Решение № 13172 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2021 г.
ВАСВторо отделение22.12.2021 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 2676 от 20.04.2021 г. по адм. дело 13335 / 2019 г. на Административен съд София- град. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет против решение 2676 от 20.04.2021 г., постановено по адм. дело 13335/2019 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отменено решение 387/ 27.06.2019 г. на същия административен орган, в частта, в която е одобрен подробен устройствен план (ПУП)- изменение на план за регулация (ПР) за УПИ I, кв. 13, м. Люлин център, ПИ с идентификатор 68134.4360.177 по КККР на гр. София. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Ландстар ЕООД, гр. София да бъде отхвърлена в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответникът Ландстар ЕООД, гр. София и ответникът Б. Кумпиков оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд в обжалваната част да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София град в оспорената част е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон. Административният съд неправилно приема, че са налице основания за отмяна на решение 387/27.06.2019 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрено изменение на ПУП ПР, в частта относно УПИ I, кв. 13, м. Люлин Център. Изводите на административния съд за отмяна на решението в посочената част, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, са направени при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Заключението на съдебния състав за отмяна на решението като постановено при липса на предпоставките на чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с ал. 2, т. 2 ЗУТ, послужили като основание за издаването му, е неправилно. Съображенията, изложени в заповедта на главния архитект на Столична община по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, а също и в оспорения административен акт за промяна на обществено-икономическите и устройствени условия, при които е одобрен действащия ПУП за м. Люлин- център, както и данните за одобрени през периода след одобряването му ОУП и КК не са взети предвид от съда и не са обсъдени, поради което изводът за отсъствие на основания по смисъла на цитираните норми за издаване на административния акт, е незаконосъобразен. Неправилно и в противоречие с доказателствата първоинстанционният съд приема, че с одобреното изменение на ПУП- ПР се променят регулационните граници и площта на УПИ I, кв. 13, м. Люлин Център. Изводът на съда в този смисъл е произволен и не се обосновава от събраните доказателства. Такива в случая не са ангажирани, заключението на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза не съдържа констатации в тази насока, а механичната съпоставка на площта на имота, посочена в нотариалния акт и данните в графичната част на одобрения ПР, на която съдът се позовава, не може да бъде основание за такъв извод. Заключението за противоречие на решението на общинския съвет в посочената част с изискванията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ също е незаконосъобразно и не намира опора в събрания доказателствен материал. Разпоредбата се отнася за размяна на собственост между съседни урегулирани имоти, когато границите на имотите с променят с план за регулация със съгласието на техните собственици. В случая доказателства за промяна на границите на УПИ I, кв. 13, м. Люлин Център и на съседни имоти, като и за разместване на собствеността по отношение на този имот и съседните имоти не са ангажирани. Разпоредбите на чл. 16 ЗУТ и чл. 17 ЗУТ са цитирани от съдебния състав без връзка с конкретния казус, тъй като с плана по чл. 16 ЗУТ се урегулират територии и поземлени имоти с неприложена регулация, с плана по чл. 17 ЗУТ се урегулират поземлени имоти, които не са урегулирани с предходен план. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, не се обосновава от доказателствата и следва да бъде отменен. Липсата на мотиви в подкрепа на направените от съдебния състав изводи (в случая съображенията на съда са общи и декларативни, липсват фактически установявания, анализ и обсъждане на доказателствата и на относимите законови разпоредби), както и необходимостта от изясняване на делото от фактическа страна, за което събирането на писмени доказателства не е достатъчно, препятстват произнасянето на настоящата инстанция по същество. Поради това, при условията на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни предмета на оспорване, като укаже на жалбоподателя да уточни в какво се изразява изменението на ПУП- ПР по отношение на собствения му имот. С оглед изясняване на спора от фактическа страна съдът следва да прояви процесуална активност за попълване на делото с доказателства, включително като назначи вещо лице, което да изясни в какво се изразява изменение на ПУП- ПР, одобрено с оспорената заповед, като извърши съпоставка на предвиденото с оспорената заповед с действащия ПУП- ПР за процесния имот. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,