Решение № 557 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4658/2010 г.

Решение № 557 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4658/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светослав Йорданов Христов от гр. Варна против решение № 1/5.02.2010 г., постановено по адм. дело № 186/2009 г. по описа на Административен съд гр. Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу отразеното осъждане и реабилитация в свидетелство за съдимост рег. № 1813/20.02.2009 г., издадено от Бюро "Съдимост" при Районен съд - Шумен. Твърди се, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Председателя на Районен съд гр. Шумен, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Шумен отхвърлил жалбата на Светослав Йорданов Христов от гр. Варна против отразеното осъждане и реабилитация в свидетелство за съдимост рег. № 1813/20.02.2009 г., издадено от Бюро "Съдимост" при Районен съд - Шумен. За да постанови този резултат съдът е приел, че при наличието на изискване на нормативен акт, визиращ изключение от общото правило, а именно, че кандидатът за дадена длъжност не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията, в свидетелството за съдимост на лицето следва да се отрази осъждането и настъпилата след това реабилитация. Крайният извод на съда е, че при издаването на свидетелство за съдимост не е допуснато нарушение на административно производствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на свидетелство за съдимост, с отразяване на осъждането му и настъпилата след това реабилитация, съдия при Районен съд гр. Шумен, действащ от името на компетентния орган - председателя на Районен съд гр. Шумен е посочил разпоредбата на чл. 162, т. 4, вр. чл. 245 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съгласно чл. 245, ал. 1 от ЗСВ, за съдебен и прокурорски помощник се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и е издържало конкурс за съдебен служител, като т. 4 на чл. 162 от своя страна предвижда, че за съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията. Според чл. 39, ал. 2 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (Наредба № 8/2008 г.), в свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление, което е амнистирано или за което лицето е реабилитирано. Осъждане, за което лицето е реабилитирано, се вписва само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от осъждането. В този случай в свидетелството за съдимост се отбелязва, че лицето е реабилитирано, и се посочва датата на реабилитацията - чл. 39, ал. 3 от Наредба № 8/2008 г. Така цитираната нормативна уредба налага извода, че не се вписва осъждането за престъпление, което е амнистирано или за което лицето е реабилитирано, само когато реабилитацията съгласно закон не заличава последиците от осъждането. В случая ЗСВ не заличава последиците от осъждането и изисква кандидатът за прокурорски помощник да не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията. В хипотезата на чл. 162, т. 4, вр. чл. 245 от ЗСВ, компетентният орган по чл. 40, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. действа при условията на обвързана компетентност - след като констатира наличие на законова норма, изискваща удостоверяване на обстоятелства свързани с осъжданията на лицето за извършени от него престъпления по НК, независимо от настъпилата след това реабилитация, той е задължен да отрази осъждането на лицето. Отделно от това, органа по назначаването има правото да прецени, въз основа на така издаденото свидетелство за съдимост, отговаря ли кандидата на изискванията на закона или не. Настоящият състав намира за неотносими изложените в касационната жалба тълкувания на определението "реабилитация", доколкото предмет на спора е да се установи наличието на норма, която не заличава последиците от осъждането. Като е достигнал до извода, че относимите в случая разпоредби на специалния ЗСВ не заличават осъждането по смисъла на чл. 39, ал. 3 от Наредба № 8/2008 г., първоинстанционният съд е постановил решение, което съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение