Решение № 7444 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13628/2016 г.

Решение № 7444 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13628/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. А., от с. Т., община М., област-П., чрез пълномощника му - адв. Г., против решение № 1913/21.10.2016 г. по адм. дело № 1101/2016 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община - М., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Пенева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на А. М. А., против Заповед № РД-09-417/13.04.2016 г. на кмета на община - М., с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Дървена постройка" находяща се в ПИ с идентификатор 73122.8.84 по КК на с. Т., община Марицау област П., като извършена без строителни книжа от А. М. А. Прието е от съда, че заповедта е законосъобразен административен акт, издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Изведени са изводи, че описаната постройка, макар и дървена, е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ПРЗУТ, извършен върху земеделска земя с предназначение - овощна градина, за който се изисква разрешение за строеж /РС/, съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделски земи (отм.), респ. по чл. 12 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им, с каквото строежът не разполага, от което е изведен извод, че същия е незаконен и правилно е разпоредено премахването му. Прието е още, че строежа не е търпим в нито една от хипотезите на § 16, ал. 1, 2 и 3 ПРЗУТ, нито пък на основание § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, тъй като във всички случаи е изграден след придобиване на вещните права върху имота от оспорващия, т.е. след 2006 г. /датите на нот. актове/. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че процесната дървена постройка е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, тъй като отговаря на изискванията за надземна постройка, със селскостопанско предназначение за отглеждане на животни, независимо от материалите от които е изградена. Като строеж същата не разполага със строителни книжа - разрешение за строеж, каквото се изисква за строежи върху земеделски земи, на основание чл. 148, ал. 1 ЗУТ, вр. с чл. 12 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението. Липсата на РС я прави незаконна, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което като е достигнал до същите изводи съдът е постановил законосъобразно решение. Съответни на закона са и другите изводи на съда, че строежа е нетърпим, тъй като не попада в нито една от хипотезите на материалноправните разпоредби, визиращи търпимостта на строежи, извършени без строителни книжа, а именно: § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПРЗУТ, както и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. По делото касаторът не е ангажирал доказателства за времето на извършване на строежа, липсват и твърдения за търпимостта му. Въпреки това съдът обосновано е изследвал този въпрос, тъй като търпимостта на строежа е относима към законосъобразността на оспорената заповед. Правилни са изводите на съда, въз основа на представените нот. актове за собственост върху земята и логиката, че процесния строеж е реализиран от касатора след 2006 г., т.е. след придобиване собствеността върху земята. Цитираните разпоредби за търпимост са неотносими към процесния строеж, като извършен след 2006 г., поради което крайният извод на съда за нетърпимост е правилен. Предвид изложеното неоснователни са оплакванията на касатора, че в случая не е налице строеж, а временна преместваема дървена постройка, която е допустима, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от цитираната по-горе Наредба № 19/25.10.2012 г. По тези оплаквания решаващият съд е изложил правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия. Изводите на съда се основават на заключението на СТЕ, неоспорено от страните, както и на КА № 7/19.02.2016 г., въз основа на който е издадена заповедта. Преместваемите сгради са друг вид строежи по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, с друго предназначение и други характеристики, на които процесния строеж не отговаря. Неоснователно е и оплакването, че заповедта не съдържа фактически и правни основания за издаването й. Заповедта съдържа фактически обстоятелства, въз основа на които е възможно определяне на правното основание за издаването й, като непосочване на конкретното правно основание за незаконност на строежа, не е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както правилно е прието и от съда. Неоснователно се поддържа и оплакване за липса на компетентност на издателя на заповедта предвид това, че строежа е пета, а не шеста категория, както е прието от съда. Заповедта е издадена от компетентен орган - кмета на община "М.", област - П., тъй като съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, същият има правомощието да издава такива заповеди спрямо незаконни строежи от четвърта до шеста категория, в която попада и процесния строеж. Неоснователно е и последното оплакване за неправилност на решението, предвид различното му предназначение в КА № 7/2016 г., в заповедта и в решението на съда. Вярно е, че в заповедта е записан израза "дървена постройка за живеене", а от данните по делото и заключението на СТЕ е установено наличието на дървена постройка със селскостопанско предназначение за отглеждане на животни. В КА № 7/2016 г. послужил за издаване на заповедта не е посочено предназначението, но описанието на строежа отговаря изцяло на описанието му по заключението на СТЕ, вкл. и по размери. Следователно става въпрос за непрецизна формулировка при описанието на строежа от издателя на акта, което не е съществено нарушение, предвид правилното му описание в съставения КА. От изложеното следва, че обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход, на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение