Решение № 304 от 13.08.2010 г. на ВКС по н. д. № 227/2010 г.

Решение № 304 от 13.08.2010 г. на ВКС по н. д. № 227/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият В. И. Г. чрез свой защитник е поискал от ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК да възобнови делото, по което той е бил осъден в първата инстанция от Каварненския районен съд, а във втората - от Добричкия окръжен съд. Първоинстанционната присъда - 47 от 18 юни 2009 г. по нохд № 178/2008 г., е за това, че В. Г. и Я. Д., като съизвършители и след предварителен сговор помежду им, и чрез използване на моторно превозно средство (лек автомобил) са направили на 10 април 2008 г. опит за кражба на 100 л дизелово гориво на стойност 228 лева от "Агроден" ООД - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 НК (още защото предишните осъждания квалифицират кражбата като "повторна" - чл. 28 НК). Наложеното на Г. наказание лишаване от свобода е в размер на 1 г. при общ първоначален режим на изтърпяването му; на основание чл. 68, ал. 1 НК той трябва да изтърпи отделно 6 месеца лишаване от свобода по предишна условна присъда от 2007 г. на К.. Отнет е и автомобилът, послужил за извършване на кражбата (чл. 53, ал. 1, б. "а" НК). За участието си в престъплението заедно с Г., Д. е наказан със същото наказание лишаване от свобода, но в рамките на продължавано престъпление, включващо и второ деяние. Второинстанционното (въззивно) решение - 256 от 28 декември 2009 г. по внохд № 391/2009 г., е постановено по жалба от двамата подсъдими и с него присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване на делото съдържа възражения за неспазени процесуални правила по време на неговото разглеждане, уважаването на които според автора на искането, позволяват оправдаване на Г. още в тази инстанция. В съдебното заседание на касационния съд участие е взел единствено прокурор, според когото искането за възобновяване е основателно, доколкото позволява по-благоприятна правна квалификация на кражбата и смекчаване на наказанието. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила съдебния акт, с който е приключило оспореното осъждане. Липсват основанията, позволяващи неговото отменяне или изменяне. Отговорността на Г. не почива върху предположения за неговото участие в опита за кражба. Значението на непроведеното разпознаване в досъдебното производство е твърде преувеличено, още повече при спорната необходимост от провеждането му - защото дори да предизвиква съмнение неспоменаването по име пред дознателя на този съучастник от двамата свидетели Б. и К., несъмнено е, че те го познават отпреди кражбата. От друга страна, участието на Г. в опита за кражба е потвърдено от съучастника му Д. -пряко, а от още ред доказателства-косвено (напр. от това как е станало задържането им след сигнала за кражбата; нещо повече-доказателственото значение на последните обстоятелства е толкова важно, че претендираните противоречия, свързани с тях, няма как да го елиминират - напр. относно времето, в което е подаден сигнала, или противоречията, свързани с други доказателства - напр. в показанията на И. и А., във връзка с разобличаването на алибито на Г.. С оглед на отбелязаното дотук, очевидно е, че са неоснователни възраженията и по отношение на мотивите към съдебните актове, където то е обсъдено (всъщност подробното му обсъждане е предмет на присъдата, а окръжният съд се е задоволил само да го потвърди). Не може да бъде споделена и подкрепата на искането за възобновяване на делото в съдебното заседание на касационния съд. Вмъкването на чл. 26 НК в текста само на диспозитива на присъдата е явна техническа грешка при изписването на правната квалификация за извършеното от Г., която може да бъде поправена по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК; неприемливо е тя да се окачествява като нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а още по-малко, като водеща до явната несправедливост на наложеното наказание. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение