Решение № 1076 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11436/2020 г.

Решение № 1076 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11436/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионална дирекция за национален строителен надзор/РДНС/ [населено място] срещу Решение № 844/8.07.2020 г. постановено по адм. д. № 2550/2019 г. по описа на Административен съд-Бургас. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на съдебното решение, след което касационната инстанция да постанови ново, с което да отхвърли оспорването срещу заповедта на Началника на РДНСК-Бургас. В с. з. касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа изцяло касационната жалба. Ответникът редовно призован не се явява и не се представлява в съдебното заседание. Чрез процесуалният си представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав на Второ отделение преценя касационната жалба като процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд-Бургас е отменил по оспорване от [фирма] Решение №ДК-19-Б-3/27.09.2019 г. на Началника на РДНСК-Бургас, с което на основание чл. 62, ал. 1 АПК е допълнена Заповед № ДК-19-Б-I от 13.09.2019 г. на Началника на РДНСК-Бургас, в частта относно абзац трети на стр. 3 със следното съдържание"Предвид гореизложеното и на осн. чл. 224, ал. 1, т. 3, предложение последно от ЗУТ и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството и във връзка с правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 12 и т. 13 ЗУТ предоставени със Заповед 0 РД-13-171/13.06.2019 г. на Началника на Дирекция национален строителен контрол/ДНСК/". За да постанови своя акт съдът след като е установил фактическата обстановка е приел, че решението е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в изискуемата форма и в срока по чл. 62, ал. 1 АПК. Съдът е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 АПК, като е приел че става въпрос за издаване на нов индивидуален административен акт с акцесорно значение, който не би могъл да има самостоятелно значение, тъй като с него се допълва друг издаден административен акт. Посочено е че издаденото решение на Началника на РДНСК-Бургас е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с нормата на чл. 62, ал. 1 АПК, тъй като с него се изменя съдържанието на издадения административен акт по начин който засяга правата и задълженията на адресата на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от доказателствата по делото, с първоначалната Заповед № ДК-19-Б-1/13.09.2019 г. издадена от Началника на РДНСК-Бургас е разпоредено спиране изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи/СМР/ на строеж "Жилищна сграда с подземен гараж, ограда и домови ВиК отклонения/ в ПИ с идентификатор 07079.621.102 по КК на [населено място], ж-к "Братя Миладинови", като на страница трета, абзац трети от същата е посочено "Предвид гореизложеното, на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството и във връзка с правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 12 и т. 13 ЗУТ, предоставени ми със Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на Началника на Дирекция национален строителен контрол/ДНСК/". В заповедта е посочено че при проверка на място и на строителната документация е установено, че укрепването на процесния изкоп не е изпълнено по одобрения проект по част "Конструкция", съгласно посочени детайли за укрепване на изкопа към съществуващата жилищна сграда в съседен имот и към останалите имотни граници. С Решение № ДК-19-Б-3/27.09.2019 г. на Началника на РДНСК-Бургас, в оспорената му част на осн. чл. 62, ал. 1 АПК е допълнена първоначалната заповед, като абзац трети на страница трета придобива следното съдържание "Предвид гореизложеното и на осн. чл. 224, ал. 1, т. 3, предложение последно ЗУТ и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството и във връзка с правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 12 и т. 13 от ЗУТ, предоставени ми със Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на Началника на Дирекция национален строителен контрол/ДНСК/". За да издаде соченото решение административния орган е посочил, че фактическите основания отразени в първоначалната заповед сочат на строеж извършван в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажни работи и на основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, а в съдържанието на заповедта е пропуснато посочване на правното основание по ЗУТ за спиране на строителството, а именно това по чл. 224, ал. 21, т. 3 пр. последно от същия закон. При така изложените факти и обстоятелства, изводът на първоинстанционния съд, че издаденото решение за допълване по чл. 62, ал. 1 АПК е незаконосъобразно в оспорената му част е логически обоснован от фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 АПК предвижда, че преди изтичане на срока за обжалване административния орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. Отстраняването на допуснатите непълноти става с издаването на нов индивидуален административен акт, който има акцесорно значение и не би могъл да има самостоятелно съществуване, доколкото по дефиниция допълва вече направено изявление. Пред вид на това и с допълващия акт не може да се изменя съдържанието на допълвания административен акт. Производството по чл. 62, ал. 1 АПК посочено като правно основание за издаване на допълващото решение има за цел да предостави на административния орган възможност да се произнесе по целия предмет на производството в случай че е пропуснал. В настоящия случай не е налице такъв пропуск, а опит на административния орган да измени една своя предходна заповед поради наличието на несъответствие във фактическите и правни основания при издаването й, въвеждайки ново правно основание. Налице е несъответствие при което не може да се установи действителната воля на органа. Наредба № 1 от 16.04.2007 г. за обследване на авариите в строителството/Наредбата/е подзаконов нормативен акт, издаден на осн. § 18, ал. 1 от ЗР на ЗУТ, а не за прилагане на разпоредбата на чл. 224 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 222, ал. 1, т. 1-15 ЗУТ визира правомощията на Началника на ДНСК или упълномощено от него лице, като в т. 13 е разписано правото му да издава заповеди за обследване на аварии в строителството по реда на наредба на Министъра на регионалното развитие и благоустройство за всички видове строежи. Т. е. наредбата е самостоятелен подзаконов нормативен акт, която извън реда и основанията за спиране на строежите по чл. 224, ал. 1 и сл. ЗУТ предвижда правомощия на Началника на ДНСК или упълномощени от него лица да издава заповед за незабавно спиране изпълнението на строеж при възникнала аварии по време на строителството и за ликвидиране на последиците от тях. В чл. 2, ал. 1 от Наредбата е дадена дефиниция на авария, а именно "всяко непредвидено разрушаване на строеж, на отделна негова част или инсталация, както и появата на значителни повреди и деформации в него, водещи до опасност за живота и здравето на хората, до нанасяне на увреждания на околната среда и на близкостоящи строежи и на части от тях". Това правомощие няма връзка с правомощието на същия административен орган по чл. 224, ал. 1 ЗУТ, който има пред вид спиране на строежи само от първа до трета категория, във връзка с недопускане и отстраняване на незаконно строителство. Пред вид изложеното, Административен съд-Бургас е постановил правилно решение което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение