Решение № 6694 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13395/2013 г.

Решение № 6694 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13395/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Диагностично-консултативен център /ДКЦ/ I "Света Клементина" ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя д-р Иван Иванов, чрез пълномощника адв. Бранимир Балачев, против решение № 1933/15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 553/2013 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против писмена покана изх. № 29-04-49/7.01.2013 г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Варна за възстановяване на заплатени суми за назначения в превишение на определените регулативни стандарти /РС/ и допустимите надвишения за четирите тримесечия на 2007 г. в размер общо на 62272 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в писмени бележки касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена оспорената писмена покана. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. Варна, чрез пълномощника юрисконсулт Йордан Панайотов Йорданов, оспорва жалбата, като в писмено възражение и допълнителни бележки излага подробни съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на ДКЦ I "Света Клементина" ЕООД - гр. Варна против писмена покана изх. № 29-04-49/7.01.2013 г., издадена от директора на РЗОК - гр. Варна, с която на основание чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, вр. чл. 55, ал. 1 от индивидуалния договор /ИД/ № 03-0812/7.03.2007 г. дружеството е поканено да възстанови неоснователно заплатена от РЗОК сума в размер общо на 62272 лв., както следва: за първото тримесечие на 2007 г. в размер на 5850,90 лв. в частта за "Направление за медико-диагностична дейност" /бл. МЗ-НЗОК № 4/; за второто тримесечие на 2007 г. - 20050,80 лв., от които 2 012,50 лв. в частта за "Медицинско направление за консултация и съвместно лечение" /бл. МЗ-НЗОК № 3/ и 18038,30 лв. в частта "Направление за медико-диагностична дейност" /бл. МЗ-НЗОК № 4/; за третото тримесечие на 2007 г. - 17 357,55 лв., от които 3 087,50 лв. за бл. МЗ-НЗОК № 3, и 14270,05 лв. за бл. МЗ-НЗОК № 4; за четвърто тримесечие на 2007 г. - 21 012,75 лв., от които 4400 лв. за бл. МЗ-НЗОК № 3 и 16612,75 лв. за бл. МЗ-НЗОК № 4, намалена със сумата 2000 лв., присъдена с решение по гр. дело № 10426/2010 г. на Районен съд гр. Варна. С решението съдът е осъдил ДКЦ I "Света Клементина" ЕООД да заплати на РЗОК - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1695,44 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорената писмена покана е издадена в допустимо административно производство, тъй като въпреки че административният орган е предприел действия за събиране от дружеството на недължимо получените суми по индивидуалния договор още през 2007 г., издадените индивидуални административни актове са отменени само на процесуално основание - поради нарушение на процедурата, предвидена в Националния рамков договор /НРД/ - 2006 г. и в действащите правила на Закона за здравното осигуряване, и не е извършвана проверка на материалната законосъобразност на писмените покани, включително на тези за първите две тримесечия. Съдът е посочил, че поради горното, при отмяната на съответните административни актове, решаващият съд е следвало в хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. 2 АПК да върне преписката на компетентния орган - директора на РЗОК гр. Варна, за ново произнасяне със задължителни указания по приложение на закона. Пропускът това да бъде сторено не преклудира правото на административния орган да извърши нова процедура по установяване на допуснатите превишения на регулативните стандарти при спазване на процесуалните правила за това. Съдът е приел, че писмената покана е издадена при спазване на процесуалните правила, предвидени в чл. 76а, вр. чл. 72, ал. 2 ЗЗО, които са били приложими към момента на извършване на финансовата проверка, възложена със заповед от 5.12.2012 г. Според съда процесуалните правила по чл. 220 и чл. 234 НРД-2006 г., към които препращат и клаузите на индивидуалния договор, сключен между жалбоподателя и НЗОК, не могат да намерят приложение, тъй като са били отменени преди извършване на проверката. В решението е прието, че писмената покана е издадена при спазване на материалноправните изисквания, тъй като е установено превишение на регулативните стандарти за всяко от четирите тримесечия на 2007 г., включително след отчитане на допустимите превишения и задължението за компенсиране. Съгласно приложимата материалноправна норма на чл. 233, ал. 1 НРД-2006 г., както и клаузата на чл. 42, ал. 1 от индивидуалния договор, изпълнителят на медицинска помощ /ИМП/ следва да възстанови сумите за назначените от него и заплатени от РЗОК средства за медико-диагностични дейности /МДД/ и специализирани медицински дейности /СМД/ извън определените регулативни стандарти и допустимите надвишения и задължението за компенсиране. Наред с това съдът е посочил, че дружеството не оспорва обективния факт на превишение на регулативните стандарти за всички тримесечия на 2007 г., нито техния размер, който е установен и в цитираните в писмената покана съдебни експертизи, които не са били оспорени. Съдът е приел също за неоснователно възражението за изтекла 5-годишна давност. По тези съображения съдът е достигнал до крайния извод, че дружеството дължи на РЗОК сума в размер на 64272 лв., представляваща превишение на РС, от която с писмената покана е приспадната сумата 2000 лв., присъдена по гр. дело № 10426/2010 г. на Районен съд гр. Варна, поради което остава сумата 62272 лв., която е посочена като дължима в издадената писмена покана. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна е безспорно, че със заповед № РД-09-1540/5.12.2012 г. на директора на РЗОК гр. Варна е назначена планова тематична финансова проверка на ДКЦ I "Света Клементина" ЕООД с предмет - контрол по изпълнение на определения брой СМД и стойност на МДД за назначаване за 2007 г., възложени с протоколите към индивидуален договор № 03-0812/7.03.2007 г. с Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/. Резултатите от проверката са отразени в протокол за неоснователно получени суми № 2-264/17.12.2012 г. От проверяваното дружество е подадено възражение против този протокол, което не е уважено. От директора на РЗОК - гр. Варна е издадена писмена покана изх. № 29-04-49/7.01.2013 г., с която на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, дружеството е поканено доброволно да заплати сума в размер на 62 272 лв., представляваща заплатените от РЗОК средства за назначени от дружеството извън договорените брой СМД и стойност на МДД и разрешенията за надвишение и при отчитане на задълженията за компенсиране за четирите тримесечия на 2007 г. Дължимата сума е определена, като от общата сума на превишенията за 2007 г. в размер на 64 272 лв., от която за първото тримесечие - 5850,90 лв.; за второто - общо 20050,80 лв. /2012,50 лв. по бл. МЗ-НЗОК № 3 и 18038,30 лв. по бл. МЗ-НЗОК № 4/; за третото - общо 17357,55 лв. /3087,50 лв. по бл. МЗ-НЗОК № 3 и 14270,05 лв. по бл. МЗ-НЗОК № 4/; за четвъртото - общо 21012,75 лв. /4400 лв. по бл. МЗ-НЗОК № 3 и 16 612,75 лв. по бл. МЗ-НЗОК № 4/, е приспадната сумата 2000 лв., която е била присъдена на РЗОК с решение по гр. дело № 10426/2010 г. на Районен съд гр. Варна. Към протокола за неоснователно получени суми са приложени изготвените при проверката справки за превишенията на регулативните стандарти. Безспорно е също, че ДКЦ I "Света Клементина" ЕООД е изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно сключения между него и НЗОК, чрез директора на РЗОК гр. Варна, индивидуален договор № 03-0812/7.03.2007 г., действащ за 2007 г. Между лечебното заведение и директора на РЗОК са подписани протоколи за определяне на регулативни стандарти за всяко от тримесечията на 2007 г.: № 1/7.03.2007 г., № 1/4.05.2007 г. и № 2/1.06.2007 г., № 1/1.08.2007 г. и № 2/24.08.2007 г., № 1/1.11.2007 г. и № 2/23.11.2007 г. В клаузата на чл. 42, ал. 1 от договора изрично е предвидено, че изпълнителят може да назначава извършване на СМД и МДД по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални РС, а в ал. 3 на същия чл. е предвидено, че за всяко тримесечие изпълнителят и възложителят подписват протокол за определяне на РС. Съгласно чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от договора, броят/стойността в РС могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител и могат да бъдат нахвърляни с до 10 на сто, всяко тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 43 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Според чл. 53, ал. 1, контролът по изпълнението на договора се осъществява по реда на глава двадесета от действащите разпоредби на НРД-2006 г. Наред с това между страните е безспорно, че във връзка с претенцията на РЗОК за възстановяване от ДКЦ I "Света Клементина" ЕООД на суми, заплатени в резултат на издадени от същия СИМП направления за СМД и МДД в превишения на регулативните стандарти за отделните тримесечия на 2007 г., от страна на РЗОК - гр. Варна са предприети съответни процесуални действия, както подробно е описано в първоинстанционното решение. От директора на РЗОК гр. Варна до ДКЦ I "Света Клементина" ЕООД е изпратено уведомително писмо изх. № 29-04-2289/20.09.2007 г. за възстановяване на сумата 2343,90 лв., представляваща заплатените средства за СМД и МДД, назначени извън определените регулативни стандарти и допустимите надвишения, с отчитане на задължението за компенсиране за първото тримесечие на 2007 г. При обжалването пред съда това уведомително писмо е отменено с решение № 694/13.05.2008 г. по адм. дело № 1997/2007 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила, допуснати при издаването на акта, както и поради неправилно приложение на материалния закон. В мотивите на съдебното решение е обосновано, че нарушението на материалния закон се изразява в неправилно приложение на чл. 167 НРД-2006 г., който е отменен с решение № 12098/4.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 101/15.12.2006 г. Това съдебно решение е оставено в сила с решение № 14019/16.12.2008 г. по адм. дело № 10363/2008 г. на ВАС, пето отделение, като в мотивите на решението е изложено, че е основателен изводът на административния съд за наличие на нарушение на материалния закон от страна на РЗОК; посочено е също, че администрирането на медицинската помощ фактически е забранено с чл. 4, ал. 2 ЗЗО. От директора на РЗОК е издадено уведомително писмо изх. № 29-04-2951/29.11.2007 г., с което ДКЦ I "Света Клементина" ЕООД е поканено да заплати сумата 20 050,80 лв., представляващи заплатените средства за ММД и СМД, назначени извън РС и регламентираните надвишения и задължението за компенсиране за второто тримесечие на 2007 г., както и сумата 3507 лв., представляващи заплатените средства за МДД, назначени извън РС и регламентираните надвишения и задължението за компенсиране за първото тримесечие на 2007 г. При обжалването пред съда това уведомително писмо е отменено с решение № 697/13.05.2008 г. по адм. дело № 2679/2007 г. на Административен съд гр. Варна, поради нарушения на административнопроизводствени правила и нарушение на материалния закон, като изложените от съда съображения са идентични с тези на предходното съдебно решение - по адм. дело № 1997/2007 г. на същия съд. Решението е оставено в сила с решение № 1636/6.02.2009 г. по адм. дело № 10362/2008 г. на ВАС, пето отделение. Издадено е също уведомително писмо изх. № 29-04-1576/16.06.2008 г. на директора на РЗОК, с което същия ИМП е поканен да възстанови сумата 38 370,30 лв., представляващи заплатените средства за СМД и ММД, назначени извън РС и регламентираните надвишения и задължението за компенсиране за третото и четвъртото тримесечия на 2007 г. Писмото е отменено с решение № 1565/24.11.2008 г. по адм. дело № 1463/2008 г. на Административен съд гр. Варна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Това решение е оставено в сила с решение № 7261/3.06.2009 г. по адм. дело № 1224/2009 г. на ВАС, шесто отделение. С решение № 2521/7.06.2011 г. по гр. дело № 10426/2010 г. на Районен съд гр. Варна, ДКЦ I "Света Клементина" ЕООД е осъдено да заплати на РЗОК гр. Варна сумата 2000 лв., представляваща част от общата сума 64 272 лв. - превишение на договорените между страните по ИД № 03-0812/7.03.2007 г. регулативни стандарти за 2007 г., по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Това решение е потвърдено изцяло с решение № 1526/8.12.2011 г. по възз. гр. дело № 1591/2011 г. на Окръжен съд гр. Варна, което е окончателно. Безспорно е установено също, че от страна на РЗОК са удържани сумите по всяко от посочените три уведомителни писма, издадени през 2007 г. и 2008 г. /преди отмяната на писмата от съда и след изтичане на определения в тях срок за доброволно изпълнение/; с платежни нареждания от 5.03.2009 г. и 9.06.2009 г. сумите - общо в размер на 64 272 лв., са върнати на ИМП /след влизане в сила на отменителните решения на административния съд/; сумата от 2000 лв., съгласно осъдителното решение на Районния съд също е удържана от РЗОК. Предвид установените релевантни факти и обстоятелства по спора, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на ДКЦ I "Света Клементина" ЕООД против писмената покана за възстановяване на суми, представляващи надвишения на регулативните стандарти за първото и второто тримесечия на 2007 г. в размер, съответно на 5850,90 лв. - за първото тримесечие и 20050,80 лв. - за второто, или общо - 25901,70 лв. Както се посочи по-горе за тези суми са били издадени уведомителни писма изх. № 29-04-2289/20.09.2007 г. и изх. № 29-04-2951/29.11.2007 г., които са отменени при обжалването по съдебен ред. В постановените първоинстанционни решения по оспорването на тези актове - съответно решение № 694/13.05.2008 г. по адм. дело № 1997/2007 г. и решение № 697/13.05.2008 г. по адм. дело № 2679/2007 г., двете по описа на Административен съд гр. Варна, е прието, че при издаването на уведомителните писма са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и нарушения на материалния закон. В мотивите на съда в частта отнасяща се до неправилното приложение на материалния закон подробно е обоснован извода, че претендираните от РЗОК гр. Варна суми не се дължат. Двете решения на Административен съд гр. Варна са оставени в сила с решения на Върховния административен съд, пето отделение, съответно - решение № 14019/16.12.2008 г. по адм. дело № 10363/2008 г. и решение № 1636/6.02.2009 г. по адм. дело № 10362/2008 г. В мотивите и на двете решения е посочено, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и се споделят от касационната инстанция, без да е направено уточнение, че това се отнася само за частта от мотивите, с която е прието наличието на процесуални нарушения в административното производство. Последното налага извода, че двете посочени решения на Административен съд гр. Варна са потвърдени от касационната инстанция като правилни предвид изложените в тях съображения и относно направените изводи. Следва да се отбележи, че в мотивите на нито едно от двете решения на ВАС не е посочено, че не се споделят изводите на първоинстанционния съд относно материалната незаконосъобразност на отменените уведомителни писма. В подкрепа на това следва да се отбележи също, че тези съдебни решения са били в съответствие с установената към този момент съдебна практика по подобни казуси. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросът относно задължението на ДКЦ I "Света Клементина" ЕООД да възстанови на РЗОК сумите, изплатени в резултат на назначените от него като изпълнител на медицинска помощ СМД и МДД извън определените регулативни стандарти и допустимите надвишения за първото и второто тримесечия на 2007 г. е разрешен с влезли в сила решения на Административен съд - гр. Варна, потвърдени при касационното обжалване. Директорът на РЗОК е следвало да се съобрази с влезлите в сила съдебни решения, с които е прието, че сумите за първото и второто тримесечия на 2007 г. не подлежат на възстановяване от изпълнителя на медицинска помощ. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото; ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В ал. 2 на чл. 177 АПК е предвидено, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни; всеки заинтересован може да се винаги да се позове на нищожността или да поиска съда да я обяви. В случая оспореният пред съда административен акт - писмена покана изх. № 29-04-49/7.01.2013 г., в частта, в която ДКЦ I "Света Клементина" ЕООД е поканено за възстанови сумите, заплатени от РЗОК за издадените направление в превишение на РС и допустимите надвишения и задължението за компенсиране за първото и второто тримесечия на 2007 г., е постановен в противоречие в влезлите в сила съдебни решения № 694/13.05.2008 г. по адм. дело № 1997/2007 г. и № 697/13.05.2008 г. по адм. дело № 2679/2007 г., двете по описа на Административен съд - гр. Варна, потвърдени с решения на ВАС, пето отделение, тъй като с посочените съдебни решения изрично е прието, че сумите, които са изплатени по издадените от този ИМП направления за СМД и МДД за двете тримесечия, не подлежат на възстановяване. Затова, процесната писмена покана в тези части е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Следва да се отбележи, че доводите, които е изложил първоинстанционния съд за това, че с решенията по двете посочени дела първоинстанционният съд е следвало да върне преписката на РЗОК за издаване на административен акт при спазване на процесуалните правила, поради това че е била налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК, не се споделят от настоящия състав. За първоинстанционния съд не е съществувало задължение да върне делото като административна преписка за издаване на нов административен акт, тъй като административното производство по издаване на съответното уведомително писмо е започнало по инициатива на административния орган, а не по искане на заинтересовано лице и затова преценката дали да бъде постановен нов административен акт принадлежи единствено на административния орган. Наред с това, както вече се посочи, двете уведомителни писма - изх. № 29-04-2289/20.09.2007 г. и изх. № 29-04-2951/29.11.2007 г., са отменени и поради противоречие с материалния закон, което по същество означава, че съдът е приел претендираните от РЗОК суми за първото и второто тримесечия на 2007 г. за недължими. Затова връщането на преписката за издаване на нов административен акт в този случай би противоречало на мотивите на съдебното решение. Двете решения на Административния съд са потвърдени при касационното обжалване и в съответните решения на ВАС, пето отделение, не е констатирана неправилност на постановения диспозитив или непълнота на същия, нито е добавен диспозитив, с който преписката по съответното дело да се върне на директора на РЗОК за ново произнасяне. Като не е констатирал нищожността на писмената покана в частта относно претендираните за възстановяване суми за първото и второто тримесечия на 2007 г. първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго на основание чл. 222, ал. 1 АПК и да бъде прогласена нищожността на писмената покана в частта относно претендираните за възстановяване суми за първото и второто тримесечия на 2007 г. общо в размер на 25901,70 лв. В останалата част съдебното решение е правилно. Изложените по-горе съображения за противоречие на писмената покана с влязло в сила съдебно решение не се отнасят за частта от писмената покана, с която дружеството е поканено да възстанови суми, представляващи превишения на РС за третото и четвъртото тримесечия на 2007 г., тъй като за тези периоди отмяната на предходния административен акт - уведомително писмо изх. № 29-04-1576/16.06.2008 г. на директора на РЗОК гр. Варна е постановена само поради нарушение на административнопроизводствени правила. Нито в първоинстанционното решение, с което това уведомително писмо е отменено - решение № 1565/24.11.2008 г. по адм. дело № 1463/2008 г. на Административен съд гр. Варна, нито в решението на касационната инстанция, с което последното е оставено в сила - решение № 7261/03.06.2009 г. по адм. дело № 1224/2009 г. на ВАС, шесто отделение, е констатирано нарушение на материалния закон. Поради това административният орган има правомощието да издаде нов административен акт при спазване на съответните процесуални правила. За това правомощие е без значение обстоятелството, че съдът не е постановил връщане на преписката за ново произнасяне, като в случая са относими изложените по-горе съображения по този въпрос. В съдебните решения и на двете инстанции не е обсъждан въпроса относно дължимостта на претендираните от РЗОК суми за третото и четвъртото тримесечие на 2007 г., поради което липсва произнасяне по този въпрос и за административния орган не съществува забрана да постанови нов административен акт. Предвид изложеното, неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на административното производство в частта относно установяване на превишения за третото и четвъртото тримесечие на 2007 г. Неоснователно е също твърдението за недопустимост на регулативните стандарти за 2007 г. Въпросът с правната допустимост и конституционосъобразност на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Възможността за контролиране на обхвата и обема на медицинската дейност не е изключен от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗО. Механизмът и правилата за формиране на бюджета на НЗОК, както и правилата за определяне на регулативните стандарти за всеки изпълнител на медицинска помощ са правно регламентирани. В чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ЗЗО е регламентирано, че бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване, а годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, са неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година. Финансовият план представлява по естеството си детайлно описание на източниците на финансовите средства и на тяхното разходване, поради което бюджетът съдържа приходна и разходна част. Ежегодно Народното събрание утвърждава със закон бюджета на НЗОК, като за случая е приложим Закона за бюджета на НЗОК /ЗБНЗОК/ за 2007 г. В разходите на НЗОК са включени здравноосигурителните плащания, а те от своя страна включват здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. Според чл. 4 ЗБНЗОК - 2007 г., всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя броя на назначаваните от всеки изпълнител специализирани медицински дейности, както и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с посочените разпоредби, по ред, утвърден от Управителен съвет на НЗОК. От компетентния орган са приети действащите за 2007 г. Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение № РД-УС-04-11/2.02.2007 г. на УС на НЗОК. Неправилно касаторът се позовава на решение № 12098/4.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. на ВАС, петчленен състав, тъй като изразеното в това решение становище на ВАС, което е съответствало и на установената до този момент практика на съда, е изоставено след постановяването на решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Р България. С приемането на ЗБНЗОК за 2007 г. и постановяването на посоченото решение на Конституционния съд всъщност се разрешава въпросът относно допустимостта на регулативните стандарти и затова към настоящия момент този въпрос е безспорен в практиката. Наред с това, подписването на регулативни стандарти е предвидено и в индивидуалния договор, а отговорността на ИМП при превишението им е регламентирана в цитираната по-горе клауза на чл. 43, ал. 3 от сключения индивидуален договор между РЗОК и ДКЦ I "Света Клементина" ЕООД. Тази отговорност включва задължение на изпълнителя на медицинска помощ да възстанови на НЗОК заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън определените регулативни стандарти и допустимите надвишения и отчитане на задължението за компенсиране. В практиката на Върховния административен съд многократно е обсъждан въпроса относно характера на индивидуалните договори, сключвани между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, като в актуалната съдебна практика безпротиворечиво се приема, че договорите не са гражданскоправни по своето естество, тъй като не се сключват по взаимно съгласие между равнопоставени лица. С подписването на индивидуалния договор с НЗОК лечебното заведение придобива статут на изпълнител на медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица с присъщите на този статут взаимосвързани права и задължения. Създаденото правоотношение между държавен орган, натоварен с властнически правомощия и лечебно заведение със самостоятелен правен статут, се регулира от административното право. Вземанията на НЗОК, произхождащи от извършени без правно основание разходи за медицински дейности поради нарушение на договорното задължение на изпълнителя за спазване на регулативните стандарти, не са частноправни и поради това не подлежат на събиране по граждански ред. Събирането на задълженията към бюджета на НЗОК се извършва чрез издаване на индивидуален административен акт /писмена покана/, която създава задължения за адресата за плащане и едностранно определя способа на изпълнението. Следователно, материалноправното основание за отговорността на изпълнителя на медицинска помощ да възстанови на НЗОК заплатените средства за назначени от него МДД и СМД в превишение на регулативните стандарти произтича от цитираните по-горе разпоредби на ЗБНЗОК-2007 г. и клаузите на индивидуалния договор, които са действали през процесния период. Поради това че претенцията на НЗОК за възстановяване на средствата в случая е реализирана през 2013 г. с издаването на процесната писмена покана от 7.01.2013 г., а заповедта за възлагате на проверка, въз основа на която е издадена тази писмена покана е издадена на 5.12.2012 г., то правилно са приложени процесуалните правила, които са действали през този период. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд са правилни и се споделят от настоящия състав. Редът за осъществяване на отговорността на изпълнителя на медицинска помощ при превишение на регулативните стандарти представлява определена процедура, включваща правила относно образуване на производството, извършване на проверката, съставяне на определени документи, компетентния орган, правата и задълженията на страните. Затова правните норми, които регламентират реда за реализиране на тази отговорност за процесуални и според общите правила за приложение на правните норми, се прилагат онези процесуални правни норми, които действат към момента на извършване на съответните процесуални действия. В случая проверката е назначена и писмената покана е издадена при действието на правилата, регламентирани в чл. 76а ЗЗО и затова не е допуснато процесуално нарушение като са съобразени именно тази правила. Становището на касатора, че тази разпоредба е неправилно приложена, тъй като не й било придадено обратно действие, е неправилно, тъй като не отчита вида на правната норма. Когато се касае до процесуални норми се прилагат тези норми, които действат към момента на извършване на съответното процесуално действие. Доколкото в чл. 76а, ал. 1 ЗЗО се съдържа и материалноправна разпоредба в частта, с която е установено основанието за възстановяване на суми, то в тази част нормата не е приложена от административния орган, тъй като, както се обоснова по-горе, материалноправно основание за възстановяване на сумите, е съществувало и в действащите към 2007 г. правни норми, както и в индивидуалния договор. Поради приложимостта на реда по чл. 76а, ал. 1 ЗЗО липсата на финансов или медицински протокол не представлява нарушение на процесуални правила, тъй като съставянето на такива не се изисква в чл. 76а, ал. 2, а само протокол за неоснователно получени суми. В случая такъв е съставен, а проверяваният изпълнител на медицинска помощ е упражнил правото си на писмени възражения против него. Фактът, че заповедта за извършване на проверката и протоколът за неоснователно получени суми са връчени на ИМП в един и същи ден, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствени правила, както правилно е приел първоинстанционният съд. Доколкото в приложимите специални процесуални норми не е предвидено изискване за връчване на заповедта преди протокола, както и изтичането на определен период от време между връчването на двата документа, не може обосновано да се приеме, че връчването им в един и същи ден по някакъв начин е нарушило правото на защита на проверявания ИМП. Доводът в касационната жалба, който е бил поддържан и пред първата инстанция, че обективно не е извършена проверка за спазването на регулативните стандарти, не може да бъде споделен. Въпреки краткия срок, през който е извършена проверката, такава очевидно е извършена, тъй като към протокола за неоснователно получени суми са приложени справки за допуснатите превишения /от стр. 228 до стр. 1177 от първоинстанционното дело са приложени справки за реално изпълнените, отчетените и заплатени средства от РЗОК, назначени от ДКЦ I "Света Клементина" ЕООД през проверяваните периоди/. Всъщност, при наличието на няколко предходни административни и съдебни производства, в които са били извършвани проверки относно тези превишения, включително е проведена съдебна експертиза за установяването на превишения и за размера им, то изготвянето на справки за превишенията обективно не би следвало да изисква продължителен период от време. Следва в тази връзка да се отбележи, че изпълнителят на първична медицинска помощ не е оспорвал в първоинстанционното съдебно производство, по което е постановено обжалваното съдебно решение, наличието на превишения за всяко от тримесечията, както и техния размер. Затова, направените едва с касационната жалба доводи за това, че съдът не е проверил дали действително са налице превишения, е неоснователен. Както се посочи, от приложените подробни справки се установява наличието на превишения и техния размер, справките са изготвени въз основа на електронните отчети, а жалбоподателят нито е направил обосновани доводи, нито е направил доказателствени искания, за да установи твърдението /направено за първи път пред касационната инстанция/, че е спазил определените му регулативни стандарти за съответните тримесечия на 2007 г. Изводите на първоинстанционния съд във връзка с възражението на СИМП за погасяване на задълженията по давност също са правилни. Както се обоснова по-горе, вземанията на НЗОК, произтичащи от неоснователно изплатени суми при превишение на регулативните стандарти са публичноправни и за тях са приложими правилата за давността, регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. В чл. 171, ал. 1 ДОПК е предвидена обща петгодишна давност за публичните вземания, която започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която задължението е следвало да се плати. Като се отчете спецификата на правоотношенията между НЗОК и ИМП, както и на задължението за възстановяване на сумите, изплатени в превишение на РС, то се налага извода, че началният момент, от който започва да тече давността е първи януари на годината, следваща годината, през която е извършено недължимото плащане и през която за НЗОК, чрез РЗОК, е възникнало правото да претендира възстановяване на тази сума. Поради това че при водената документация, включително с оглед на документите, което ИМП представят пред НЗОК, възможността за НЗОК да констатира превишенията и съответно да поиска възстановяване на сумите, възниква едновременно с представянето на отчетите и плащането, т. е. през същия период, през който е извършено и плащането. Предвид това, давността за плащанията, извършени през 2007 г. е започнала да тече от 1.01.2008 г., а тази за плащанията, извършени през 2008 г. /за последния месец/ - от 1.01.2009 г. Петгодишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК за първите би следвало да изтече на 1.01.2013 г., а за другите - на 1.01.2014 г. Проверката по чл. 72, ал. 2 ЗЗО е назначена със заповед № РД-09-1540/5.12.2012 г., т. е. преди изтичане на предвидения давностен срок. Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК давността спира със започването на производство за установяване на публичните задължения и затова при възлагането на проверката давността е спряла и не е била изтекла към момента на издаването на писмената покана - на 7.01.2013 г. По време на производството по обжалване на този акт давност също не тече, на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 ДОПК, поради което давността не е изтекла и към настоящия момент. Съгласно чл. 172, ал. 2, пр. 1 ДОПК давността прекъсва с издаването на акт за установяване на публичното вземане. По изложените съображения, писмената покана е законосъобразна в частта, с която е претендирано възстановяване на неоснователно изплатени суми за назначения за СМД и МДД в превишение на РС и допустимите надвишения и при отчитане на задължението за компенсиране за третото и четвъртото тримесечия на 2007 г. в размер, съответно на 17357,55 лв. за третото тримесечие и 21012,75 лв. - за четвъртото, или общо 38370,30 лв., поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила в тази част. При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено и в частта за разноските. Искания за разноски са направени и от двете страни, поради което на всяка от страните следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на материалния интерес по уважената и отхвърлената част от жалбата. Жалбоподателят, касатор в настоящото производство е направил разноски общо в размер на 1575 лв. за двете съдебни инстанции, които включват 75 лв. заплатени държавни такси за двете инстанции и 1500 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.01.2014 г. /серия Б, № 217134 на Адвокатска колегия - гр. Варна/. Материалният интерес по уважената част от жалбата е общо 25901,70 лв., при общ материален интерес - 62272 лв. Поради това, съразмерно на уважената част от жалбата, касационният жалбоподател има право на разноски за двете инстанции общо в размер на 655,11 лв. Ответникът в производството е представляван от юрисконсулт и съгласно тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд има право на юрисконсултско възнаграждение. Размерът на това възнаграждение следва да бъде определен съобразно материален интерес по отхвърлената част от жалбата, който е в размер общо на 38370,30 лв. и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Определено по посочения ред, съгласно редакцията на приложимата разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата към момента на приключване на устните състезания пред касационната инстанция, дължимото юрисконсултско възнаграждение на РЗОК гр. Варна е в размер на 1217,41 лв. общо за двете инстанции. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на РЗОК е присъдено юрисконсултско възнаграждение за разликата над сумата 1217,41 лв. Административният орган няма право на второ юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като такава възможност не е изрично предвидена в закона, наред с това не може да се изведе по тълкувателен път, включително не е приета и в посоченото тълкувателно решение на ОСК на ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение