Решение № 513 от 17.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 544/2010 г.

Решение № 513 от 17.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 544/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Производството е касационно по жалба от защитника на подсъдимия И. С. С., защитника на подсъдимия М. А. А. и защитника на П. И. Б. против въззивна присъда № 74/22.VI.2010 г. по внохд 1568/2010 г. на ОС-Пловдив.

В първите две жалби се изразява несъгласие с постановената въззивна присъда без да се сочат конкретни касационни основания, нито и данни, които да подкрепят изразеното недоволство. Назначеният защитник по чл. 94 НПК на подс. Б. развива оплаквания за нарушения на материалния закон по съображения, че по делото е безспорно установено, че предмета на престъплението е възстановен на пострадалото дружество до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция и въпреки това не е приложена нормата по чл. 197 НК, че кражбата е извършена без да е използвано МПС, че с оглед стойността на предмета на кражбата и установените многобройни смекчаващи обстоятелства деянието следва да се квалифицира като маловажен случай, което пък налага прилагане на нормата по чл. 218б НК. В тази жалба защитникът поддържа и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК по съображения, че въззивният съд е нарушил чл. 303, ал. 2 НПК - липсват доказателства, които да установяват по несъмнен начин авторството на Б. в посегателството срещу авто-моргата, като така е ограничено правото на защита и неговата гаранция - презумпцията за невиновност.

В съдебното заседание само защитникът на Б. поддържа жалбата и иска да се уважи.

Прокурорът е на становище жалбите да останат без уважение като неоснователни.

ВКС в настоящия състав намира:

1. Жалбите от защитниците на С. и А. не отговарят на изискванията по чл. 351 НПК - не са посочени нито касационните основания, нито в какво се състои изразеното недоволство от съдебния акт на въззивната инстанция и още по-малко - доводи в подкрепа на възраженията. Посочено е, че след изготвяне на мотивите жалбите ще бъдат допълнени, но това не е сторено и по реда на чл. 351, ал. 3 НПК в производството пред ВКС. Тези жалби не могат да предизвикат касационна проверка, поради което и следва да останат без разглеждане, а производството по тях - прекратено.

2. След преценка доводите и становищата на страните по жалбата на Б. и проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира същата за правилна и законосъобразна, поради което и следва да остане в сила.

Подсъдимият П. И. Б. е признат за виновен и осъден по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. II-ро, т. 4, предл. I-во във вр. с чл. 194 , чл. 20, ал. 2, чл. 18, ал. 1, чл. 26, ал. 5 във вр. с ал. 1 и чл. 55 НК на 6 (шест) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 3 (три) години за това, че на 17 и 18.II.2009 г. в П., при продължавано престъпление и в съучастие[населено място] и С., чрез взлом и използване на МПС направил опит да отнеме чужди движими вещи на стойност 312,74 лв. от владението на "Хюсейну"-ЕООД, П. и от "Е. -05"-ЕООД, П. с намерение противозаконно да присвои.

Доводите, предмет на настоящето производство са поддържани и пред въззивния съд, който в съответствие със задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК е посочил основанията, поради които не ги е възприел. Изводите на съда са резултат на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване. Те са в съгласие със смисъла на закона и практиката по приложението му.

Обвинението против този подсъдим е за опит за кражба при условията на чл. 26, ал. 5 НК, за което и е признат за виновен и осъден. Обстоятелството, че част от предмета на престъплението (този на довършеното деяние на 17.II. 2009 г.) е възстановен, не дава основание престъплението да се квалифицира по чл. 197 НК, след като недовършеното деяние (на 18.II.2009 г.), при което няма вредни последици за пострадалия, е водещото при квалификацията, която позволява наказването на продължаваното престъпление като за опит - чл. 26, ал. 5 НК. Така становището на въззивния съд, че при опит за кражба квалификация по чл. 197 НК не може да има е законосъобразно.

Неоснователни са и доводите за квалификация на деянието като маловажен случай - касае се до опит за квалифицирана кражба, при повече от един признак, на чуждо имущество на обща стойност 312,74 лв., извършена в съучастие от две и повече лица. Не е налице нито една от хипотезите по чл. 93, т. 9 НК. Това изключва и приложението на чл. 218б НК.

Неоснователни са и доводите за постановяване на решението при съществени нарушения на процесуалните правила. Както е посочено по-горе, решението е взето по вътрешно убеждение без да са допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането и проверката на доказателствата по делото. Изводите на съда относно авторството и личното участие на Б. при осъществяване на престъплението не противоречат на формалната логика и установената връзка между отделните обстоятелства, които са елемент на изпълнителното деяние. Те се установяват както от самопризнанията при разпита на подсъдимия пред съдия, надлежно приобщени към доказателствения материал, така и от останалите гласни доказателства.

По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав