Решение № 124 от 16.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3523/2021 г.

Решение № 124 от 16.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3523/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба от 12.04.2021 г. на "Лайт Кредит" ООД чрез юрисконсулт В. Я. срещу решение № 260368 от 11.03.2021 г. по в. гр. д. № 3148/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 260850/14.10.2020 г. по гр. д. № 17751/2019 г. на Районен съд Пловдив и е уважен предявения иск на Й. Т. Т. против "Лайт Кредит" ООД, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за сумата 8226, 99 лева - платена без основание възнаградителна лихва по договор за заем № 5593/11.06.2014 г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на сумата. От фактическа страна въззивният съд е приел, че между страните има сключен договор за заем от 11.06.2014 г., за предоставяне на 15 000 лева, с уговорено възнаграждение в размер на 3, 416 % месечно, ГПР 49. 580 %, платими на 24 месечни вноски от 925, 94 лева, в периода от 11.07.2014 г. до 11.06.2016 г., който е обезпечен с договорна ипотека. Съдът е установил, че с анекс от 08.07.2015 г., ищцата е договорила предоставяне на допълнителна сума от 8783, 92 лева за рефинансиране на заема, но възнаградителната лихва е заплатена без основание, тъй като при сключване на първоначалния договор са нарушени формалните изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 ЗПК, относно общо дължимата сума за погасяване от потребителя, поради което е недействителен, а предявения иск за недължимо платената възнаградителна лихва е основателен. Крайните изводи на въззивния съд се основават на нормата на чл. 4 от Закона за потребителския кредит /ДВ бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., /, според която разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 ЗПК се прилагат и по обезпечените с ипотека договори за кредит, т. е. решаващият състав на съда е приложил редакция на закона, която не е действала при сключване на договора за заем от 11.06.2014 г. Налице е "очевидна неправилност" на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като е нарушен принципът на законност в гражданския процес (чл. 5 ГПК). Тези обстоятелства налагат касиране на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Съгласно действащата към датата на сключване на договора норма на чл. 4, т. 2 ЗПК (ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 31.08.2010 г.), разпоредбите на закона не се прилагат за сключени договори за кредит, които са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, тъй като за този вид договори се прилагат разпоредбите на чл. 5, 6, 16 - 18, 25 и 33а; В този смисъл, неспазването на формалните изисквания в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 ЗПК, не могат да бъдат основание за недействителност на сключения договор от 11.06.2014 г., относно общо дължимата сума за погасяване на заема, след като договорът е изключен от предметния обхват на Закона за потребителския кредит. От данните по делото в случая е видно, че ищцата има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което преценката на съда за действителност на отделните клаузи в договора за заем следва да се основава единствено на правата, които са предоставени на потребителя по специалния Закон за защита на потребителите. Предвид изложените съображения, решението на въззивния съд е неправилно поради необоснованост, което налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане, въззивният съд следва да прецени дали клаузите, във връзка с уговореното възнаграждение на заемодателя и условията, при които е отпуснат паричния заем, са ясни и разбираеми за потребителя, т. е. бил ли е наясно заемателят с размера на дължимите месечни вноски, включващи и възнаградителна лихва на заемодателя, или клаузите в договора и анекса към него са неравноправни, което налага извод за основателност на претенцията. От ответника по касационната жалба Й. Т. Т., чрез адвокат К. К. от АК-Пловдив, са поискани сторените разноски в касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени при решаването на спора по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение