Решение № 1736 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2098/2015 г.

Решение № 1736 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2098/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по касационна жалба и частна жалба, подадени от Маргарита Светославова Александрова, чрез адв. Надежда Ватева. Касационната жалба е насочена срещу Решение № 2016 от 27.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1656 по описа за 2014 г. на Административен съд - Бургас (АСБ), в частта, с която предявеният от касационната жалбоподателка иск за осъждането на Община Несебър да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000,00 (хиляда) лв., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, е отхвърлен. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради наличие на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въпреки подадената от процесуалния представител на Александрова молба на 26.11.2014 г., с която поради внезапно възникнали пречки за явяването на адвоката в последното съдебно заседание е поискана отмяната на определението за даване ход на делото по същество, съдът е пристъпил към постановяване на съдебен акт още на следващия ден, без да се произнесе по нея. Наред с това твърди, че неправилно съдът е приел показанията на разпитания по делото свидетел за оскъдни. Според касатора те са подробни, пълни, логични, последователни и доказват по категоричен начин претърпените от лицето неимуществени вреди, изразяващи се в шок и стрес от мисълта, че автомобилът е откраднат, неудобство, неприятни психически преживявания, свързани с инцидента, губене на време и нерви в търсене на наказателния паркинг. За установяване на състоянието на лицето към момента на "инцидента" към касационната жалба се представят медицински документи и доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение за производството пред АСБ. Иска се отмяната на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск за осъждането на Община Несебър да заплати на Александрова обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата, считано от 27.07.2014 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се сторените разноски в първоинстанционното производство и тези за касационното производство. Частната жалба е насочена срещу Определение № 2447 от 22.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1656 по описа на АСБ за 2014 г., с което искането на Александрова за изменение на постановеното по делото съдебно решение, в частта за разноските, е отхвърлено. Твърди се, че това определение е неправилно - постановено е в нарушение на материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Неправилно съдът е приел, че в хода на производството Александрова не е направила искане за присъждане на разноски, тъй като такова е заявено още в жалбата. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното определение и допълване на постановеното по адм. д. № 1656 по описа на АСБ за 2014 г. решение, в частта му относно сторените от частната жалбоподателка разноски в първоинстанционното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната и частна жалбоподателка не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от адв. Ватева, с което жалбите се поддържат и се иска уважаването им. Представят се доказателства за извършени разноски и списък на разноските. Ответниците не представят писмен отговор и възражения по жалбите и не изразяват становище по тях. В съдебно заседание не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението и определението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението, в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 211, ал. 1 АПК. По касационната жалба: Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. В производство, образувано по оспорване на устно разпореждане за прилагане на ПАМ по реда на чл. 145 и сл. АПК, обективно съединено с предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), по реда на чл. 204, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е разгледал предявена от Александрова жалба срещу Разпореждане от 27.07.2014 г. за прилагане на ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", издадено от специалист дейност "Други дейности на икономиката" при Община Несебър за лек автомобил марка "БМВ", модел "530", с рег. № А 3008 ММ, съединена с предявени от Александрова срещу Община Несебър искове за заплащане на обезщетение за претърпени от тази ПАМ имуществени вреди в размер на 62,00 лв. (такса за репатриране на автомобила) и в размер на 1000,00 лв. - за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихвата върху тези суми, считано от 27.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумите. Съдът е приел, че разпоредената ПАМ е незаконосъобразна като постановена в нарушение на приложимата правна норма и е отменил същата. Предвид това е намерил за допустими за разглеждане и предявените от Александрова искове за обезщетяване на претърпените от нея имуществени вреди в размер на 62,00 лв. и 1000,00 лв. неимуществени вреди. Предвид възприетата незаконосъобразност на спорната ПАМ, съдът е приел, че е осъществена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен административен акт, постановен от длъжностно лице при и по повод изпълнение на административната дейност. Изложил е съображения също така, че от представения по делото Фискален бон № 002194/27.07.2014 г., издаден в 18,51 ч. се установява, че за извършеното репатриране на автомобила Александрова е заплатила в полза на "Транс груп 2012" ЕООД сумата от 62,00 лв., представляваща цената на услугата репатриране. Направил е извод, че престирането на тази сума е в пряка и непосредствена причинна връзка с разпореденото принудително преместване на автомобила и поради отмяната на последното, се явява недължимо. Предявеният от Александрова иск за обезщетяване на твърдените неимуществени вреди в размер на 1000,00 лв. е приел за недоказан. Съдът се е обосновал, че показанията на разпитания по делото свидетел Славов са оскъдни и въз основа на тях не може да се направи категоричен извод за претърпените от Александрова неимуществени вреди. В заключение е отхвърлил този иск. Срещу решението в частта, с която съдът е отменил оспореното пред него разпореждане за прилагане на ПАМ и е осъдил Община Несебър да заплати на Александрова сума в размер на 62,00 лв. за претърпени имуществени вреди не е постъпила касационна жалба от ответника по оспорването и от ответника по този иск. Решението в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният срещу Община Несебър иск за обезщетяване на твърдените неимуществени вреди в размер на 1000,00 лв., ведно с лихвата, считано от 27.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, е валидно, допустимо и правилно. Правилна и обоснована на доказателствата по делото е направената от първоинстанционния съд преценка за неоснователност на предявената от Александрова искова претенция за осъждането на ответника Община Несебър да й заплати обезщетение в размер на 1000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди от предприетата ПАМ, за която съдът е преценил, че е незаконосъобразна. Твърденията на ищцата за претърпени неимуществени вреди, направени в исковата молба се свеждат до предизвикан у нея вследствие на предприетата ПАМ шок и стрес от мисълта, че автомобилът е откраднат, неудобство, неприятни психически преживявания, свързани с инцидента, губене на време и нерви в търсене на наказателния паркинг, на който бил откаран автомобила. Тези твърдения е следвало да бъдат установени в хода на първоинстанционното производство чрез допустимите доказателства, като тежестта за това е била на Александрова. Според настоящия състав от събраните по делото гласни доказателства не се установява по категоричен начин, че Александрова е претърпяла вреди, изразяващи се в посоченото по-горе. Породените у нея съмнения за кражба на автомобила, от което тя твърди, че е изпаднала в шок и стрес, са били разсеяни в кратко време предвид казаното от жена "...от близките блокове...", съгласно установеното от свидетеля: "Успокойте се! Те са вдигнати от паяка на общината и са отнесени в наказателен паркинг". Впрочем, това изрично се заявява и в исковата молба, доколкото в нея се твърди, че в момента, в който Александрова е установила липсата на лекия автомобил, от което се е шокирала, е била уведомена от една жена, че автомобилът е вдигнат от "паяк". Освен това, тъй като предмет на доказване са субективните преживявания на Александрова, за да се установи наличието им и степента на техния интензитет, е необходимо установяване обичайните реакции на лицето в стресови ситуации и на тази база да се направи сравнение с поведението й при откриване липсата на автомобила, каквото доказване не е било проведено пред първоинстанционния съд. Свидетелят не установява преживяно неудобство, други неприятни психически преживявания, свързани с инцидента (извън показанията му за преживяванията на ищцата във връзка с мисълта, че автомобилът е откраднат) и с търсенето на наказателния паркинг, на който бил откаран автомобила, от които се претендират неимуществените вреди. Показанията му, че пътят до паркинга са извървели с Александрова и децата притеснени, са неконкретни. Свидетелят не установява преживяванията на Александрова за времето от 30 - 40 минути, прекарано на паркинга и от "лутането" да намерят втория наказателен паркинг. Не се твърди в исковата молба и не е установено лошо отношение към Александрова от служителите на паркинга, което да е предизвикало неприятни психически преживявания у лицето. Напротив, свидетелят изрично установява: "Към нас нямаше отправени обиди ...". Предвид горното, обосновано на събраните по делото гласни доказателства първоинстанционният съд е намерил за недоказан предявения от Александрова иск срещу Община Несебър за присъждане на неимуществени вреди в размер на 1000,00 лв. Вредите не се предполагат, а подлежат на доказване с допустимите доказателства от ищцата, но в конкретния случай тя не се е справила с доказателствената си задача. Неоснователни са оплакванията, направени в касационната жалба за допуснати от състава на АСБ съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото и постановяване на крайния съдебен акт. Установява се от съставения протокол за провелото се на 07.11.2014 г. съдебно заседание пред АСБ, че на ищцата е дадена възможност за представяне на доказателства и договор за правна помощ в следващото съдебно заседание. То се е провело на 21.11.2014 г., когато тя и неин представител не са присъствали. В подадената от адв. Ватева на 26.11.2014 г. молба се твърди, че е настъпила внезапна здравословна пречка за явяването й в това съдебно заседание, за което е приложила болничен лист. От него се установява, че й е предписан отпуск поради временна неработоспособност за периода 21.11.2014 г. - 25.11.2014 г., при режим на лечение "домашен - амбулаторен", като графа "Бележки" не е попълнена. В молбата е направено искане за отмяна на определението, с което е даден ход по същество и насрочване на делото в открито съдебно заседание. Към тази молба са приложени два болнични листа, издадени на адв. Ватева, медицинско направление/искане 27.07.2014 г., издадено на Александрова и Договор за правна защита и съдействие № 0...50071 от 09.09.2014 г. с предмет "Изготвяне и депозиране на иск за имуществени и неимуществени вреди срещу Община Несебър и процесуално представителство по иска", както и списък на разноските. Върху молбата се съдържа разпореждане "к. д. " от 27.11.2014 г., като на същата дата е постановено и Решение № 2016 от 27.11.2014 г. Като не е отменил на база така представените доказателства към молбата дадения ход на делото по същество в съдебното заседание на 21.11.2014 г., съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което да се е отразило на постановения краен съдебен акт. В представения болничен лист, относим към датата на провеждане на това съдебно заседание, не се съдържа отбелязване, че заболяването на адв. Ватева не позволява явяването й пред органите на съдебната власт, каквото се съдържа в болничния лист, издаден на 25.11.2014 г., нито се представя нарочно медицинско удостоверение за целта (чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза). Наред с това не се твърди и установява невъзможност на ищцата Александрова лично да се яви в това съдебно заседание. Също така, както договорът, така и медицинското направление носят дати съответно 09.09.2014 г. и 27.07.2014 г., предвид което е било възможно представянето им в предходното съдебно заседание. Предвид така възприетото от настоящия състав, решението, в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по касационната жалба, разноски на Александрова не се следват. По частната жалба: Частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, с която Александрова е поискала допълване на постановеното по делото Решение № 2016 от 27.11.2014 г., в частта за разноските, като Община Несебър бъде осъдена да й заплати сума в размер на 310,00 лв. За да отхвърли така предявеното искане, съставът на АСБ е приел, че Александрова не е направила искане за присъждане на разноски в жалбата, нито в проведените две съдебни заседания. Съдът е направил извод, че молба за присъждане на разноски е отправена едва на 26.11.2014 г., което е след повеждането на последното по делото съдебно заседание на 21.11.2014 г. При така възприетото от фактическа страна и като се е позовал на чл. 80 ГПК, съдът е намерил искането за неоснователно и го е отхвърлил. Определението е неправилно. Необосновано на съдържанието на жалбата, по която е било образувано производството пред АСБ е прието от съда, че искане за присъждане на разноски не е било направено от Александрова своевременно - най-късно до приключване на последното по делото съдебно заседание. Установява се от съдържанието на трета страница, първи абзац от жалбата, че е поискано присъждането на направените по делото разноски, в това число и тези за адвокатско възнаграждение. Към жалбата е приложено преводно нареждане/вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 10,00 лв. и Договор за правна защита и съдействие № 0...50066 от 04.08.2014 г., сключен между Александрова и адв. Ватева, с предмет изготвяне на жалба срещу ПАМ, наложена от Община Несебър и процесуално представителство пред АСБ, при договорено възнаграждение в размер на 300,00 лв., платени в брой. Предвид така установеното и изхода от оспорването на ПАМ, първоинстанционният съд е следвало да допълни постановеното решение и да осъди Община Несебър да заплати на Александрова сума в размер на 310,00 лв. - направени в първоинстанционното производство разноски. Доколкото съдът не е изложил мотиви по въпроса и не се е произнесъл в диспозитива на крайния съдебен акт относно разноските, това е следвало да стори в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по нейна молба - да постанови определение, с което да допълни решението, в тази част. Вместо това, съдът е постановил определение, с което неправилно е отказал да стори това. Затова определението му подлежи на отмяна. Постановеното решение следва да се допълни в искания от Александрова смисъл, като Община Несебър бъде осъдена да й заплати сума в размер на 310,00 лв. - сторени в първоинстанционното производство разноски. Предвид изхода на спора по частната жалба и направеното искане, на Александрова се следва присъждането и на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв., платени в брой на адв. Ватева по представен Договор за правна защита и съдействие № 0...50084 от 11.01.2016 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,