Решение № 7944 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10808/2017 г.

Решение № 7944 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10808/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на А. Н. против решение № 4369 от 29.06.2017 г., постановено по адм. д. № 895 по описа за 2017 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му, поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и е допустима за разглеждане по същество, но разгледана по същество е частично неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - София град е отхвърлил иска на А. Н. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 555 5555 лева, претърпени вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", за периода 01.09.2015 г. – 19.01.2017 г. Твърдените за претърпени неимуществени вреди ищецът обосновава с неизпълнение на законови задължения на служителите от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като неимуществените вреди се обосновават с недобрите хигиенни и битови условия в затворническо общежитие [населено място]. Определя осъществените действия от служителите на главна дирекция "Изпълнение на наказанията" като извършени в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Излагат се твърдения за недостатъчна жилищна площ в мястото за изтърпяване на наказанието, храна, облекло, медицинско обслужване, продължителна изолация без възможност за човешко общуване. Посочените осъществили се обстоятелства според ищеца са причинили унижаване на човешкото му достойнство, физически болки и душевни страдания. В производството по делото съдът е установил следното: ищецът е постъпил в затворническото общежитие на 18.09.2015 г., като на 17.06.2016 г. е изтърпял една обща присъда по нохд № 1043/2009 г. и нохд № 2881/2011 г. на Софийския градски съд в размер на 1 година и 4 месеца. Изтърпял е присъда по нохд № 214/2014 г. в размер на 1 година лишаване от свобода, като присъдата е изтърпяна на 26.04.2017 г. При съобразяване на тези обстоятелства следва извода, че за претендирания период ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие [населено място]. От събраните по делото доказателства докладна записка от инспектор в затворническо общежитие [населено място] се установява, че за периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ищецът е разпределян в различни групи – от 16.09.2015 г. до 18.09.2015 г. е бил разпределен в 4 група, на 14.01.2016 г. е бил разпределен във 2 група, на 02.02.2016 г. е бил разпределен в 8 група, от 08.03.2016 г. е бил разпределен във 2 група, от 11.03.2016 г. е бил разпределен в 6 А група, от 22.07.2016 г. е бил разпределен във 2 група, от 09.08.2016 г. е бил разпределен в 4 група, от 14.03.2017 г. е бил разпределен в 9 група на затворническо общежитие [населено място]. За да отхвърли предявения иск съдът приел, че не се установява по несъмнен начин бездействие на администрацията на затвора във връзка с изпълнение на задължението по чл. 20 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно посочени текст в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради, като на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно представената като доказателство по спора докладна записка в помещенията има осветление, като са поставени и осветителни тела срещу прозорците на спалните помещения, с което е осигурен достъп до изкуствена светлина през нощта. Притокът на естествена светлина и проветряване през деня не е ограничен, предвид обстоятелството, че във всяко спално помещение има по два широки прозореца с размери 175/145 см. с отвори за проветряване. Прието е за безспорно, че през 2017 г. е бил извършен и ремонт по обновяване на дограмата, като са били монтирани нови прозорци приблизително еднакви по посочени размер с достатъчно широко крило за отваряне и проветрение. Ищецът първоначално е бил настанен в 4 група в спално помещение с квадратура от 46 кв. м., при средна населеност 12 л. св., по-късно е преразпределен в 8 група с големина на помещението от 47 кв. м., след това в 6 група в спално помещение от 27, 5 кв. м., обитавано средно от 7 л. св, след това в 4 група в спално помещение с квадратура от 47 кв. м., обитавано средно от 10 л. св, след това във 2 група в спално помещение от 43 кв. м., където са били настанени от 10 до 12 л. св. При съобразяване на това обстоятелство се установява, че са били приблизително покрити нормите за жилищна площ от 4 кв. м. на човек. По отношение на режима на топлата и студена вода в докладната записка се посочва обстоятелството на съществуващ централен водопровод на около 500 м. от общежитието, като за целта е била построена помпена станция, подаваща вода в постоянен резервоар, вместимостта на който, обаче не позволява подаване на вода през цялата част на денонощието, поради ограничения обем и увеличения дебит на потребление. Именно това е и причината за съществуването на график на подаването на топла и студена вода. Съдът е направил извод, че не е налице умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието на ищеца, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване, унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от закона. Ищецът е получил 1 брой постелка за леглото си, като други принадлежности не е получавал, предвид и обстоятелството, че не е изразил желанието си за това. Съдът е приел, че не е налице и умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието на ищеца и по отношение на твърденията му за неотопление на спалните помещения през зимните месеци, на липсата на хигиенни препарати, относно качеството на предоставяната храна на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. В представената като доказателство по спора докладна записка се посочва, че администрацията на затворническото общежитие е осигурила на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода съответните препарати за почистване на помещенията. При така установените обстоятелства настоящата инстанция прави извода, че не е налице бездействие на администрацията на затвора във връзка с изпълнение на задълженията й по чл. 20 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на съдебния акт не се оспорват от ищеца и не се оборват пред първата съдебна инстнация с насрещни твърдения и доказателства. Предвид забраната за фактически установявания пред касационната инстанция, съдържаща се в чл. 220 АПК, Върховният административен съд в настоящия си състав следва да възприеме фактите, установени от първоинстанционния административен съд е да провери правилността на съдебното решение с оглед направените въз основа на тези факти правни изводи. Настощият съдебен състав намира за правилни изводите, че по отношение на ищеца не е налице основание да се приеме, че същият е бил поставен в положение, при което е налице нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ. Правилно съдът е приел, че по отношение на жилищната площ е налице нарушение на изискването за 4 кв. м. жилищна площ. В същото време обаче нарушението не е от категория, поставяща лицет в състояние на жертва на нарушение по чл. 3 ЕКПЧ, доколкото осигурената му жилищна площ около 3 кв. м., която може да се приеме за съответстваща на изискваните от органите на Съвета на Европа стандарти, съответстващи и не нарушаващи забраната по чл. 3 ЕКПЧ. За правилни следва да се приемат и изводите на АССГ досежно неоснователност на останалите оплаквания за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. Що се отнася до правния спор относно наличие на основанията по чл. 284 ЗИНЗС за реализиране на отговорността на държавата по този ред, съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Доколкото исковата претенция има своето правно основание в чл. 284 ЗИНЗС, то съдържащите се в този закон специални съдопроизводствени правила, вкл. засилено служебно начало, начин на събиране и оценка на доказателствата, следва да се считат за специални по отношение, както на чл. 203 и сл. АПК, така и на процесуалните правила, подчинени на диспозитивното начало в исковия процес в ГПК. Настоящата инстанция не споделя виждането относно приложението на диспозитивното начало в исковия процес по ГПК в производството по иска по чл. 284 ЗИНЗС, но не установява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е повлияло върху правния резултат от делото, поради което намира, че не са налице основания за отмяната му в тази част. Неправилно е решението единствено в частта, с която възнаграждението за юрисконсулт, поради отхвърляне на иска, се възлага в тежест на ищеца. Законът съдържа специални процесуални правила относно отговорността за разноски, които дерогират приложението, както на чл 143 АПК, така и нормите на чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, при отхвърляне на иска ищецът дължи единствено заплащане на разноските по производството, но не и възнаграждението за адвокат или юрисконсулт на ответната страна, ако тя е била представлявана от такъв. За разноски по производството, съгласно чл. 76 ГПК, следва да се считат тези разноски, които се заплащат от страната за извършване на съдпроизводствените действия, поискани от страната - възнаграждения за свидетели, вещи лица, такива по призоваване, за съдебни поръчки и др. В тази част решението като неправилно следва да се отмени. Водим от горното, Върховният административен съд