Решение № 3152 от 24.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на К. Стефанова, [ЕГН], от гр. Хасково, подадена чрез пълномощника адвокат В. Челебиев против решение 519 от 22.07.2022 г. по адм.дело 161/2022 г. на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против решение 1012-26-59-1/03.02.2022 г. на директор ТП на НОИ - Хасково, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-26-01052748 от 23.12.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ Хасково, и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят дадените задължителни предписания. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ Хасково не изразява становище в законоустановения срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд- Хасково е отхвърлил жалбата на К. Стефанова против решение 1012-26-59-1/03.02.2022 г. на директор ТП на НОИ - Хасково, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-26-01052748 от 23.12.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ Хасково. Съдът е приел, че Стефанова не е осигурено лице и не попада в кръга на лицата по §1, ал.1, т. 5 от ДР на КСО. Приел е, че подадените от жалбоподателката данни са некоректни и следва да бъдат заличени. Решението е правилно. По делото е установено, че К. Стефанова е регистрирано лице като земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици. При извършена проверка от страна на ОДБХ Хасково е потвърдено, че Стефанова е собственик в животновъден обект в гр.Хасково, регистриран на основание чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност тип лично стопанство. на 11.09.2019г. - с валидна регистрация до 15.06.2021г.; на 06.10.2020г. с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба 5 от 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година; на 26.10.2020г. с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба 5 от 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година. Към 06.10.2020г. и 26.10.2021г., заявените животни са били общо 20, в т.ч. кокошки носачки, а заявените при пререгистрацията на 26.10.2021г. животни за отглеждане са били общо 52 бр., в т.ч. 35 бр. кокошки носачки, 14 бр. бройлери и 3 бр. пуйки, както и култури: картофи на площ 0.0196 ха, градински пипер на площ 0.0100 ха и други зеленчуци на площ 0.0100 хектара обща площ 0.0396 ха. Въз основа на посочените данни, директорът на ТП на НОИ Хасково е била издадена заповед ЗР-5-26-01042680/02.12.2021г., да бъде извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на лицето. Било е представено писмено обяснение на К. Стефанова. В резултат на това е бил съставен констативен протокол КП-5-26-01052742/23.12.2021г. В него е обективирано, че пререгистрацията на дата 26.10.2021г. е по време на получаване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО за периода от 15.08.2021г. до 15.08.2022г. В конкретния случай административният орган е приел, че Стефанова е имала необходимата регистрация и пререгистрация в ОДЗ, както и деклариране на начало на дейност и осигуряване в Регистъра на самоосигуряващите се лица през годините, но нямала произведена на продукция с цел продажба, а била за собствена консумация. Данните за периода от 10.11.2020г. до 31.10.2021г. вкл. следвало да бъдат заличени, като изплатеното парично обезщетение по чл.50 -51 от КСО за периода от 05.12.2020г. до 14.08.2021г. вкл. и по чл.54 от КСО за периода от 01.02.2021г. до 01.03.2021г. се явявали неправомерно изплатени. Дадени са задължителни предписания ЗД-1-26-01052748/23.12.2021г. от контролен орган в ТП на НОИ Хасково, съгласно които следва да се заличат данните за лицето, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 10.11.2020г. до 31.10.2021г., с вид осигурен 13, декларация образец 1. Недоволна от резултата, К. Стефанова е обжалвала задължителните предписания пред горестоящият административен орган. Директорът на ТП на НОИ Хасково е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил като правилни ЗП. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по §1, т.5 от ДР на КСО. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... " В чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите. В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според ал. 2, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал. 3, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Предвид видът на извършваната от жалбоподателката дейност отглеждане на домашни животни, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството (ЗЖ), с който закон се уреждат организацията и управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЖ производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според ал. 3 на чл. 13, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на ЗВМД и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ с уникален номер. В чл. 13, ал. 4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. Според легалните дефиниции в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на ЗЖ, "ферма" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а "лично стопанство" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗВМД, в БАБХ се водят публични регистри на животновъдните обекти. В чл. 137 от ЗВМД (в приложимата към казуса редакция) бе предвидено, че собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, въз основа на което директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация, когато обектът отговаря на определените изисквания, като регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. Следва да се посочи и че и по сега действащата редакция на чл. 137 от ЗВМД задължението за подаване на заявление за регистрация е за всички собственици или ползватели на животновъдни обекти, вкл. и за тези чиито стопанства се дефинират като лични. По делото е безспорно установено, че жалбоподателката има регистрация по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и вписване на животновъден обект- тип лично стопанство, за което от БАБХ-Хасково има издадено удостоверение ЛС-1406/20.05.2020г., което води до извода, че добиваната животинска продукция е предназначена за лична консумация и няма право да бъде предлагана на пазара. В този смисъл, както правилно е посочил и съдът, при липса на доказателства, че нейният животновъден обект представлява "ферма" по смисъла на закона, то не може да се приеме за доказано, че произвежданата в него животинска продукция е предназначена за продажба, а и че е на лице регистрация по установения за това ред /в случая регистрацията по реда на ЗПЗП сама по себе си не е достатъчна/, т. е. изпълнение на кумулативно изискуемите по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условия лицето да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба (т.е. осъществява трудова дейност) и е регистрирано по установения ред. С оглед на изложеното и приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и на второ - са спазили специфичните изисквания за регистрация по установения ред във връзка с извършването именно на тази дейност, т.е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на него. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,