Решение № 8567 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1829/2012 г.

Решение № 8567 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1829/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ив Транс" ООД, гр. Варна против решение № 2377/19.10.2011 г. по адм. дело № 1440/2011 г. на Административен съд - Варна в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу ревизионен акт № МД - РА - 007/24.01.2011 г., издаден от орган по приходите при Община Варна, потвърден с решение № 1030/18.03.2011 г. на кмета на Община Варна досежно определените задължения за данък върху превозните средства за товарен автомобил "Волво ФХ 12420" с ДК № В 83 84 КМ за периода 2006 г. - 2009 г. в общ размер на 3 041,24 лева (2006 г. - 21,04 лева; 2007 г. - 503,50 лева; 2008 г. - 1 258,20 лева и 2009 г. - 1 258,50 лева), ведно с лихви за забавено изпълнение в размер на 799,12 лева до 24.01.2011 г., както и досежно определените лихви за забавено изпълнение в размер на 394, 45 лева върху главницата от 2 202,38 лева, представляваща данък върху превозните средства за товарен автомобил "МАН 19,464 ФЛ" с ДК № В 08 68 за 2008 г. - 2009 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, кметът на Община Варна не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че след като при деклариране на данните пред общинската администрация данъчнозадълженото лице не е констатирало различията и несъответствията в техническите характеристики на МПС и не ги е изяснило в съответствие с изискванията на чл. 54, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е незаконосъобразно това да се прави с последващ административен акт в ревизионното производство. Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Съставен е ревизионен доклад въз основа на който е издаден и ревизионния акт. Данъчните задължения са начислени след констатирани грешки в декларирането и обработването на данните за двете МПС. Съгласно чл. 54 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. Данъкът върху превозните средства има периодичен характер и се дължи ежегодно в сроковете по чл. 60 от ЗМДТ, като в случая не е релевантна датата, на подадената декларация, а периода на формиране на задължението. Констатираното несъответствие в показателите, необходими за изчисляване ДПС - вид на окачването, допустима максимална маса на състав от превозни средства е дало основание на ревизионния орган да начисли разлики по дължимия данък във връзка с новоустановените действителни стойности. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Законосъобразно и в съответствие с останалите доказателства по делото е кредитирал с доверие заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което потвърждава резултатите по ревизионния акт. Правилни са и изводите, че административното производство е реализирано в предвидените срокове по ДОПК и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,