Решение № 3970 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10519/2020 г.
ВАСVIII отделение29.03.2021 г.докладчик Емилия Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3862 от 14.07.2020 г. постановено по адм. д. № 2254 по описа на Административен съд София град за 2020 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3970 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10519/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цар Борис Трети", № 136, представлявано от Изпълнителния директор С. Д., чрез юрисконсулт П., срещу решение № 3862 от 14.07.2020 г. постановено по адм. д. № 2254 по описа на Административен съд София град за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ 10 от 05.02.2020 г. издаден от Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че има несъответствия между АУПДВ и декларираното от дружеството. Алтернативно, ако съдът не приеме искането за връщане на делото за ново разглеждане, счита, че при решаване на делото АССГ не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Иска решението да бъде отменено. Ответникът – Директор на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" гр. Пловдив, в постъпило становище по същество на делото намира подадената касационна жалба за неоснователна. Моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени наведените от страните доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК и извършена проверка на съдебния акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея и подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред Административен съд София град /АССГ/ е бил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 10 от 05.02.2020 г. издаден от Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, с който на касатора на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), във вр. чл. 166 от ДОПК е установено по основание и размер задължение, представляващо дължима такса за водовземане за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., по разрешително № 003531/16.02.2005 г., издадено от министър на околната среда и водите, продължавано с решения на същия орган и с валидност до със срок на валидност до 30.09.2020 г., в размер на: главница: 35 726, 38 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 3 523, 30 лв. От фактическа страна съдът е установил, че по реда на чл. 194б от Закона за водите от 18.01.2019 г. дружеството е декларирало за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. иззетото количество вода /годишен воден обем/ - 42 531 400 куб. м. Дължима сума определена въз основа на този обем е 55 290, 82 лв., като в декларацията е посочена единична цена на куб. м. 0, 0013 лв. Извършена е проверка по документи на подадените от "Напоителни системи" ЕАД декларации по чл. 194б от ЗВ, обективирана в констативен протокол № Сл-495 от 06.12.2019 г. Установено е коректно подаване на данни за ползвано количество вода, за проверявания период. В КП е отбелязано, че количеството воден обем ползвано за периода е съответно на декларираното, но при завишена стойност на дължимата сума, като след корекция окончателно размера на дължимата сума е определен на 35 726, 38 лв. С писмо изх. № ПО-02-1000/09.12.2019 г., връчено на "Напоителни системи" ЕАД на 12.12.2020 г., дружеството е поканено доброволно, в 7-дневен срок да заплати парично задължение /такса/ за водовземане по разрешително за водоползване № 003531/16.02.2005 г., за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., в размер на 35 726, 38 лв. С писмо изх. № ПО-02-1000
от 09.12.2019 г., връчено на 10.01.2020 г., касатора е уведомен за започване на административно производство по издаване на АУПДВ. Производството е приключило с постановяване на оспорвания АУПДВ № 10/05.02.2020 г. Съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, спазено е изискването за форма. Изложени са мотиви относно фактическите и правни основания за издаване на акта и не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила. Според мотивите на съдебния акт, в съответствие с чл. 195б, ал. 2 от ЗВ са посочени и писмените доказателства, въз основа на които е съставен актът: разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, констативен протокол от извършена проверка, покана до лицето за доброволно изпълнение. Съгласно изложеното от решаващият състав, при извършена проверка по реда на чл. 194б, ал. 3 от ЗВ на данните в декларацията за отчетния период е установено съответствие между декларираното от жалбоподателя иззето количество вода /годишен воден обем/ и резултатите от собствения мониторинг; показанията на измервателните устройства, и резултатите от извършения през годината контрол. Количествата иззети води, посочени в оспорения акт, съответстват на посочените в декларацията на дружеството по чл. 194б ЗВ за съответния период. Решението е правилно. Сочените в касационната жалба твърдения, не касаят конкретни пороци на съдебното решение, а такива които са допуснати при издаването на АУПДВ и не са съобразени от първоинстанционния съд. Предмет на касационна проверка не е издадения административен акт, а съдебното решение постановено от АССГ. Доколкото не са посочени конкретни пороци на съдебния акт, с оглед задълженията си по чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, настоящият състав намира, че следва да провери валидността и допустимостта на решението, както и съответствието му с материалния закон. Съобразявайки тези свои задължения, касационният състав преценява решението на Административен съд София град, като валидно и допустимо. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Първоинстанционният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. С оглед изложеното, като е достигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, решаващият състав на Административен съд София град е постановил законосъобразно и правилно съдебно решение, което не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответник възниква право на разноски, но искане в този смисъл не е заявено пред касационната инстанция, поради което и не се дължи произнасяне.