Решение № 9472 от 26.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нове интернал ЕООД, гр. София против решение 1289 от 28.02.2022 г., постановено по адм. дело 9180/2020 г. по описа на Административен съд Софияград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РА-30-281/25.08.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено премахване на незаконен строеж: Двуетажна офисна сграда, с гараж, складове и два навеса, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.2097.464, Природен парк Витоша. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на главния архитект на Столична община да бъде отменена, като на дружеството се присъдят направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) констативен акт, в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Нареденият за премахване строеж е описан по местонахождение и с конкретни конструктивни характеристики и параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Известните разминавания в описанието на строежа в констативния акт и заповедта с фактическите характеристики на обекта, установени от вещото лице, в случая са несъществени и не пораждат съмнения относно идентификацията на строежа, предмет на заповедта за премахване. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан строежа и нарушените при изграждането му разпоредби. Актът е съобщен на жалбоподателя, като му е осигурена възможност да подаде възражения. Такива са представени от оспорващото дружество и са обсъдени от органа при издаване на административния акт. Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като не съответства на Плана за управление на Природен парк Витоша и по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изграден без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Строежът представлява свободно стояща двуетажна сграда със застроена площ от 559 кв.м. Изпълнен е от метална конструкция с носещи греди, едноотворни метални рамки и греди върху стоманобетонови основи, фундаменти и дървени подпори, със стоманеботонова плоча между първия и втория етаж. Покривът е двускатен, покрит с ламарина, а фасадите са с дъсчена обшивка. Сградата е с четири входа. На първия етаж е обособено хале с височина 4,0- 4.5 м., стълбище от метална конструкция и товарен асансьор. На втория етаж са разположени различни по площ и вид помещения. В подпокривното пространство са монтирани части от обслужващите сградата инсталации. Строежът е от четвърта категория и е изграден след 2015 г. без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Строежът попада в границите на Природен парк Витоша и не е предвиден с влязъл в сила ПУП. При тези факти, установени от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от четвърта категория, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са представени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Свен това строежът не е съобразен с Плана за управление на природния парк, приет с решение на Министерския съвет на Република България 305/ 22.04.2005 г., с който е въведена забрана за промяна на предназначението на поземлени имоти с цел застрояване, а също и с Общия устройствен план на Столична община, одобрен през 2009 г., според който имотът попада в група територии за природна защита- природни паркове и в него може де се осъществява строителство, само ако е предвидено в плана за управление на Природен парк Витоша и при влязъл в сила ПУП, какъвто в случая не е одобрен. Като изграден след 2015 г., строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Доводът жалбопдотателя, че описаната в заповедта сграда представлява преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е неоснователен. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал.1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая сградата, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект както в конструктивно отношение, така и с оглед на предназначението, тъй като не се използва за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности. Възражението на касационния жалбоподател, че не е извършител на строежа и не следва да отговаря за премахването му, също е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. В случая нареденият за премахване строеж попада върху терен, обслужващ хотел Аглика, на който касационният жалбоподател се легитимира като собственик, качество, което обосновава отговорността за премахване на незаконното строителство. Възраженията на жалбоподателя, че сградата е изградена на законно основание преди 1980 г., са неоснователни, тъй като доказателства в този смисъл не са ангажирани от страната. Както административният съд правилно приема, съвкупната преценка на представените доказателства налага заключението, че сградата е изградена след 2015 г., когато дружеството касатор купува хотел Аглика, заедно с обслужващия терен. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че сграда с посочените конструктивни и архитектурни харктеристики не фигурира в приватизационния договор от 1997г., както и в следващите договори за прехвърляне на собствеността на хотел Аглика, а също и в приемо- предавателния протокол от 02.10.2015г.. Такава сграда не е заснета и в кадастралната карта на района, одобрена през 2011 г. В този смисъл е и писмо от предишния собственик на хотела Ривиера АД, гр. София ( л.194), както и показанията на свид. Тотева, изслушана в съдебно заседание на 20.05.2021 г., които не установяват наличие на строеж с характеристиките на процесния, в близост до хотел Аглика, предмет на договора за продажба от 02.10.2015г. Възражението, че нареденият за премахване строеж представлява покрит тенис корт, описан в документите за собственост, също е неоснователно. Действително в представените договори е посочен тенис корт с площ от 600 кв.м., но няма данни същият да е представлявал самостоятелна сграда с посочените по- горе характеристики. В представения нотариален акт 112, нот. дело 262/ 2015 г., на който дружеството се позовава, са описани само две сгради с отделни идентификатори, представляващи хотели. Посочен е и тенис корт, който не притежава конструктивните и архитектурни особености на наредения за премахване строеж. В този смисъл са и цитираните по- горе писмени и гласни доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (определение от 20.10.2020г.). Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза е разгледано от съдебния състав съвкупно с останалите доказателства. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателя и анализ на събраните доказателства. Изводите на съдебния състав за неоснователност на подадената жалба са мотивирани, като са изложени съображения по направените от жалбоподателя възражения. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата 150.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,