Решение № 1095 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2007 г.

Решение № 1095 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на М. Н. А. от гр. П. срещу решението от 21.05.2007 г. по гр. д. № 379/2006 г. на М. окръжен съд относно квотите, при които е допусната делбата, и присъдените разноски. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците по жалбата Х. Й. И., Ф. К. Х., Л. Н. И., Й. М. И., М. Д. И., В. Д. И. и М. Н. Б. не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение М. окръжен съд е оставил в сила решението от 23.06.2006 г. по гр. д. № 144/2006 г. на Б. районен съд в частта по допускане на съдебна делба между Х. Й. И., Ф. К. Х., Л. Н. И., М. Н. А., М. Д. И., В. Д. И. и М. Н. Б. на недвижим имот: УПИ * пл. № 348 в кв. 29 по регулационния план на с З., обл. Монтана, целият от 861 кв. м., при посочени съседи, ведно с едноетажната масивна жилищна сграда, построена в него, и др. подобрения, при квоти: за Х. И. 50/60 ид. части, за М. А., М. Б., Л. И. и Ф. Х. по 2/60 ид. части за всеки от тях, и за М. И. и В. И. по 1/60 ид. част. Осъдил е М. И. да заплати на Х. И. 150 лв. разноски за въззивната инстанция. Въззивният съд е приел, че процесният имот е останал в наследство от общия наследодател Н, починал през 1951 г. След смъртта му в имота са продължили да живеят съпругата му Т. И. и синът й Г. И. със съпругата си - ищцата Х, с която са сключили брак през 1957 г. Съществувалата в имота стара жилищна сграда, негодна за обитаване се е срутила, а през 1964-1965 г. Гроздан и Х. И. са построили намиращата се понастоящем в имота нова жилищна сграда без надлежно учредено право на строеж. От тогава те са живели в къщата, като в нея заедно с тях е живяла и майката на Г. И. и съпруга на общия наследодател Т до смъртта й през 1984 г. След смъртта й в имота са останали да живеят само Г. и Х. И. Двамата са упражнявали фактическата власт по отношение на целия имот, без противопоставяне от страна на останалите наследници на Н. И. и са демонстрирали по отношение на всички поведение на пълноправни собственици. Останалите наследници-братя и сестри на Г. И. са се установили да живеят в други населени места и идвали в имота само на гости по празниците. След като Х. и Г. И. са владели целия имот като свой до смъртта на Г. И. през 2005 г., т. е. повече от 10 години непрекъснато, без противопоставяне от страна на останалите наследници на Н. И., и са демонстрирали поведение на изключителни собственици, то те са придобили имота по давност и той е станал тяхна съпружеска имуществена общност. Съдът е приел за недоказано твърдението на М. А., че в имота е останал да живее и брат им Б. И., но дори и да е било така, той е починал 1992 г. и от тогава до смъртта на Г. И. през 2005 г. е налице повече от 10 години давностно владение. При прекратяването на съпружеската имуществена общност със смъртта на Г. И. ищцата Х притежава съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 27 СК * ид. ч. на собствено основание. А от останалата в наследство от Г. И. * ид. ч. съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН тя наследява 2/3 ид. ч. Или общо правата й върху имота са 50/60 ид. ч. М. А., М. Б. и Л. И. сестри и брат на Г. И., и Ф. Х. син на починала сестра на Г. И., наследяват по 2/60 ид. ч., М. И. и В. И. синове на починал брат, наследяват по 1/60 ид. ч. Жалбата е основателна. Неправилно въззивният съд е приел, че имота, предмет на делбата е придобит изцяло от Г. и Х. И. на основание давностно владение и е станал съпружеска имуществена общност. Щом като парцелът е останал в наследство от Н. Я., то след смъртта му през 1951 г. е наследен от съпругата му Т. И. и седемте им деца съобразно чл. 9, ал. 1 ЗН, т. е. синът Г. И. е наследил 1/8 ид. ч. от парцела. Построената от Г. И. и съпругата му Х. И. нова жилищна сграда в парцела през 1964-1965 г. без надлежно учредено право на строеж, в която са живели те и майката на Г. И. Т. И., по силата на чл. 92 ЗС е станала собственост на собствениците на терена. Следователно Г. И. е станал собственик на 1/8 ид. ч. от парцела по наследяване и на 1/8 ид. ч. от сградата, съответстваща на правата му върху парцела. След смъртта на майка му Т. И. през 1984 г. Гроздан И. е наследил 1/7 ид. част от нейната 1/8 ид. ч. от парцела и сградата. Или Г. И. е бил собственик на общо 8/56 ид. ч. от парцела и сградата на собствено основание. Той не може да придобие същата ид. част и на основание давностно владение, щом като вече я е придобил на друго основание. Съпругата му Х. И. също не е могла да придобие тази част на това основание, тъй като съгласно чл. 84 ЗС за придобивната давност намират съответно приложение разпоредбите на ЗЗД, а съгласно чл. 115, ал. 1 б. "в" ЗЗД давност между съпрузите не тече. След смъртта на Т. И. през 1984 г. Гроздан и Х. И. са упражнявали в продължение на повече от 10 години фактическа власт върху целия имот само за себе си и са манифестирали намерение за своене, без противопоставяне от останалите наследници на Н. Я. и Т. И., което е установено от гласните доказателства. Касаторката не е ангажирала в инстанциите по същество доказателства в подкрепа на твърдението си, че в имота е живял и брат й Б. Н. до смъртта му, поради което въззивният съд правилно го е приел за недоказано. При това положение те са придобили на основание давностно владение при условията на съпружеска имуществена общност дяловете на братята и сестрите на Г. И., възлизащи общо на 48/56 ид. части, от които след смъртта на Г. И. в наследството му остават 24/56 ид. ч. Останалият след смъртта му наследствен дял възлиза общо на 32/56 ид. ч. /8/56 + 24/56/. От него 1/3, или 32/168 ид. ч. получават по наследство братята и сестрите на Г. И., респ. техните низходящи, а 2/3, или 64/168 ид. ч. получава по наследство съпругата му Х. И. съобразно чл. 9, ал. 2 ЗН. Тя придобива на лично основание 24/56 ид. ч., като дял от прекратената съпружеска имуществена общност, или общо делът на Х. И. възлиза на 136/168 ид. ч. Братята и сестрите на Г. И. получават равни дялове, като делът на С. Х. се получава от нейния син Ф. Х., а делът на Д. И. се получава от неговите синове М. И. и В. И. по заместване съгласно чл. 10, ал. 2 и 3 ЗН. Приведени под общ знаменател квотите на съсобствениците са: за Х. И. 680/840 ид. ч., за Ф. Х., Л. И., М. А. и М. Б. по 32/840 ид. ч. за всеки от тях, за М. И. и В. И. по 16/840 ид. ч. По изложените съображения въззивното решение относно квотите, при които е допусната делбата, и присъдените разноски на Х. И. следва да се отмени и да се постанови друго от ВКС съобразно мотивите по-горе. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.