Решение № 1255 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2017 г.
ВАСV отделение29.01.2018 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 690/6.02.2017 г. и обжалваната част от решение № 2404/10.04.2017 г. по адм. дело № 5604/2016 г. на Административен съд - С.-град. ОСЪЖДА Апелативен съд - П. да заплати 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото на Комисията за защита на личните данни. ОСЪЖДА Апелативен съд - П. да заплати 500 (петстотин) лева разноски по делото на П. Т. З., с адрес в гр. Д., ул. "Х. С." .... -Б-21. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1255 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Апелативен съд - П., представляван от председателя си, срещу решение № 690/6.02.2017 г. по адм. дело № 5604/2016 г. на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж -391/2015 г. от 5.05.2016 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, иска отмяната му изцяло, включително и в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение на КЗЛД. Постъпила е и частна жалба, подадена от Апелативен съд - П., представляван от председателя си, срещу решение № 2404/10.04.2017 г. по същото дело, в частта му, с която Апелативен съд - П. е осъден да заплати на П. Т. З. сумата от 500 лева разноски по делото. Частният жалбоподател поддържа в частната жалба, че обжалваната част от решението е неправилна поради нарушение на материалния закон и иска отмяната й. Касационният и частен жалбоподател, в писмено становище, иска отмяна на обжалваните съдебни актове и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на Запрянов. Ответникът по касационната жалба - КЗЛД, чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната и частната жалба - П. Т. З., в два броя писмени становища, чрез процесуален представител, иска оставяне в сила на двата обжалвани съдебни акта и присъждане на разноски за производството пред ВАС. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови оспореното от касатора решение, АССГ е приел за установено, че оспореното пред него решение на КЗЛД е действително, като при приемането са присъствали изискуемите от чл. 8, ал. 6 от Правилника за дейността на КЗЛД трима от общо петима членове, като решението е взето с три гласа, поради което е спазен както изискуемият кворум, така и изискуемото мнозинство за взимане на решение. С решението на КЗЛД е обявил жалба рег. № Ж-391/16.09.2015 г., подадена от П. Т. З. срещу Апелативен съд - П. за основателна и на основание чл. 42, ал. 9 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ е наложил на Апелативен съд - П. имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за това, че в качеството си на администратор на лични данни е обработил личните данни на П. Т. З. в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, като за периода от 13.03.2013 г. до 29.12.2015 г. на интернет страницата на съда в мотивната част на публикуваното определение № 792/2013 г. по ч. г. д. № 308/2013 г. са фигурирали изцяло изписани трите имена и адреса на Запрянов. АССГ е приел, че оспореното решение е в съответствие с приложимото материално право, не са допуснати съществени административно - производствени нарушения при постановяването му, спазен е едногодишният срок от откриване на нарушението по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД за сезиране на КЗЛД, определената имуществена санкция на администратора на лични данни - юридическо лице е в предвидения от закона минимален размер и е съобразена с целта на закона. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е смесил понятията "кворум" и "мнозинство" при преценката му за действителността на оспореното решение на КЗЛД.