Решение № 9128 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2124/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК и е образувано по касационната жалба на А. Р. А. [населено място] срещу решение 7713 от 11.12.2023г., постановено по адм.д . 2833 по описа за 2023г. на Административен съд София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба кмет на район Нови Искър Столична община оспорва нейната основателност и моли решението да се остави в сила. Представителят Върховната прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен , поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на А. Р. А. срещу отказ за регистрация на граждански брак, сключен между български граждани в чужбина, инкорпориран в писмо изх.РНИ23-УГ01-159-/1/ от 01.03.2023 година на кмета на Район Нови Искър-Столична община, постановен по заявление на жалбоподателката с вх. РНИ23-УГ01-159/ 03.02.2023 година. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна, а обжалваният отказ е законосъобразен индивидуален административен акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил от фактическа страна, че административното производство е започнало с подаването от касационната жалбоподателка А. до кмета на Район Нови Искър-Столична община на заявление за регистрация на граждански брак, сключен в чужбина. Към заявлението е приложено копие от превод, в който се сочи, че същият е на акт за граждански брак, сключен между заявителката А. Р. А. и Е. В. З., български граждани, в Република Малта. В преписката липсва копие на оригинал на издадения в Малта акт. По заявлението е постановен отказ за регистрация на брака, по съображения, че не са налице условията за сключване на брак по българското законодателство, а именно лицата да са от различен пол ( мъж и жена )-чл.46, ал.1 от Конституцията , чл.2, т.2 и чл.5 СК. За да отхвърли подадената жалба административният съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Съдът е проследил наличието на доказателства за делегиране на правомощия на кмета на Район Нови Искър-Столична община, като е посочил, че възможността за делегация е законово установена в чл.35, ал.3 ЗГР, а със Заповед СОА20-РД09-523/03.01.2020 година кметът на СО е делегирал на кмета на Район Нови Искър-Столична община функцията си на длъжностно лице по гражданска регистрация. Съдът е приел, че формата на акта съответства на изискванията на закона, актът е издаден в писмена форма и съдържа съществените реквизити по чл.59, ал.2 АПК. Изложени са фактическите и правни съображения за издаването на акта, които позволяват на заявителя да разбере основанията на органа за упражненото правомощие да постанови отказ, а на съда да упражни контрол за законосъобразност. Съдът е приел, че постановеният отказ съответства на приложимите материалноправни норми. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано съдът е приел, че в съотв. с чл.69 ЗГР и гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация. Предвидената възможност за български граждани да сключват граждански брак пред компетентен орган на чужда държава и да поискат при спазване на българските или местните закони издаване на актове за гражданско състояние от чуждестранни местни органи по гражданска регистрация -чл. 6, ал. 3 КМЧП. Правилно и обосновано административният съд е приел, че отказът да се извърши исканата регистрация може да се обоснове с понятието за обществен ред, съдържащо се в чл. 45 КМЧП, съгласно който разпоредба на чуждо право, определено като приложимо от този кодекс, не се прилага само ако последиците от нейното прилагане са явно несъвместими с българския обществен ред. Несъвместимостта се преценява, като се държи сметка за степента на връзка на отношението с българския правен ред и значимостта на последиците от прилагането на чуждото право. Когато се установи посочената в ал. 1 несъвместимост, прилага се друга подходяща разпоредба от същото чуждо право. В случай че такава няма, прилага се разпоредба от българското право, ако това е необходимо за уреждане на отношението. В тази връзка, съдът обосновано е посочил, че бракът е елемент от обществения ред в Република България, който е установен с Конституцията на страната. В нея бракът е намерил изрична конституционноправна уредба , като е определен от Основния закон като доброволен съюз между мъж и жена. Изхождайки от най-висшата юридическата сила на нормата на чл. 46 , ал.1 КРБ в йерархията на нормативните актове, спазвайки задължителната сила на тълкувателните решения на Конституционния съд , позовавайки се на тълкуването на понятието пол, в случаите, когато Конституцията го употребява - Решение 15 от 26.10.2021 г. по к. д. 6/2021 г., административният съд е направил правилно заключение, че изключена е всяка свобода на преценка и тълкуване от административния орган и съда по този въпрос. Съдът ясно е посочил, че основният въпрос по делото е - може ли длъжностното лице по гражданско състояние на Република България да откаже да регистрира валиден, спрямо законите на държава по местосключването му брак между български граждани, ако бракът противоречи на българското законодателство. Съдът е дал положителен отговор на този въпрос, който се възприема от настоящата инстанция като правилен. Както ясно е изразено в мотивите на обжалвания съдебен акт, уредбата в Конституцията на Р България на гражданския брак като доброволен съюз между мъж и жена /чл.46, ал.1 изр. първо КРБ/ с вложено от конституционния законодател биологично разбиране на понятието "пол" сочи, че така уреден гражданският брак е част от системата на обществения ред в Република България, създаден с действаща Конституция. Същият е елемент от тази система и, доколкото има своята първична регулация в Основния закон, от една страна , не може да се възприема извън конституционната рамка , като самостоятелен институт с първична правна регулация с норма от по-нисък ранг, а от друга- при тълкуването му не може да се влага друго съдържание, освен това , което Основният закон и Конституционния съд са посочили. Що се отнася до наличието на валиден спрямо законите на държава по местосключването му брак между български граждани, то както се отбеляза по-горе, липсата на оригинал на преведения акт, не дава възможност да се направи извод дали между жалбоподателката и другата българска гражданка е сключен граждански брак по смисъла на чл. 46 КРБ или е налице друга законово уредена от националния закон на Малта форма на партньорство. Доколкото по делото се представя само превод на акта, спазването на юридическите изисквания за преценка на естеството на правоотношенията на лицата, посочени в него, не може да бъде направена. В обжалваното съдебно решение административният съд обосновано и правилно е обсъдил Решение на СЕС (Голям състав) от 5 юни 2018 г., К. и Х., C-673/16, в мотивите на което се приеме безспорно правилата за гражданското състояние, към които спадат правилата за брака, са от компетентността на държавите членки, а правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност (вж. в този смисъл Решение от 2 октомври 2003 г., Г. А., C-148/02, т.25, Решение от 1 април 2008 г., М., C-267/06, т.56, Решение от 14 октомври 2008 г., Г. и П., C-353/06, т.16), и в този смисъл държавите членки разполагат със свободата да предвидят или да не предвидят брак между лица от един и същи пол (Решение от 24 ноември 2016 г., П., C-443/15, т.59). В същото решение, като е взел предвид основното значение на института на брака и волята на редица държави членки да се придържат и занапред към разбирането за този институт като съюз между мъж и жена, СЕС обръща внимание, че съгласно член 4, параграф 2 ДЕС Съюзът зачита националната идентичност на държавите членки, присъща на техните основни политически и конституционни структури. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно и същото следва да се остави в сила. В полза на ответника следва да се присъдят направене по делото разноски в размер на 100 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Предвид изложеното Върховният административен съд