Решение № 400 от 16.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1210/2012 г.

Решение № 400 от 16.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1210/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 423, ал. 1 НПК е образувано по искане на задочно осъдения К. Я. Г. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 400 от 8.07.2010 г. постановена по НОХ дело № 3304/2010 г. на Варненския районен съд. В искането, изготвено лично от осъдения и подадено чрез администрацията на затвора гр. Белене с вх. № 306 от 19.01.2012 г., се поддържа довод, че влязлата в сила присъда е постановена в негово отсъствие, като не е знаел за наказателното преследване. Отделно поддържа и оплакване, че наказанието му е явно несправедливо завишено. В съдебно заседание осъденият и служебно назначеният му защитник поддържат искането и молят да бъде уважено, като влязлата в сила присъда бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 400 от 8.07.2010 г., постановена по НОХ дело № 3304/2010 г. Варненският районен съд е признал подсъдимия К. Я. Г. за виновен в това, че на 24.07.2008 г. на главен път Бургас - София управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2.21 на хиляда, като извършил деянието след осъждането му с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 343б ал. 2 НК му е наложил наказание девет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в условията на затвор и глоба в размер на 200 лв. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. С решение № 555 от 10.12.2010 г. постановено по НД № 559/2010 г. Върховният касационен съд е възобновил производството по делото и е отменил присъдата само в частта относно първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, като е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав. С влязла в сила присъда № 89 от 22.02.2011 г., постановена по НОХ дело № 6818/2010 г. Варненският районен съд е определил на подсъдимия първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Искането е процесуално допустимо. Направено е от легитимна страна и в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК, в който осъденият е узнал, че срещу него има постановена осъдителна присъда. Този извод се налага от данните във връзка с изпълнението на присъдата. По повод отправени запитвания от Варненския районен съд дали влязлата в сила присъда е приведена в изпълнение е постъпил отговор на 29.07.2011 г. от Варненската районна прокуратура, че присъдата не е изпълнена, защото осъденият не е открит, обявен е за общодържавно издирване с телеграма от 26.01.2009 г. и не е издирен. По късно Г. е установен и задържан, като присъдата е приведена в изпълнение на 16.12.2011 г. Липсват данни преди задържането му да е узнал, че срещу него има постановена влязла в сила присъда. Искането за възобновяване е от 19.01.2012 г. и се обхваща от определения от процесуалния закон срок, в който може да бъде направено. Разгледано по същество искането е основателно. Досъдебното производство срещу К. Я. Г. е образувано с постановление на прокурор при Варненската районна прокуратура от 10.09.2009 г. за това, че на 24.07.2008 г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда. С него е указано на органа на разследването да събере множество доказателства, необходими за привличането на Г. като обвиняем. Не е намерен на известните на разследващия орган адреси и са предприети оперативно-издирвателни мероприятия по издирването му, но местонахождението му не е установено. Обявен е за общодържавно издирване с тел. № 3539/26.01.2009 г. Досъдебното производство е проведено при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. Привлечен е като обвиняем с постановление от 5.05.2010 г. по чл. 343б ал. 2 НК чрез служебно назначен защитник адв. Ц. Т. от Адвокатска колегия - Варна. На 14.05.2010 г. на същият служебен защитник са предявени материалите от разследването. След внасянето на обвинителния акт в съда и образуването на съдебното производство, съдът е положил усилия да го издири и призове. Щателното издирване не е довело до установяване местоживеенето му в страната. Съдът е преценил че не съществува законна пречка да бъде даден ход на делото в отсъствието на подсъдимия и го е разгледал при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК с участието на назначения от досъдебното производство служебен защитник. Този служебен защитник е участвал и в производството по определяне първоначалния режим за изтърпяване на наказанието след възобновяването на производството в тази част от Върховния касационен съд. От тези данни следва да се приеме, че са налице изискванията на закона за възобновяване на наказателното дело. С разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК е предоставена възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, ако наказателното дело е разгледано в негово отсъствие. Упражняването на това право зависи изцяло от волята му и не е свързано с наличието на пороци при постановяването на влязлата в сила присъда. В това производство съдът не преценява наличието на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, поради което не следва да се обсъжда наведеният довод за явна несправедливост на наказанието. Нарушаването на правото на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан от съда е достатъчно основание за възобновяването на наказателното дело. Необходимо е обаче това право да е нарушено по причини извън процесуалното му поведение. Когато е знаел за наказателното производство и процесуалното му поведение е станало причина участието му в процеса да бъде нарушено, не може да черпи права от недобросъвестността си и да иска възобновяване на делото. В конкретния случай, видно от данните по делото, неучастието на осъдения в двете фази на процеса не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение. Не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и за постановената присъда. В срок се е възползвал от правото си да поиска възобновяване на делото. Налице са предпоставките на чл. 423, ал. 1 НПК за уважаване на искането и за възобновяване на наказателното дело. На това основание влязлата в сила присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство. Правото му на участие по делото е нарушено от този стадии на процеса и следва да му се даде възможност да узнае в извършването на какво престъпление се обвинява, като му се осигури възможност да даде обяснение по него. Във връзка със задължението на съда по чл. 423, ал. 4 НПК да се произнесе в това производство по мярката за неотклонение, настоящият състав констатира следното: В двете фази на процеса на осъдения не е взета мярка за неотклонение. С присъдата му е наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода, което е изтърпял преди разглеждането на делото от Върховния касационен съд. В съдебно заседание декларира, че се намира в затвора за изтърпяване на присъда по друго дело. При тези данни настоящият състав приема, че след връщане на делото първоинстанционният съд следва да прецени дали и каква мярка за неотклонение да му определи. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение