Решение № 12901 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8173/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ Д-р Георги Странски гр. Плевен, чрез адв. Т. Георгиева, срещу Решение 371 от 25.06.2021 г., постановено по адм. дело 852 по описа за 2020 г. на Административен съд Плевен. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло. Претендира разноски. Ответникът директорът на Регионалната здравноосигурителна каса Плевен, чрез юрк. В. Петкова-Христова, в писмени бележки, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Плевен е образувано по жалба на УМБАЛ Д-р Георги Странски ЕАД срещу Заповед РД-08-895/03.09.2020 г. на директора на Регионалната здравноосигурителна каса Плевен (РЗОК Плевен), с която, на основание чл.74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 398, ал. 1, т. 1 и чл. 408, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2018 г., във връзка с §8, ал. 2 от ПЗР на НРД за МД за 2020-2022 г., е наложена санкция финансова неустойка в размер общо на 8 200 лева, за 41 нарушения по 200 лева. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона писмена форма при наличие на фактически и правни основания за издаването му. Не е открил съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че жалбоподателят е санкциониран законосъобразно. Съдът е анализирал подробно събраните доказателства досежно обстоятелството приложени ли са разпечатки на образите към 41 бр. история на заболяване (ИЗ), отразяващи образно ръководене на извършено лъчелечение. От събраните по делото доказателства, назначената и приета от съда съдебно-медицинска експертиза и ангажираните свидетелски показания, които са за факти и обстоятелства, релевантни за спора и са лично възприети от разпитаните свидетели, е установено, че не са спазени разпоредбите на чл. 289, т. 4 от НРД за МД 2018 г., във връзка с §8, ал. 2 от НРД за МД за 2020-2022 г. и т. 4 от Приложение 17а от НРД за МД за 2018 г. по КП 251.2, което е нарушение на изискването за документацията и документооборота, поради това, че не са били приложени разпечатки на образите, отразяващи извършено образно ръководене на лъчелечение киловолтни и/или мегаволтни образи към 41 бр. ИЗ. При тези данни, изводът на съда за законосъобразност на наложената санкция е правилен. Прилагането към жалбата пред съда на въпросните документи за образна верификация за процесните ИЗ не санира направения пропуск. Съгласно чл. 289, т. 4 от НРД за МД 2018 г., във връзка с §8, ал. 2 от НРД за МД за 2020-2022 г., при документирането в хода на хоспитализацията, задължително в ИЗ се документира изпълнението на диагностично-лечебния алгоритъм. След назначената проверка със Заповед РД-08-456/22.06.2020 г. на директора на РЗОК Плевен и констатираните нарушения е издаден процесния административен акт, с който е наложена оспорената санкция в минимален размер. Както е отбелязал административния съд в мотивите си, извършените нарушения са формални, а не резултатни, изискващи настъпването на вредоносни последици, и само с факта на установяването им законът свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици за извършителя. Те се дължат единствено на бездействието на жалбоподателя, който не е приложил разпечатки на образите, отразяващи извършено образно ръководене на лъчелечението. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. УМБАЛ Д-р Георги Странски- гр. Плевен следва да заплати на РЗОК Плевен сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,