тормоз като причина за нежелателното поведение на Керефейна е защитеният признак "увреждане", тъй като по отношение на Стаил Хаджийски този признак безспорно е налице, а с оглед на разпоредбата на § 1, т. 9, във вр. т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на дискриминация признакът засяга и съпругата му. Керефейна не е отчела специфичното социално положение на съпрузите, произтичащо от заболяването на Станил Хаджийски, още повече, че в качеството си на социален работник за нея с особена сила важи разпоредбата на чл. 2, ал. 4 и 5 от Закона за социалното подпомагане, съгласно която социалното подпомагате се осъществява чрез прилагане на индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата и по начин, който да запазва човешкото достойнство, както и разпоредбата на чл. 3, съгласно който при осъществяване на социалното подпомагане не се допуска дискриминация. Събраните в административното производство и неоспорени в съдебно заседание доказателства установяват безспорно, че на 4.01.2008 г. Керефейна е извършила проверка в дома на Хаджийски. Участието в проверки не е елемент на длъжностната й характеристика и по делото не е представено основание за участието й в проверката. Но Керефейна не само е участвала в проверката, независимо, че тя е по сигнал, подаден именно срещу нея, тя е създала и повод за конфликт с Георги Хаджийски и Мария и Станил Хаджийски, продължавайки да твърди, че нямат право на помощ по чл. 16 от ППЗСП. Тези й действия са поставили семейство Хаджийски и Георги Хаджийски в условията на враждебна среда и са накърнили човешкото им достойнство, т. е. по отношение на тях е осъществен тормоз по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация. Причината за този тормоз, видно от събраните в хода на административното производство и неоспорени в съдебната фаза доказателства, е личното положение на лицата, което е защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Нито жалбоподателите, нито заинтересованата страна доказват в съдебното производство, че тормозът е основан на друга законова причина, поради което законосъобразно Комисията е приела, че презюмираната причина е именно защитеният признак. Твърденията на жалбоподателите, че дори и да има осъществен по отношение на лицата тормоз то той не е умишлен са ирелевантни за осъществяването на деянието. Хипотезата на правната норма на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация не изисква нарочна цел. За да е налице тормоз е достатъчен резултатът, а не намерението или целта на дееца. Така извършените действия са допуснати от директора на дирекция "Социално подпомагане", гр. Самоков чрез възлагането на проверката именно на Керефейна и не ангажирането с тяхната жалба, което е нарушение на разпоредбите на чл. 10 и 11, във вр. с чл. 7, т. 14 и чл. 37 от Закона за защита от дискриминация. Неоснователно е твърдението на Иван Карагеоргиев, че с действията си не е нарушил посочените разпоредби, тъй като нямало забрана, в комисията по проверка на жалба да не участва лицето, срещу което е жалбата. Доводът е неоснователен най-малкото в житейски план, защото никой не може да бъде съдник на самия себе си, както и с оглед задължението на всеки административен орган да разгледа и реши сигнала обективно и законосъобразно - чл. 108 АПК. Видно от изложеното от доказателствата по делото безспорно се установява извършването на твърдяните от Комисията за защита от дискриминация нарушения от Веска Керефейна и Иван Карагеоргиев. Същите са служители на Агенцията за социално подпомагане, поради което законосъобразно Комисията е постановила задължително предписание за запознаване на служителите на агенцията с нормите на антидискриминационното поведение. В контекста на нормата на чл. 3 от Закона за социалното подпомагане, която разпорежда при осъществяване на социалното подпомагане да не се допуска дискриминация, постановеното задължително предписание е с особена значимост. При така установеното неоснователно е твърдението на жалбоподателя Иван Карагеоргиев за несъразмерност на наложеното му наказание с извършените нарушения. Видно от разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация Комисията е наложила на Карагеоргиев минималния размер на глобата, предвидена в закона. Видно от изложеното неоснователни са твърденията на жалбоподателите за неправилност и необоснованост на решението на Комисията и за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и същият не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за защита на дискриминацията, поради което оспорването на Агенцията за социално подпомагане и на Иван Карагеоргиев следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от оспорването на решението на Комисията за защита на дискриминацията, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК , във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд