Решение № 6296 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8921/2010 г.

Решение № 6296 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8921/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Диню Василев Димитров и Маргарита Стоянова Димитрова срещу решение № 684 от 30.03.2010 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2822/2008 г. С касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустима за разглеждане жалба и алтернативно за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за обезсилване на обжалваното решение и алтернативно за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Ответникът - Донка Димова Михайлова, чрез процесуалния си представител адв. Хаджолян, излага мотивирани доводи за неоснователност на жалбата. Ответникът - областен управител на Варненска област, с представено по делото писмено становище, излага доводи за основателност на жалбата. Заинтересованите страни Живка Димова Желева, Василка Георгиева Николова, Петър Янков Халваджиев, Кристина Антонова Антонова, Домна Георгиева Димитрова и Димитричка Георгиева Димитрова, не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г., с която областния управител на Варненска област е одобрил план на новообразуваните имоти за земи, предоставени за ползване на граждани на основание актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за селищно образувание м. " Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на кв. Виница, община Варна, област Варна. Заповедта е оспорено по отношение на отреждането, предвидено за имот № 952. Съдът е отменил като незаконосъобразен акта в оспорената част и в тази част преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че предвиденото отреждане за имота не е съобразено с изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, тъй като за ползвателите е отреден имот с площ над тази, за която те се легитимират като собственици. С оглед изискванията на материалния закон за бившите ползватели се отрежда имот с площ, до тази за която е признато правото им на трансформация на правото на ползване в право на собственост - в случая имота е следвало да е с площ от 600 кв. м. Разликата над тази площ до действително ползвания имот се отрежда за образувано на нов имот за бившите собственици респ. на техните наследници, на които е признато право на възстановяване. Съдът е приел, че в случая от разликата, която е 522 кв. м., следва да се образува нов имот за бившите собственици, тъй като отговаря на минималните изисквания, предвидени в чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, а именно площта на новообразувания имот да е над 250 кв. м. По отношение на доводите на заинтересованите страни, сега касационни жалбоподатели относно активната процесуална легитимация, съдът е приел, че от представените доказателства, преценени в тяхната съвкупност, е установено, че имената Димитър Георгиев Хаджидимитров и Димитър Георгиев Хаджиолу са на едно и също лице, поради което жалбоподателката се легитимира като наследник на лице, в чиято полза е признато право на възстановяване на земеделската земя, включени в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По тези доводи съдът е постановил решението си. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. На първо място неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за недопустимост на обжалваното решение. В хода на производството пред административния съд са събрани и обсъдени безспорни доказателства, които удостоверяват идентичност на лицето, в чиято полза е признато право на възстановяване на земеделската земя и наследодателя на оспорващата страна. В тази връзка съдът е обсъждал не само представената под страх от наказателна отговорност декларация за идентичност. Обсъждани са също така и доказателствата в преписката по възстановяване на земеделската земя. По безспорен начин е установено, че имената Димитър Георгиев Хаджидимитров и Димитър Георгиев Хаджиолу са на едно и също лице, което е наследодател на жалбоподателката. При това положение обоснован и законосъобразен е извода на съда, че оспорващата страна притежава активна процесуална легитимация за оспори заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти, в частта с която не са съобразени признатите реституционни права. На следващо място във връзка с доводите за неправилност на обжалваното решение, настоящият състав съобрази следното: Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. При тази законова рамка, правилно съдът е установил релевантните за спора факти. Обосновано съдът е приел, че в грубо нарушение на материално-правните изисквания за бившите ползватели е отреден имот, с площ надвишаваща почти два пъти тази, за която се легитимират като собственици. Във всички случаи при които разликата до действително ползваната земя е над 250 кв. м., с плана на новообразуваните имоти се предвижда новообразувани имот и за реституираните собственици. Както правилно е отбелязал решаващият съд по този начин законодателят е предвидил баланс между правата на бившите ползватели и бившите собственици. От друга страна закона не би могъл да допусне легализиране на неправомерни действия от страна на ползвателите, които самоволно са се настанили в имот с площ над тази, за която е учредено право на ползване и/или е признато правото им на трансформация на право на ползване в право на собственост. На последно място следва да се отбележи, че въпросите относно възможността за трасиране на границите на новообразувания имот, който следва да се отреди за бившите собственици, не са предмет на разглеждане в това производство. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания само по отношение на въпроса за правилното приложение на материалната норма на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Техническите въпроси, поставени от касационните жалбоподатели ще бъдат предмет на новото произнасяне на административния орган. По тези доводи настоящия състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,