Решение № 8930 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2022 г.

Решение № 8930 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2022 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на "Сами Мийт БГ" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], стая 703, представлявано от управителя Ц. Д., подадена чрез адв. Т. Златева, срещу Решение № 706 от 09.02.2022 г., постановено по адм. дело № 12411/2020 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна – Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си гл. юрк. Т. Ламбев, в депозирана по делото писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, искът на "Сами Мийт БГ" ЕООД против Държавен фонд "Земеделие", с който на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е претендирал обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 29 640 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, причинени от отменено като незаконосъобразно писмо изх. № 02 - 2600/5188 от 14.12.2018 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че търговското дружество е подало пред ДФ "Земеделие" заявление № 22.58.3931/0065886 от 31.03.2016 г. за подпомагане по схема на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците". ДФ "Земеделие" с писмо изх. № 02 - 2600/5188 от 14.12.2018 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е уведомил дружество, че заявлението не е одобрено, защото не отговаря на конкретни изисквания. Прието е още, че с влязло в законна сила на 13.07.2020 г. съдебно решение № 802/14.06.2019 г., постановено по адм. дело № 33/2019 г. на Административен съд София-област, уведомителното писмо, представляващо по същество отказ да бъде уважено заявлението за подпомагане по схема на държавна "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците", е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. При тази фактическа установеност съдът след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства, включително и допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан. В случая макар и да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт - писмо изх. № 02 - 2600/5188 от 14.12.2018 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", то претенцията на ищеца за вреди, изразяващи се в пропуск да реализира ползи в размер на неполучената субсидия, се основава на едно несигурно събитие и не е успял да докаже, че от отменения акт са произтекли вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон ЗОДОВ следва да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, посочени във фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от същия, а именно: незаконосъобразен акт, издаден в резултат на административната дейност на държавен орган или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред, негови действия или бездействия, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт, действие/бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на посочените обстоятелства е за ищеца. При липсата на който и да е от елементите от фактическия състав на приложимата правна норма отговорността на държавата не може да бъде ангажирана. Първоинстанционният съд безспорно е установил, че е налице отменен акт на ДФЗ, като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение. В случая неоснователността на претенцията на ищеца следва да бъде изведена от обстоятелството, че административното производство не е приключило с влязъл в сила административен акт. Когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган и съдът не може да реши спора по същество, когато отмени незаконосъобразния административен акт той изпраща преписката за ново разглеждане на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изплащането по средства по заявления за подпомагане се извършва, съобразно нормативно предвидените изисквания и по ред. Обстоятелството, че отказът е отменен не може да ангажира отговорност за вреди, тъй като не е завършена предвидената процедура за одобрение или отказ. Административното производство по съответния въпрос приключва едва тогава, когато административният орган се произнесе със законосъобразен акт и този акт влезе в сила, а конкретният случай не е такъв. Отмяната на един от издадените в хода на производството административни актове не поражда право на обезщетение, тъй като към този момент няма завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за вреди. Претендираните от лицето права се признават или отричат, със съответните правни последици, с влизане в сила на административния акт, с който органът решава въпроса по същество. Обстоятелството, че в случая такъв акт до момента не е издаден, отваря пътя на ищеца за защита по предвидения в АПК ред, но не го легитимира активно материалноправно да получи обезщетение, заместващо претендираното в административното производство право или благо, и то преди това право да е установено или възникнало. Поради това искът за вреди от незаконна административна дейност може да се предяви след окончателното приключване на административното производство, ако реално има настъпили вреди в резултат на отложеното решаване на въпроса поради постановените при разглеждането на преписката незаконни актове. При така изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение