Решение № 5098 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2019 г.

Решение № 5098 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД – гр. Пловдив срещу решение № 1087/21.02.2019 г., постановено по адм. дело № 10212/2018 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД против решение № Ж-627 от 30.08.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да обезсили решението на КЕВР като недопустимо, съответно – да го отмени като незаконосъобразно.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД – гр. Пловдив, не се представлява. От процесуалния му представител юриск. Кр. Николов по делото е постъпила писмена молба, в която същият заявява, че поддържа съображенията, развити в касационната жалба, моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен, претендира присъждане на съдебни разноски, а – евентуално /при оставяне на решението в сила/ прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника съдебни разноски при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответникът по касация, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Церовски, който оспорва касационната жалба по съображения, развити устно – в хода по същество.

Ответникът по касационната жалба, Н. Узунов, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД – гр. Пловдив срещу решение № Ж-627 от 30.08.2018 г. на КЕВР, с което по жалба на Н. Узунов и на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД – гр. Пловдив са дадени следните задължителни указания:

1. В седемдневен срок от получаване на настоящото решение да удовлетвори искането на г-н Н. Узунов за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект "ателие № 54" с ИТН 4338761, находящ се на адрес: [населено място], [адрес];

2. В тридневен срок след изпълнение на т. 1 да уведоми КЕВР за предприетите действия.

За да стигне до този правен резултат, административният орган е приел: на първо място – че е сезиран от надлежен клиент- собственик на обекта, за който иска промяна отчитането на ползваната ел. енергия – от такава за стопански нужди на такава за битови нужди, и – на второ място – че искането на молителя е основателно, доколкото същият е заявил пред всички надлежни органи – вкл. и пред община – Пловдив обстоятелството, че по последни данни притежаваното от него ателие се ползва за битови, а не за стопански нужди.

Решението е правилно.

АССГ правилно и съобразно с приетите по делото доказателства е установил фактите по делото и правилно е подвел същите под приложимите правни норми. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалвания съдебен акт, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Неоснователно е оплакването на касатора за неправилност на съдебния акт поради неотчитане на обстоятелството, че инициираното от Н. Узунов пред КЕВР административно производство е недопустимо, доколкото обектът – ателие № 54 с ИТН 4338761 не е негова собственост, нито същият е негов ползувател. Видно както от нот. акт № 150, т. І, рег. № 2379, н. д. № 148 от 2017 г., така и от заявление за услуга вх. № 7646520 от 17.04.2018 г. и декларация към същото, както и от заявления за услуга от 19.04.2018 и 15.05.2018 г., именно Н. Узунов е собственик на ателие № 54, находящо се на адрес: [населено място], [адрес], ет. 7 с ИТН 4338761. Касационният жалбоподател неправилно се позовава на заявление за услуга от 20.04.2018 г., подадено от Т. Атанасов, но не като собственик на ателие № 54, а като собственик на ателие № 64, което не е процесният обект.

Неоснователни са и развитите от касационния жалбоподател доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон- неправилно се приемало, че е достатъчно обектът да е заявен за ползване за битови нужди, без да се изисква промяна на ползването му от ателие за индивидуална творческа дейност в жилище по реда на ЗУТ.

Този въпрос правилно е бил разтълкуван както от административния орган - КЕВР, така и от първоинстанционния съд, които обосновано и в съответствие с разпоредбите на т. 2а във вр. с т. 33а на § 1 от ДР на ЗЕ/ вр. с чл. 2, т. 10 и т. 11 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 г. относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО/, както и чл. 6, ал. 1 и ал. 4, чл. 10, т. 1 и чл. 11, т. 3 от Общите условия, критерият за разделение между битов и небитов клиент е на плоскостта на заявените от тях нужди, които ще задоволяват със закупената енергия, а не плоскостта на предназначението на обекта, в които ще я потребяват.

Предвид изхода от спора, своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебни разноски, както и своевременно направеното от страна на касатора възражение за прекомерност на същите по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение намира, че "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД – гр. Пловдив следва да бъде осъдено да заплати на КЕВР сумата от 100 /сто/ лв съдебни разноски за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение