Решение № 16295 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8538/2013 г.

Решение № 16295 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8538/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - София област срещу решение № 575 от 4.06.2013 г. по адм. дело № 257/2013 г. на Административен съд - София област. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на съдебно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № РД-07-8 от 30.01.2013 г. на директора на ТП на НОИ - София област и оставеното с него в сила Разпореждане № О-22-999-08-00018285 от 8.11.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при същото ТП на НОИ, с които на Лалка Лозанова Бояджиева е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 4136169 от 19.11.2010 г. За да постанови отказ за отпускане на паричното обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 4136169 на Лалка Лозанова Бояджиева, административният орган е приел, че същата няма качеството на осигурено лице, тъй като договорите за управление и контрол не са били вписани в Търговския регистър съгласно чл. 140, ал. 4 от Търговския закон (ТЗ). Този извод на административния орган е неправилен. От данните по делото е видно, че Лалка Лозанова Бояджиева е вписана в Търговския регистър като управител на "Мургаш 2005" ООД, като промени в управлението на дружеството след пререгистрацията на същото няма данни да са извършени. Съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ на обявяване подлежи изборът и освобождаването на управител, но не и договорът за управление на дружеството. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че вписването не може да бъде зачетено, след като в договора няма определено възнаграждение. По делото са били представени договори за управление от 1.10.2007 г., от 1.04.2010 г. и от 28.02.2012 г., в които има определени месечни възнаграждения. По делото е било безспорно установено, че за периода 1.07.2008 г. до 30.06.2012 г. са начислявани дължими осигурителни вноски по договор за управление и контрол на Лалка Лозанова Бояджиева, удържани са съответните лични осигурителни вноски и са внесени в дължимия размер по § 550101, като за тези обстоятелства съгласно чл. 5, ал. 4 КСО осигурителят е подал данни към ТД на НАП за периода 1.07.2008 г. до 30.06.2012 г. Без значение е обстоятелството дали в договора за управление има клауза за уговорено възнаграждение. Същественото обстоятелство е дали такова възнаграждение реално е било изплащано и дали върху него са били начислявани осигурителни вноски. А в случая такива договори са били представени, както се посочи по-горе и ако касационният жалбоподател е считал, че те са антидатирани е следвало да оспори истинността им пред съда, но това той не е направил. Ето защо е правилен изводът на съда, че към датата на настъпване на осигурителния риск за Лалка Лозанова Бояджиева, тя е изпълнявала условията по чл. 40, ал. 1 КСО и има право на обезщетение при временна неработоспособност. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,