Решение № 470 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5127/2010 г.

Решение № 470 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5127/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по жалба подадена от Асоциацията на търговците на електроенергия в България /АТЕБ/ срещу решение № 209/5.03.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, постановено по преписка № КЗК-1088/11.12.2009 г., с което е прието за установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК от страна на "Данс Енерджи" ООД гр. София. Според жалбоподателя решението е незаконосъобразно, абревиатурата на ДАНС е наименование на трето лице, с което е известно в обществото, поради което използването на това наименование от търговец е в нарушение на чл. 35, ал. 2 ЗЗК и е противоправно. Излагат се доводи, че не е допустимо използването на наименованието /абревиатурата/ ДАНС във фирмата на търговец, тъй като с това наименование се свързва друго лице / Държавна агенция "Национална сигурност", а не търговец на ел. енергия. Ответникът и заинтересованото лице не са взели становище в съдебното производство. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. АТЕБ е подала искане до комисията по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, за установяване на нарушение по чл. 33, ал. 2 ЗЗК, като последствие е поискала комисията да се произнесе относно нарушение на чл. 35, ал. 2 ЗЗК, с твърдения, че абревиатурата ДАНС, съдържаща се в наименованието на ответното дружество "Данс Енерджи" ООД би могла да създаде погрешно впечатление у потенциалните купувачи на ел. енергия за връзки и/или принадлежност, обвързаност с Държавна агенция "Национална сигурност", позната в обществото като ДАНС и подобен риск от заблуда води до опасност от увреждане на интересите на търговците на ел. енергия - членове на АТЕБ. КЗК е приела, че не е нарушена императивната забрана на чл. 35, ал. 2 ЗЗК, за използване на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите, а в случая дейността на ДА "Национална сигурност" е уредена със специален закон и няма стопански характер, поради което е несъотносима към дейността на ответника, "Данс Енерджи" ООД и ДА "Национална сигурност" не са в конкурентни отношения. Законодателят е посочил в условията на алтернативност три елемента- фирма, марка или географско означение, каквато абревиатурата ДАНС не представлява. Изложени са мотиви, че абревиатурата ДАНС не е търговска марка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, не е географско означение по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗМГО и не е фирмено наименование, поради което не е осъществена хипотезата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Взети са предвид и представените данни от ответника, че абревиатурата ДАНС в наименованието му представлява съкращение от първите букви на имената на неговите учредители - Даниела, Алекси, Николай, Стефан, което е видно от удостоверението за актуално състояние на дружеството. Комисията е посочила, че избора на наименование на юридически лица често се формира на основата на подобен вид съкращения и не би могло да се приеме, че действията на ответника представляват недобросъвестно поведение, целящо заблуда сред потенциалните клиенти и създаване на грешна асоциативна представа за връзки между дружеството и Държавна агенция "Национална сигурност". Правилно е прието от комисията, че тази хипотеза на имитация се отнася до имитиране на отделен/ отделни елементи използвани от конкурент за специфично означаване на предлаганите от него стоки и услуги. Според жалбоподателя, в правната доктрина понятието фирма е равнозначно на наименование, поради което чл. 3, ал. 2 от ЗЗК следва да се тълкува разширително, в унисон с целта на закона, като се счита, че е забранено е използването на фирма, близка до наименованието на трето лице. Неоснователни са доводите в жалбата, че чл. 35, ал. 2 от ЗЗК се тълкува стеснително от комисията, тъй като в разпоредбата на закона е използван израза "други лица", а не конкуренти. Следва да се вземе предвид, че забраната е за използване на фирма, марка и географско означение, които по начало се ползват от търговски субекти, каквито други лица има предвид закона. Освен това, не е установено, че в регистрираното наименование на дружеството ответник, само думата ДАНС се изписва с абревиатура с главни букви, което да доведе до заблуждение потенциалните клиенти. Неоснователни са доводите, че комисията не е взела предвид твърденията за нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ТЗ, който предвижда, че фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Посочените изисквания са свързани регистрацията на наименованието на дружеството, а не с целите на ЗЗК. Не могат да се приемат твърденията на жалбоподателя, че използвайки наименованието ДАНС в търговската си фирма ответникът застрашава интересите на конкурентите и накърнява добросъвестната търговска практика, като част от установения в страната обществен ред и морал, след като изричната забрана на закона е за използване на фирма на друго лице- конкурент. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение