Решение № 15300 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1936/2009 г.

Решение № 15300 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1936/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалбата на Апостол Иванов, Василка Иванова, Тодор Иванов, Росица Николова, Ирена Вълчева и Маргарита Вълчева против Решение № 857 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г., с което е отчужден имот № 77181.13.90, намиращ се в землището на гр. Харманли, в частта на решението относно размера на определеното обезщетение. Искат увеличаване на размера на обезщетението, тъй като е занижено. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Василев. Заинтересованите лица МРРБ, МФ и НК "Железопътна инфраструктура" чрез процесуалните представители оспорват жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна министър на транспорта изразява становище за неоснователност. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид, че РМС № 857 от 30.12.2008 г. е обнародвано в ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г., намира подадената жалба за допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения: С РМС № 857 от 30.12.2008 г. (ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.) е отчужден от жалбоподателите имот № 77181.13.90 с площ 1, 842 дка, намиращ се в землището на гр. Харманли, и е определено обезщетение от 57 102 лв. (по 31 лв. на кв. метър). Възлагането на оценката е станало с договор № 2722 от 21.07.2008 г. от НК "Железопътна инфраструктура". По делото е представена експертна оценка, от която е видно, че същата е изготвена въз основа на Наредбата за реда за определяне на цени за земеделските земи, защото сключените сделки с имоти в землището на гр. Харманли варирали в твърде широки граници и осреднената цена не би отразявала пазарната стойност. Приложен е и коефициент за корекция. По делото е допусната и изслушана съдебна експертиза с вещо лице Димитър Бошнаков, което дава заключение за размера на обезщетението въз основа на две реализирани и вписани сделки с имоти в района на оценявания отчужден имот. Заключението не е оспорено от страните по делото и се възприема от съда. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съгласно § 1а от ДР на ЗДС по смисъла на този закон "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Следователно равностойното парично обезщетение се определя по пазарни цени от сделки с имоти със сходни характеристики, които са вписани по съответния ред, но са сключени в определен от закона период от време. От данните по делото се установява, че определеното от административния орган обезщетение е изготвено въз основа на Наредбата за реда за определяне на цени за земеделските земи, който метод съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС е приложим само ако няма реализирани и вписани сделки с имоти със сходни характеристики. Тъй като има реализирани сделки, така определената оценка е незаконосъобразна. Съдебният експерт е изготвил заключението въз основа на сделки, извършени в срока по § 1а от ДР на ЗДС, поради което се възприема от съда. Освен това същото не е оспорено. Следователно правилният и съобразен със закона начин за определяне на обезщетението за процесния случай е този, който е уреден в чл. 32, ал. 2 вр. с § 1а от ДР на ЗДС, но същият не е спазен от административния орган. Поради това жалбата следва да се уважи, като обезщетението бъде увеличено на 65 667 лева. Следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на направените по делото разноски, които представляват сумата от 1310 лв. - за изготвянето на експертиза, адвокатско възнаграждение и държавна такса. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - III отделение,