Решение № 312 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7008/2015 г.

Решение № 312 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7008/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Й. Х. от с. Еленка, общ. Неделино, област Смолян против решение № 31/24.04.2015 г., постановено по адм. дело № 125/2014 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 18-13681/05.11.2014 г. на началника на СГКК - Кърджали, издадена на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кърджали, състоящо се в нанасяне на три нови обекта в ПИ с идентификатор № 40909.27.116. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Ответната страна "А. Т. Бг" ЕООД, гр. Кърджали оспорва касационната жалба. Началникът на СГКК - Кърджали не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Преценено е, че твърденията за наличие на спор за материално право не са подкрепени с никакви доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административното производство е започнало по заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от собственик, претендиращ неотразено право на собственост върху сгради в имот с идентификатор 40909.27.116 по кадастралната карта на гр. Кърджали. От събраните по делото доказателства се установява, че по одобрената ККР трите обекта, предмет на оспорената заповед са съществували към момента на одобряването на КККР, но не са били отразени, поради което правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице непълнота в КККР по смисъла на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР. След измененията и допълненията в ЗКИР, бр. 49 от 13.06.2014 г., приложима по това заявление е процедурата по чл. 54, ал. 1 - непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Измененията в КККР са уредени като текуща дейност на АГКК по поддържането на КККР в актуално състояние. От гледна точка на АПК, тази текуща дейност на АГКК се доближава най-много до производството по издаване на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК, съгласно който волеизявлението за издаването на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ е ИАА. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР КККР се изменят при установяване на непълноти и грешки-каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР, според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР. От новите редакции на чл. 51 - чл. 54а ЗКИР е видно, че е възприет "огледален подход", на този по старата уредба. Даден е приоритет на актуалността на данните в КККР, като е предвидено, че АГКК отразява промяната, а след това съобщава за извършеното изменение. Отпада изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки, като предпоставка за изменение на КК, когато тя съдържа непълноти и грешки. Следователно повдигането на спор за материално право, чрез неподписване на акта за непълноти и грешки от заинтересувано лице, вече не представлява основание да се откаже заявеното изменение. Аргумент за това може да се изведе и от чл. 41, ал. 6 и чл. 53, ал. 2 ЗКИР, които предвиждат при наличие на противопоставими права на собственост за един и същи имот, в КРНИ да се записват данните за всички лица и документи. Следователно спорът за материално право, обективиран чрез наличието на различни документи за права върху един и същи имот, не е пречка за процедиране от компетентния административен орган по исканията за изменение в кадастралната карта. Разрешаването му по съдебен ред е друго основание за изменение на КРНИ без издаване на заповед по реда на чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР - в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Неоснователно е твърдението на касатора, че заявеният от нея и недоказан спор за материално право върху процесните обекти, е пречка за допуснатото изменение в КК. Според заключението на вещото лице, което правилно е кредитирано от решаващия съд, нанесените с оспорената заповед нови обекти в КК представляват: едноетажна масивна сграда с площ от 83 кв. м. на груб строеж и частично изпълнени довършителни работи, който не се ползва по предназначението му за енергопроизводство; другите два обекта - облекчителна и разпределителна шахти, представляват масивни строежи със стоманобетонова конструкция, с ограждащи стени и покрив и височина над 2 м. над прилежащия терен, ползващи се по предназначението им като съоръжения на техническата инфраструктура. Законосъобразно административният орган е нанесъл новите обекти като самостоятелни сгради - обекти на кадастъра по чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Обстоятелството, че двете шахти са част от едно хидромелиоративно съоръжение, не променя характеристиката им на самостоятелни сгради. В съответствие с него са отразените основни кадастрални данни за предназначението им - "друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда". Обжалваното решение следва да остане в сило, поради неоснователност на касационните доводи. С оглед изхода на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на своевременно поискалия ги ответник до размера на платеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,