Решение № 1436 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2356/2005 г.

Решение № 1436 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2356/2005 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 12 ПЗРГПК, във връзка с чл. 234, вр. с чл. 231, ал. 1, б. б. "а" и "е" ГПК (отм.). С решение от 11.4.2004 г. по гр. д. № 11366/2004 г. Софийският районен съд, ТСК, 78 състав, е уважил предявените от П. И. Б. от град С. против "Б" АД - град С. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ. Срещу влязлото в сила решение на първата инстанция е подадена молба за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. б. "а" и "е" ГПК (отм.) от ответника по исковата молба - "Б" АД - град С. В молбата се твърди, че молителят не е бил надлежно уведомен за заведения съдебен иск, както за процеса, така и за решението. Излага се, че е получена една призовка, приета от неизвестно лице, поради което не може да се счете, че е надлежно връчена, а на вписания адрес на управление на ответника има офис, в който има лице, което уведомява, че новият търговски адрес на телевизията е: град С., площад "България", НДК, вх. А3. П. това се навежда довод, че районният съд неправилно е дал ход на делото, без задълбочено да проследи връчването на призовките, както и да изиска актуално състояние. Твърди се също така, че на ищцата е бил известен търговският адрес на работодателя й. Излагат се и доводи по съществото на материалния спор. Към молбата за отмяна е представено копие от нотариално заверено пълномощно ва С. И. Моли се за отмяна на решението на СРС и връщане делото за ново разглеждане. Ответницата по молбата за отмяна - П. И. Б., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, представеното с нея писмено доказателство и с оглед правомощията си по глава ХХI ГПК (отм.), намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. б. "а" и "е" ГПК (отм.) е подадена в сроковете по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. От представеното по делото пълномощно не може да се направи извод, че същото се обхваща от визираната хипотеза, поради което не е налице основанието по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Пълномощното е съставено от представляващия дружеството преди завеждане на делото, поради което не е новооткрито. Не е налице и нито една от хипотезите на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.). Софийски районен съд не е нарушил, което и да е било процесуално правило, обезпечаващо възможността на ответното по исковете търговско дружество, да участва в процеса чрез свой представител. В тази връзка, оплакването на молителя по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) не се подкрепя с позоваването на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване да е било осуетено упражняването на правото му на защита по делото. Призоваването на търговец, каквото качество има молителят, се извършва по последния посочен в търговския регистър адрес - чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.). Адресната регистрация на търговеца, според приложеното извлечение от регистъра, е тази, посочена в исковата молба и на този адрес са изпращани призовката за съдебните заседания и съобщението за решението. Нормата е специална и се прилага само за случаите на призоваване на търговци и юридически лица. В конкретния случай, изпратената на адреса на регистрация на дружеството призовка е била оформена според изискванията на ГПК (отм.), като длъжностното лице е отразило ненамирането на цитирания адрес на търговеца, посочвайки друг адрес, на който ответникът също не е бил намерен. Съдебните книжа са били изпратени на адреса на управление на дружеството, и по смисъла на чл. 48 ГПК (отм.) би следвало да се приеме, че именно на този адрес се намира канцеларията на търговеца. Отбелязването в съобщението до страната, че същата е напуснала адреса, не означава, че е налице нередовно призоваване, съобразно процесуалните изисквания на чл. 48 и сл. ГПК (отм.). Предполага се, че търговецът реално използва офиса, в който се помещава управлението му. Той е длъжен да осигури възможност за връзка чрез свой представител или чрез секретар, телефон, факс или поставено работно време. И, ако по ред възможни причини, напусне адреса на управление, е задължен да впише новия си адрес в търговския регистър, именно с оглед надлежното уведомяване /арг. чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.). Тези законови изисквания имат императивен характер, тъй като предназначението им е да гарантират сигурност, посредством обезпечаване стабилността на отнасящите се до него съдебни актове. Невъзможността да бъде открито лицето на адреса на призоваване се удостоверява единствено от длъжностното лице - призовкар, като се отбелязва от къде черпи сведения за преместването на призовавания. В случая това е било сторено, видно от съдържанието на призовката на лист 12 и 13 от първоинстанционното дело, като информацията, дадена от трето лице, за промяна в адреса и посочването на друг адрес е била използвана по делото и съдът е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.) едва след като не е намерил ответника по исковете и на втория адрес. Тази разпоредба СРС е приложил и след връщане в цялост на съобщението на постановеното решение, предмет на молбата за отмяна, като и в този случай е налице отбелязване, такова каквото е направено върху призовките за съдебните заседания. Първоинстанционният съд не е бил задължен да уведомява ответника на невписан адрес, предвид изричната разпоредба на чл. 51, ал. 4, изр. 2 от ГПК (отм.) Съдът е изпълнил законосъобразно задълженията си по призоваването на ответника, поради което не следва извод за допуснато нарушение на чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 48 ГПК (отм.). В допълнение към изложеното следва да се добави, че и към настоящия момент молителят не е доказал извършена промяна в регистъра относно адреса си на управление, видно от написаното в молбата за отмяна. Следователно, в случая не е налице и основанието за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.). С оглед изложеното молбата за отмяна се явява изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 234 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,