Решение № 12095 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7003/2024 г.

Производството е по реда на чл.208-228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 1840 от 14.05.2024г., постановено по административно дело 52/2024г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено негово Уведомително писмо(УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г., с изх. 02-130-6500/1481#10 от 04.12.2023г., в обжалваната част за извършените намаления на субсидията, респ. е отказано финансово подпомагане по: подмярка 13.1/НР1 в размер на 1156,85 лв.; по СЕПП - 951,68 лв.; по СПП 68,55 лв.; по СПК 3,20 лв.; по ЗДП 312,65 лв.; по схема за обвързано подпомагане на зеленчуци(картофи, лук и чесън) в размер на 7 914,04 лв., общо в размер на 10 709, 53 лв. и е изпратена преписката в отменената част за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателя С. Д. П. за кампания 2021 г. с мотивиран акт при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в писмено становище, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Иска отмяната му като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба С. Д. П., в писмена молба, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Моли присъждане на направените съдебни разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.209 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е приел за установено, че оспореното Уведомително писмо е издадено от компетентен орган предвид представената Заповед 03-РД/3203 от 24.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и предвид чл.20, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители(ЗПЗП). Установено е по делото, че основният спор се концентрира около 3 бр. БЗС/парцел, за които в Уведомителното писмо се твърди, че са двойно декларирани площи: 55302-4222-3-1(застъпена площ от 0,6 ха); 55302-4222-4-1(застъпена площ от 0,59ха) и 55302-614-3-1(застъпена площ от 0,34 ха). Към административната преписка е приложено възражение от П., с което прави искане за отстраняване застъпването на двойно декларирани площи, с приложени писмени доказателства, които не са обсъдени от административния орган, видно от съдържанието на акта. Недопустимите за подпомагане площи по заявлението на жалбоподателя са установени чрез извършването на административни проверки във връзка с чл.37, ал.2 ЗПЗН, чл.28 и чл.29 от Регламент за изпълнение(ЕС) 809/2014г. Съгласно чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. От правна страна, съдът е приел, че в УП липсват мотиви и обсъждане на направеното от жалбоподателя възражение за отстраненото застъпване на площи и липсата на отрицателното условие на чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП за отказване на плащането. Възражението се основава на Анекс към договор за наем 515/27.11.2018г., сключен между Община Панагюрище и М. Н. З. на 24.11.2021 г., с който договора за наем е прекратен считано 01.01.2021г. Анексът е с предмет поземлени имоти, представляващи ниви, попадащи в процесните двойно декларирани площи БЗС 55302-4222-3-1 и БЗС 55302-4222-4-1. В оспорения акт липсват мотиви и обсъждане на отреченото от жалбоподателя двойно застъпване относно БЗС 55302-614-3-1, с оглед твърдението, че имотът се ползва на основание за споразумение за ползване по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, както и доказателства за двойното деклариране на имота. Съдът излага и мотиви за неспазване на административно процесуалните правила на чл.34, 35 и 36 АПК, като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и липсва произнасяне по възраженията на заявителя. Като правно основание за постановения отказ, относно установените двойно застъпени площи, е посочена разпоредбата на чл. 43, ал.3, т.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители(ЗПЗП), съгласно която, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Видно е, че по отношение на двойно застъпените площи е подадено своевременно възражение, ведно с писмени доказателства, което не е взето предвид при постановяване на УП. Тъй като подобно несъответствие се констатира на етап административни проверки, следвало е предвид представените с възражението писмени доказателства да бъде извършена преценка за отстраняване на застъпването на площите предвид разпоредбата на чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП вр. чл.17 от Наредба 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Административният орган следва да изясни, в рамките на административното производство, каква част от конкретния имот се ползва на регистрирано съществуващо правно основание от съответния земеделски производител. Частичната липса на мотиви е самостоятелно основание за отмяната на оспорения административен акт по чл.146, т.2 АПК, а липсата на конкретни мотиви възпрепятства проверката за неговата законосъобразност. В съответствие със съдържанието на оспорения акт са изводите на Административния съд за липса на посочени факти и мотиви в УП, включително и в таблиците, които да са довели до посочените в същите таблици правни основания за недопустимост за подпомагане досежно спорните 3 броя БЗС/парцели. Съгласно Тълкувателно решение 16 от 1975 г. на ОСГК, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения административен акт не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. При новото разглеждане административният орган следва да изложи мотиви по посочените по-горе въпроси относно основанията за отказ за подпомагане на спорните площи. Решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. В изпълнение на задължението по чл.218, ал.2 от АПК и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като бъдат споделени всички негови мотиви при условията на чл.221, ал. 2, изр. второ от АПК, без да бъдат развивани от настоящата касационна инстанция изрично и подробно. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лева, действително внесена сума за един адвокат, установена с договор за правна защита и съдействие 001136/03.10.2024г. Сумата е съобразена с фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерна, като възражението на касатора в този смисъл е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение