Решение № 10259 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4125/2016 г.

Решение № 10259 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4125/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 266 от 11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 2409/15 г. Варненският административен съд, 25 -ти състав, е отхвърлил жалбата на "Е. М." - ООД - гр. Т., представлявано от С. В. Х., срещу ревизионен акт № Р-03002515000651-091-001/6.04.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 297 от 1.07.2015 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. В., с който на дружеството на основание чл. 177, ал. 1 ЗДДС са установени задължения да данъчни периоди м. 06, 07 и 08 на /2014 г. в размер на 167 127,29 лв. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП" - гр. В. юрисконсулско възнаграждение в размер на 4 201,27 лв. Срещу постановеното решение на Варненския административен съд е подадена касационна жалба от "Е. М." - ООД - гр. Т., представлявано от управителя С. В. Х., чрез пълномощника му адв. П. С. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. В. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. чрез своя процесуален представител взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Е. М." - ООД - гр. В., против ревизионен акт № Р-03002515000651-091-001/6.04.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 297 от 1.07.2015 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. В., с който на дружеството на основание чл. 177, ал. 1 ЗДДС са установени задължения да данъчни периоди м. 06, 07 и 08 на /2014 г. в размер на 167 127,29 лв. Възпроизведена е подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за ангажиране на отговорността на ревизираното дружество по чл. 177, ал. 1 ЗДДС. С. е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма. Изложени са мотиви, че по фактите страните нямат спор, а спорят единствено относно това налице ли са основанията за приложение на цитираната разпоредба. Преди да отговори на спорния въпрос, решаващият съд е дал тълкуване на нормата на чл. 177 ЗДДС /стр. 7 - 8 от решението, съответно л. 86 - 87 делото/, като е отбелязал, че съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК, доказателствената тежест за установяване на предпоставките на чл. 177, ал. 1 ЗДДС, в това число и относно презумптивните предпоставки, е на приходната администрация. Съпоставяйки фактите по делото към направеното тълкуване на закона, първоинстанционният съд е направил извод, че е налице предпоставката по чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. 2 ЗДДС за ангажиране на отговорността на задълженото лице поради заобикаляне на закона. Решаващите мотиви на съда в този смисъл са изложени на стр. 9 и сл. от решението. Акцентирано е на обстоятелството, че двете дружества по доставките, по които е дължим ДДС, са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "г" ДР ДОПК, от което се презумира знанието, че дължимият данък няма да бъде внесен. Изложени са и мотиви относно практика на СЕС по тълкуване на института на отговорността на трето лице за дължим ДДС и защо съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, градени върху тази практика. На отделен ред /стр. 12 - 13 от решението/ съдът е изложил доводите си защо не възприема заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство оценъчна експертиза за определяне на пазарната стойност на недвижими имоти, които са били предмет на доставка по част от фактурите. Систематизирани същите се свеждат до това, че използваните от вещото лице оценъчни методи не са включени в кръга на методите, посочени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., поради което остават не опровергани констатациите на приходния орган, че договорената и фактурирана страна между страните съставлява 51,81% от пазарната оценка, изготвена от лицензиран оценител във връзка с продажбата по поръчение на самите страните. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - гр. В. е правилно и законосъобразно като краен резултат. В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведените доводи, че към момента на издаване на ревизионния акт е налице висящ спор по отношение на реалността на доставките, тъй като е възложена ревизия на доставчика "М. М."-ООД, която не е приключила. Навеждат се и оплаквания, че съдът не е обсъдил направените от страната възражения, че доставчикът "М. М." - ООД разполага с достатъчно имущество, върху което има наложени обезпечения от приходната администрация, които да покрият неговите задължения за ДДС, поради което не е необходимо да се пристъпва към ангажиране на отговорността на получателя по доставката. Излагат се и аргументи, че решаващият съд неправилно е приел, че има свързаност между двете дружество, като не е съобразил, че по доставките има извършени плащания, макар и не изцяло, поради което не може да се презумира наличие на знание за неплащане на данъка. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните - налице е ли са условията на чл. 177, ал. 1 ЗДДС за ангажиране на отговорността на "ЕС М." - ООД - гр. Т. за дължим и невнесен данък от друго лице - неговият пряк доставчик "М. М." - ООД за данъчни периоди м. 06, 07 и 08 на 2014 г. Даденият положителен отговор на този въпрос от страна на решаващия съд е правилен и обоснован и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Както бе вече изложено, между страните няма спор относно фактите по делото и тълкуване на материалната правна норма, а спорят само относно това как следва да бъдат квалифицирани и подведени фактите. Направеното оплакване на касатора, че съществува спор за реалността на доставките, за които са издадени фактурите и не е внесен дължим ДДС, поради което не може да бъде ангажирана отговорността му по чл. 177 ЗДДС, се явява неоснователно. Въпросът за реалността на процесните доставки е изследван в настоящето ревизионни производство и е прието, че въпросните фактури отразяват реални доставки. От друга страна, от касатора действително са ангажирани доказателства относно това, че по отношение на "М. М." - ООД е налице висящо ревизионно производство, което обхваща и данъчните периоди по настоящето ревизионно производство. Съгласно чл. 85, ал. 1 ЗДДС обаче данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от закона, а според чл. 177, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, какъвто е и настоящия случай. След като задълженото лице е упражнило право на данъчен кредит по процесните фактури, което му е признато от приходната администрация, то няма как да прави възражение за нереалност на същите доставки при ангажиране на отговорността по чл. 177, ал. 1 ЗДДС. Направените оплаквания на касатора, свързани с обстоятелството, че доставчикът "М. М." - ООД разполага с достатъчно имущество, което да обезпечи изпълнение на изискуемите му данъчни задължения, също не могат да бъдат споделени. Едно от условията на за ангажиране на отговорността на получателя на доставка по чл. 177, ал. 1 ЗДДС е неплащане /невнасяне на данъка/ от неговия доставчик на начисления данък по доставката, което условие не е спорно по делото. Законът не поставя като условие за ангажиране на отговорността обстоятелството дали доставчикът разполага или не с имущество, което е достатъчно да покрие изискуемото задължение за ДДС. З. неуспешно събиране на задължението се говори единствено при хипотезата на чл. 177, ал. 6 ЗДДС, когато се пристъпва към ангажиране на последващ получател по реда на доставките, какъвто не е настоящия случай. Оплакванията на касатора, свързани с изводите на съда относно това, че е налице знание за неплащане на данъка поради свързаност между двете дружества, което е предпоставка за ангажиране на отговорността на "ЕС М." - ООД, също не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви защо е налице свързаност между двете дружества и изводите му в тази насока намират подкрепа във фактите по делото. Правилно е и посочено, че тези констатации не са оборени от задълженото лице. Едно от условията за ангажиране на отговорността на получателя по чл. 177, ал. 1 ЗДДС е неплащането на дължимия ДДС, т.е. частичното плащане по данъчната основа е обстоятелството, което е неотносимо към спора. С оглед на данните по делото административният съд правилно не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза и в този смисъл задълженото лице не е оборило констатациите на ревизионния акт в тази насока. При условията на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Изложените мотиви в тази насока са логически обосновани и при правилно тълкуване на закона. След като експертът е при изготвяне на оценката недвижимите имоти е използвал методи, които не са правно регламентирани и се е позовал на офертни предложения, а не на данни от реално извършени продажби между несвързани лица, административният обосновано е отказал да приеме заключението. В случая е имало изготвена оценъчната експертиза, възложена на експерт от страните по сделката, поради което няма пречка органът по приходите да се позове на нея. Без значение за спора е обстоятелството за какви "други" цели е била изготвена въпросната експертизата, каквато е тезата на жалбоподателя, след като с нея е определена пазарна стойност на сградите. Като е потвърдил изводите на органа по приходите за ангажиране на отговорността на жалбоподателя при условията на чл. 177, ал. 1 ЗДДС и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - гр. В. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация Д "ОДОП" - гр. В. юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 4 201,27 лв. Водим от горното и на осн. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,