Решение № 14730 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8257/2009 г.

Решение № 14730 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8257/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Ауто хит" ООД, - гр. Русе, представлявано от управителя Пламена Парашкевова Кунчева, против Решение № 25/15.05.2009 г., постановено по адм. дело № 106/2009 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 1/19.01.2009 г. на началника на Митница Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че съдът неправилно не е възприел довода за допуснато нарушение на чл. 220, т. 2, б. "б", пр. 2 от Регламент 2913/92 г. Наред с това съдът неправилно е потвърдил ППСПДВ, без преди това да е преодолян стабилитета на ЕАД чрез издаване на решение за промяна на декларирания и приет от митническите органи към датата на вноса преференциален произход на стоката, съгласно чл. 160 ЗМ. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания митнически акт. Ответниците по жалбата - началникът на Митница Русе и директорът на Регионална митническа дирекция гр. Русе не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отхвърлена жалбата на "Ауто хит" ООД против ППСПДВ № 1/19.01.2009 г. на началника на Митница Русе, потвърдено с Решение № У-44-23-0077/20.02.2009 г. на директора на РМД - гр. Русе. За да това постанови решение съдът е приел, че с обжалваното ППСПДВ "Ауто хит"ООД законосъобразно е задължен да заплати мито в размер на 3568 лв. и ДДС в размер на 713 лв., заедно със законната лихва за просрочие, считано от възникване на задължението - 05.02.05г до окончателното му погасяване за осъществения внос на авточасти от Великобритания, за който е оформен ЕАД № 4303/4-680/04.02.2005 г. За целите на обмитяването дружеството е представило сертификат за движение на стоките - ЕUR 1 № S 4807623/28.01.2005 г., удостоверяващ преференциален произход на стоката. Поради това че маркировката на стоките не е сочила европейския им произход, от страна на Митница Русе е поискано извършване на последваща проверка на сертификатите, на основание чл. 32 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране. Във връзка с отправеното запитване е получен отговор от Британската агенция за мита и акцизи от 17.12.2007 г., според който при допълнителната проверка е установено, че стоките не отговарят на изискванията на споразумението между Европейската общност и Р България за преференциално третиране. След получаване на отговора, до жалбоподателя е изпратено уведомление за възникнало вносно митническо задължение по посочения ЕАД, като е даден 7-дневен срок за доброволно плащане на дължимите суми. Уведомлението е връчено на лицето Десислава Петкова на 18.02.2008 г. и поради това че сумите не са платени в срок е издадено обжалваното ППСПДВ. От правна страна съдът е приел, че издаденото от британските митнически власти писмо е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, който е изготвен от длъжностно лице в кръга на неговата служба и по установената форма и ред. Като официален свидетелстващ документ това писмо притежава материална доказателствена сила която обвързва съда, че фактите предмет на удостоверителното волеизявление са такива, каквито се посочени в документа. Във връзка с оспорената достоверност на документа жалбоподателят е представил пред първоинстанционният съд писма, за които съдът е приел, че не оборват истинността на издадения от Британските митнически власти официален отговор. Приел е също така за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с уведомяването му за започналото производство по реда на чл. 211г, ал. 5 ЗМ и накърняване на правото му на защита. Така постановеното решение е правилно. Установената и приета от съда фактическа обстановка по спора съответства на събраните по делото доказателства и не се оспорва в касационната жалба. Касаторът е осъществи внос на авточасти от Великобритания, оформен с ЕАД № 4303/4-680/04.02.2005 г., като стоките са придружени със сертификат за движение ЕUR 1, удостоверяващ преференциален произход на стоката. В резултат на получения отговор от Британските митнически власти при извършената последваща проверка на достоверността на сертификата за движение е установено, че не са налице основания за ползване на преференциален произход на стоката. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е оборена материалната доказателствена сила на отговора на Британските митнически власти. Според разпоредбата на чл. 16 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки от една страна и Р България от друга, продуктите с произход от Общността при внос в България и продуктите с произход от България при внос в Общността се възползват от това споразумение при представяне на сертификат за движение ЕUR 1 по образец или декларация, изготвена от износителя върху фактурата, или всякакъв друг търговски документ, описващ въпросните продукти достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. Съгласно чл. 32 от същия протокол, митническите власти по избор или когато имат основателни съмнения относно достоверността на документите относно произхода на стоките, могат да извършват проверка на доказателствата за произход. В настоящия случай е била извършена такава проверка, в резултат на която е получен отговорът на Британските митнически власти, според който стоките по проверявания сертификат не отговарят на изискванията на споразумението за преференциално третиране. Това писмо представлява официален писмен документ и при оспорване на истинността му, тежестта за доказване се носи от страната, която го оспорва, съгласно чл. 193, ал. 3 изречение първо, вр. чл. 179 ГПК, приложими на основание чл. 144 АПК. В конкретния случай е проведено производство по оспорване на истинността на отговора, но касаторът не е провел успешно доказване на неистинността на документа, както правилно е приел първоинстанционният съд. Пред настоящата инстанция касаторът твърди, че е допуснато нарушение по чл. 220, т. 2, б. "б", пр. 2 от Регламент 2913/92 г., като същият поддържа, че според тази разпоредба представеният сертификат може да бъде отхвърлен само ако се докаже от страна на митниците, че е бил издаден на базата на невярно представяне на фактите от износителя. На първо място, разпоредба с такава номерация в регламента няма. Вероятно се има предвид чл. 220, § 2, ал. 1, б. "б" или чл. 220, пар. 2, ал. 3 от регламента, но и двете нямат съдържанието, което се твърди от касатора. В случая изобщо не е налице сертификат за преференциален произход, който да е съставен от властите на трета страна в рамките на системата за административно сътрудничество. Неоснователно е и второто оплакване на касатора, според което ППСПДВ не може да бъде издадено преди да е издадено решение за промяна на декларирания преференциален произход на стоката. Според чл. 211а ЗМ постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания се издава за възникнало неплатено в срок задължение и с него се установяват митнически задължения и други публични вземания. В конкретния случай допълнителните задължения за мито и ДДС се дължат предвид промяната на декларирания произход на стоката и за тази промяна компетентният митнически орган е следвало да издаде решение по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ. В това решение, което по определение представлява индивидуален административен акт, би следвало да се съдържат фактическите и правни основания за промяната на произхода на стоката, респективно за неприемането на декларирания преференциален произход на стоката, както и посочване на конкретния размер на дължимите митни сборове и други публични задължения, които се дължат въз основа на промяната на декларирания произход. Едва след постановяване на това решение може и следва да бъдат взети под отчет митните сборове, които са установени като дължими в резултат на промяната на произхода на внесената стока. Предвид изложеното, правилно касаторът поддържа, че е следвало първо да бъде издадено решение за промяна на произхода на стоката и едва след това - ППСПДВ. В конкретния случай обаче двата вида митнически решения са обединени в един акт - обжалваното ППСПДВ, което съдържа елементите както на решение за промяна на произхода на стоката, така и на същинско ППСПДВ по смисъла на чл. 211а ЗМ. Първоинстанционният съд е осъществил съдебен контрол за законосъобразност на постановлението, като е проверил акта както от гледна точка на наличието на предпоставки за промяна на произхода и определяне на нови митни сборове, така и от гледна точка на изпълнение на предпоставките и процедурата по издаване на ППСПДВ по чл. 211а ЗМ. В този смисъл следва да се приеме, че не е нарушено правото на защита на засегнатото лице, тъй като същото е имало възможност в рамките на производството по административно и съдебно обжалване на постановлението да направи всички свои възражения и да изложи доводите си, както и да представи съответните доказателства по всички спорни въпроси, включително относно наличието на основание за промяна на произхода и съответстващото на това определяне на нов по-висок размер на дължимите мито и ДДС. Предвид това, настоящият състав намира, че не е налице основание за отмяна на постановлението. Във връзка с довода на касатора, че при идентичен казус от страна на митническите органи е постановено решение за промяна на произхода на стоката и определяне на съответните митни сборове, а не постановление, следва да се отбележи в съответствие и с изложените по-горе съображения, че именно издаването на решение за промяна на произхода на внесената стока и размера на дължимите задължения е правилният ред за процедиране от страна на митническите органи. Както вече се посочи, едва след издаването на такова решение възниква основание за взимане под отчет на новите митни сборове, които са различни от тези, които са декларирани при вноса на стоката. Постановлението по чл. 211а ЗМ би следвало да се издаде едва след като такова решение вече е издадено и е дадена възможност на засегнатото лице да го обжалва по реда на чл. 220 ЗМ. Фактът че органите на една и съща митница процедират по различен начин при една и съща фактическа обстановка само потвърждава извода, че се поддържа неправилна практика по приложението на закона, която би следвало да бъде преодоляна. По изложените съображения обжалваното съдебно решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски пред настоящата инстанция не са претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение