Решение № 252 от 25.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 148/2010 г.
ВКСII наказателно отделение25.05.2010 г.докладчик т Савка Стоянова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Н. А. са възобновяване на ч. н. д. № 3317/09 г. на Пловдивския окръжен съд.
Мотиви
Решение № 252 от 25.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 148/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Осъденият С. Н. А. е направил искане за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила протоколно определение от 15.01.2010 г. постановено по ч. н. д. № 3317/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са групирани наказанията, наложени с присъди по н. о. х. д. № № 2373/09 г. на ПРС и 2656/09 г. на Пловдивския окръжен съд. Макар неконкретизирано се твърди, че при постановяване на определението е допуснато нарушение на закона - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно, но не по изложените в него съображения, а поради липсата на достатъчни доказателства за миналите осъждания С. А., въз основа на които да се направи и извод за наличието или не на предпоставките по чл. 25 вр. чл. 23 НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение след като провери материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения от закона срок от легитимно лице и касае влязъл в сила съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Разгледано по същество то е неоснователно и съображенията за това са следните: С протоколно определение № 44 от 15.01.2010 г. по ч. н. д. № 3317/2009 г. на Пловдивският окръжен съд по искане на осъдения са групирани наказанията на С. Н. А., наложени му с влезли в сила присъди по н. о. х. д. № 2373/2009 г. на Пловдивския районен съд и н. о. х. д. № 2656/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, като е определено едно общо най-тежко наказание от 11 месеца и 29 дни лишаване от свобода, изтърпяно при първоначален строг режим и затворническо общежитие от закрит тип. Към това наказание е присъединено и наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, наложено с присъдата по н. о. х. д. № 2373/2009 г. на ПРС. Възражението на осъдения, че съдът неправилно при групирането на наказанията не е включил в съвкупността и наказанието, наложено с присъда по н. о. х. д. № 279/2005 г. на Пловдивския окръжен съд в размер на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години, неоснователно. Безспорно е, че присъдата по това дело е влязла в сила на 14.06.2006 г., а деянията и по двете останали дела са извършени в изпитателния срок, поради което не са налице основания за групиране, а за приложение на чл. 68, ал. 1 НК, както всъщност е сторил съдът при постановяване на присъдата по н. о. х. д. № 2656/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че не са налице основания за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила протоколно определение от 15.01.2010 г. постановено по ч. н. д. № 3317/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК върховният касационен съд, второ наказателно отделение