Решение № 5026 от 26.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Реню България" ООД - гр. Пловдив, [ЕИК] чрез процесуален представител срещу решение 7183 от 02.12.2021г., постановено по адм. д. 7688/2020 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на "Реню България" ООД - гр. Пловдив против решение Ж-485 от 10.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на КЕВР като незаконосъобразно. Претендира разноски. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - "Електроразпределение ЮГ" ЕАД - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Реню България" ООД - гр. Пловдив, [ЕИК] срещу решение Ж-485 от 10.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 е прекратено административното производство, образувано по жалба на "Реню България" ЕООД - Гр. Пловдив вх. Е-13-262-73/15.05.2020 г. срещу отказа за издаване на становище за присъединяване на ФЕЦ до 30 kW при условията на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ, обективирано в писмо изх. 86322915-1/12.03.2020 г. от " Електроразпределение Юг" ЕАД - Пловдив. Отказът за присъединяване е мотивиран с обстоятелството, че в недвижимия имот не съществува присъединена към електроразпределителната мрежа сграда. С атакуваното в настоящото касационно производство съдебно решение жалбата на "Реню България" ООД - гр. Пловдив срещу решение Ж-485 от 10.07.2020 г. на КЕВР е отхвърлена като неоснователна. За да стигне до този извод, АССГ е заключил, че решението на КЕВР е постановено от компетентен по смисъла на чл. 22 от ЗЕ независим специализиран държавен орган, в предвидените форма и реквизити, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Базирайки се на установените в законодателството ни понятия "сграда" и "постройка", на приетата по делото комплексна техническа експертиза, както и след анализ на различните материалноправни предпоставки за присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа, уредени в чл. 23 и чл. 24 от ЗЕВИ, АССГ е приел, че спорният по делото въпрос е дали в процесния имот има "сграда" и може ли същата да покрие изискванията на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ. Изхождайки от целта на закона, извлечена от разпоредбите на чл. 2 и чл. 18 от ЗЕВИ, АССГ е заключил, че понятието "гарантиран достъп" на енергия, произведена от възобновяеми източници до електрическите мрежи не означава безусловен такъв, поради което в Глава Четвърта, раздел ІІ ЗЕВИ са уредени различни предпоставки и условия за присъединяване на ФЕЦ към ел. мрежата. Основните материалноправни изисквания и ред за присъединяване на новоизградени ФЕЦ към електропреносните мрежи са уредени в чл. 22 и чл. 23 от ЗЕВИ. Безспорно е, че цената на електрическата енергия от възобновяеми източници е преференциална и се заплаща от крайните клиенти. Именно като изключение от изискванията на чл. 23 е приета и разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ, съгласно която чл. 23 не се прилага за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Според АССГ, доколкото със ЗЕВИ е транспонирана Директива 2009/28, а и предвид по-новата Директива 2018/2001 със същия предмет, целта на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ е да се насърчи използването на енергия от възобновяеми източници от микро, малки и средни предприятия и от отделни граждани за собствено потребление - именно затова се изисква наличието на сграда в имота, като целта е повишаване енергийната ефективност на тази сграда чрез захранването й с ел. енергия за осветление, отопление и функциониране на дейностите /стопански или битови/, за които същата сграда в урбанизирана територия е предназначена. Въз основа на приетата по делото експертиза АССГ е заключил, че съществуващата във въпросния имот зарядна станция-сграда нито служи за обитаване/живеене, нито представлява предприятие, реално ползващо електрическа енергия за производствените си нужди, нито въобще в него има или е възможно да има реално потребление на ел. енергия, видно от размерите на сградата. Изхождайки от обстоятелството, че първоначално притежаваният от дружеството - жалбоподател недвижим имот е бил разделен на 9 самостоятелни имота, във всеки от които се предвижда изграждането на ФЕЦ до 30 kW с въпросната прилежаща "сграда", АССГ е заключил, че жалбоподателят - собственик на ФЕЦ изкуствено е създал условия за присъединяване по чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ, с което цели заобикаляне на забраната по чл. 23 от ЗЕВИ. По горните съображения АССГ е отхвърлил жалбата на "Реню България" ООД - Пловдив срещу решението на КЕВР с произтичащите от това правни последици. Решението е правилно. АССГ правилно и съобразно с приетите по делото доказателства е установил фактите по делото и правилно е подвел същите под приложимите правни норми. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалвания съдебен акт, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Правилен е решаващият извод на АССГ за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР поради постановяването му в противоречие с материалния закон и с обявената от закона цел. Действително, както КЕВР е посочила в административния акт, ЗЕВИ има за цел да стимулира производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници - чл. 2 от ЗЕВИ, като съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон, на производителите следва да бъде представен гарантиран достъп на енергия, произведена от възобновяеми източници. Обоснован е доводът на АССГ, че гарантиран достъп не следва да означава безусловен достъп и именно поради тази причина в глава четвърта, раздел втори на ЗЕВИ са уредени предпоставките за присъединяване на енергийни обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЕВИ операторите на разпределителните електрически мрежи ежегодно от 28 февруари представят на оператора на преносната мрежа предвижданите за едногодишен период електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към разпределителните мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по райони на присъединяване и нива на напрежение. Разпоредбата на чл. 23 от ЗЕВИ определя реда, по който лицата, които искат да изградят обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници следва да процедират, като тази процедура е предвидена именно в изпълнение на целите на ЗЕВИ, по чл. 2 и чл. 18 с цел постигане на предвидимост и обективност и за да не се допуска дискриминация по отношение на всички желаещи да бъдат включени в електропреносната мрежа производители. Правилен е и решаващият извод на АССГ за това, че разпоредбата на чл. 24 от ЗЕВИ регламентира изключение от въведеното с чл. 23 от същия закон правило. Целта на това изключение е да се стимулира ползването на електроенергия от собствени неголеми обекти и съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници предимно за собствени нужди - затова и законът предвижда задължението да е налице сграда в имота, като само остатъчното количество от произведената и неизползвана за собствени нужди електроенергия да се изкупи от оператора по предвидените в закона преференциални цени. Изграждането на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници с малка мощност, в урбанизирани територии налага извод, че основна част от произведената електроенергия ще се ползва за захранване на обектите, собственост на инвеститора, или за захранване на сгради, намиращи се в имотите, в които са разположени инсталациите и съоръженията, какъвто е смисълът, вложен в понятието "сгради", използвано в ЗЕВИ. Именно изложеното разбиране следва да се приеме за съответстващо на разпоредбите на приложимото право на ЕС. В т. 66 от преамбюла на Директива (ЕС) 2018/2001 от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на електроенергия от възобновяеми източници е посочено, че с увеличаване на значението на потреблението на електрическа енергия от възобновяеми източници се появява необходимостта от дефиниране на понятието "потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници" и на "съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници" и, не на последно място, се появява необходимостта от регулаторна рамка, която би дала права на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници да произвеждат, консумират, акумулират и продават електрическа енергия, без да са изправени пред непропорционални административни тежести". В тази връзка следва да се отбележи и съдържанието на определението за "потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници", въведено с чл. 2, т. 14 на Директива (ЕС) 2018/2001, съгласно което крайния потребител извършва дейност в свои помещения, разположени в определени граници, или когато това е разрешено от държава членка - в други помещения, който произвежда възобновяема електрическа енергия за собствено потребление и който може да съхранява или продава собствено произведената възобновяема електрическа енергия, при условие, че за небитовите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници тези дейности не представляват основната им търговска и професионална дейност. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилност на съдебния акт поради неотчитане на допуснати от "Електроразпределение Юг" ЕАД - Пловдив съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в несъобразяване с изискванията на чл. 88, ал. 5-ал. 7 от Наредба 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба 6/ - операторът не бил изискал от инвеститора допълнителни данни за сградата по чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ. Видно от приетата по делото комплексна техническа експертиза, характеристиките на постройката, която според касатора следва да съставлява "сграда" по см. на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ, са ясни и не се нуждаят от допълнителни уточнения - същата по разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация съставлява обслужваща сграда към зарядна станция /самата зарядна станция е преместваем обект/; обслужващата постройка е проектирана от метална конструкция и е затворена с покривни и стенни панели; тя е с осови размери 122/122 см, а покривното покритие и ограждащите стени са от термопанели с дебелина 10 см; изградена е върху бетонова площадка, като около нея се осигурява тротоарна алея с ширина 60 см. Конкретната обслужваща постройка - елемент на допълващото застрояване, предполага незначителен или никакъв разход на енергия при нейното ползване. Същата не представлява и "предприятие" по смисъла на т. 53 от преамбюла на (ЕС) Директива 2018/2001. Изграждането на постройка от допълващото застрояване, очевидно непредназначена за обитаване, цели формалното изпълнение на изискванията на чл. 24 от ЗЕВИ. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направените от процесуалните представители на ответниците искания за присъждане на юрисконсултски възнаграждения, същите следва да бъдат уважени, като "Реню България" ООД - гр. Пловдив, [ЕИК] следва да бъде осъдено до заплати на всеки от ответниците, съответно - КЕВР и на "Електроразпределение Юг" ЕАД - гр. Пловдив по 150 /сто и петдесет/ лв. съдебни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение