Решение № 6419 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11631/2015 г.

Решение № 6419 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11631/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Х. П., от с. Паволче, Област Враца, подадена чрез пълномощника адвокат П. П., срещу решение № 313 от 28.08.2015 г. по адм. дело № 119/2015 г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 8/17.02.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Враца, с което е потвърдено Разпореждане № 5010061960 от 14.11.2014 г. на Ръководител ПО, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба-Директорът на ТП на НОИ Враца не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Враца е отхвърлил жалбата на Ц. П. против Решение № 8/17.02.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Враца, с което е потвърдено Разпореждане № 5010061960 от 14.11.2014 г. на Ръководител ПО, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че при преценката относно наличието на основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен и възраст положеният от Петров труд за времето за периода 23.11.1971 г. - 31.03.1975 г. в ДЗС Враца и през периода 7.01.1980 г. - 10.03.1988 г., положен в АПК- Враца е от трета категория. При тези обстоятелства П. не отговаря на условията за отпускане на исканата пенсия към момента на подаване на заявлението за пенсиониране- 31.10.2014 г., тъй като сборът от осигурителния му стаж и възраст не покрива изискванията на чл. 68, ал. 2 от КСО. От друга страна П. няма необходимия минимален 15 годишен осигурителен стаж от втора категория труд. Така постановеното решение е правилно. Спорът пред съда е свързан с категорията на труда, респективно - осигурителния стаж на Цеко Петров, през периода 23.11.1971 г. - 31.03.1975 г. в ДЗС Враца и през периода 7. 01.1980 г. - 10.03.1988 г., положен в АПК- Враца. За периода 23.11.1971 г. - 31.12.1972 г. правилно първоинстанционният съд е приел, че осигурителният стаж, като "товарач" не може да бъде категоризиран от втора категория по отменения ПКТП, тъй като тази длъжност не попада в обхвата на раздели първи, втори и четвърти от отменения ПКТП. Осигурителният стаж като "шофьор" за периода 1.01.1973 г. - 31.03.1975 г. правилно е зачетен от трета категория по т. 66 от ПКТП (отм.), след като няма данни за вида и тонажа на автомобила. Относно периода 9.02.1982- 10.03.1988 г., положен в АПК Враца, са събрани гласни доказателства, които установяват, че управляваното от П. МПС-фуражовоз, е било с товароносимост от 5- 6 /пет/ шест/ тона. Безспорно е по делото, че жалбоподателят е управлявал именно ЗИЛ 130, като в Писмо рег. № № 10-00-13-763-/1/ от 14.07.2015 г. на Областен отдел Автомобилна администрация Враца е посочено, че технически допустимата товароносимост на ЗИЛ 130 е 6,00 тона. Ето защо положения от него труд не би могъл да се категоризира като такъв от втора категория по т. 53а от ПКТП (отм.). Оттук и извода, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране 31.10. 2014 г., сборът от осигурителния му стаж и възрастта на П. не покрива изискванията на чл. 68, ал. 2 от КСО. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,