Решение № 947 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7692/2017 г.

Решение № 947 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7692/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. директора на ТД на НАП С. против Решение № 3583 от 29.05.2017 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 601 по описа за 2017 г., с което по жалба на "Д. Е. Р." ЕООД, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F 244735/26.10.2016 г., издадена от Зам. директора на ТД на НАП - С.. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се потвърди издадената Заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Д. Е. Р." ЕООД, чрез адв. Личев, моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, по мотиви подробно изложени в отговора на касационната жалба. Претендира разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С оспорената пред АС - С. град З. на дружеството-адресат е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" на търговски обект - ресторант, находящ се в гр. С., ул. "С." ..№..., на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като на основание чл. 187, ал. 1 от същия закон е забранен достъпът до обекта за срок от 15 дни. За да мотивира заповедта си, административният орган е основал акта си на резултата от извършена проверка на 22.08.2016 г., документирана с протокол, на обекта, стопанисван от дружеството, с която е установено, че към момента на проверката - 18:17 ч., не е издаден фискален касов бон за клиентска сметка № 3805/22.08.2016 г. за покупка на обща стойност 16,18 лв. - обяд, издадена в 13:42 ч., като към момента на проверката било инсталирано фискално устройство с номер на фискалната памет 02635862, работещо и в изправност. Също е установено, че покупката била заплатена в брой, като парите са приети от И. И., на длъжност сервитьор в търговския обект. Към момента на проверката била извършена и разпечатка от фискалната памет, в която нямало отразено плащане на същата стойност. При тези обстоятелства е прието за установейо, че е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, за което е съставен и АУАН № F244735/12.09.2016 г., освен него, в обжалваната заповед са посочени като доказателства и разпечатката от фискалното устройство, и клиентската сметка. По делото е представен договор за наем от 01.08.2016 г. /л. 52/, съгласно който "Блок инвест" ЕООД е предоставило на "Д. Е. Р." ЕООД за временно възмездно ползване ресторант, бистро и офис № 2, находящи се в гр. С., ул. "С." ..№.... С Анекс от 20.09.2016 г. /л. 49/ към договора за наем, същият е прекратен, считано от 20.09.2016 г. С договор от 21.09.2016 г. /л. 50/ същият обект е предоставен под наем на друго дружество - "Р. Д. М." ЕООД със същия управител. Съдът е приел, че въз основа на доказателствата по делото не следва, че издадената клиентска сметка, от името на ресторант "Г. M." в 13:42 ч. в ресторант на ул. "С." ..... в гр. С., за сумата от 16:18 лв., има връзка с осъществяваната в същия обект търговска дейност от жалбоподателя - "Д. Е. Р." ЕООД. Изводът в оспорената заповед, че към момента на издаване на процесната клиентска сметка в търговския обект се е намирало въведено в експлоатация и инсталирано фискално устройство, не е обоснован с данните от паспорта за сервизно обслужване на фискалното устройство, предвид данните за извършен ремонт и осъществяване на връзка с НАП в близък час до издаването на клиентската сметка, която е осъществена според жалбоподателя от сервизната фирма. Необоснован според съда е доводът на ответника за злоупотреба, произтичаща от извършената промяна на дружеството, което стопанисва обекта. Тази промяна е извършена на 29.09.2016 г. - един месец след проверката /на 22.08.2016 г./, т. е. органът е имал достатъчно време за да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и забраната за достъпа до обекта по чл. 187, ал. 1 от същия закон. Прието е, че процесната заповед е материалнонезаконосъобразна и противоречи на целта на закона - отменително основание, по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5, вр. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. ПАМ се налага с превантивна цел и за предотвратяване на нарушения - чл. 22 ЗАНН. В процесния случай административният орган при проверка е установил извършване на административно нарушение - не е издаден фискален касов бон за клиентска сметка № 3805/22.08.2016 г. за покупка на обща стойност 16,18 лв. Законосъобразно съдът е приел, че за издаване на ПАМ следва да е налице извършено нарушение - неспазване на реда за издаване на документ за продажба. Обоснован е изводът на съда, че в случая не е доказано, при условията на пълно доказване, от данъчните органи, че към датата и часа на издаване на процесната клиентска сметка именно "Джи ем рест" ЕООД единствено да е упражнявало дейност в обекта. Издадената клиентска сметка е от името на ресторант "Глория мар", а видно от данните на ФУ и приложените фискални бонове към датата на проверката се касае за обект - ресторант "Интрига" стопанисван от "Джи ем рест" ЕООД. Правилна е преценката съда, че процесната заповед е издадена и в противоречие с целта на закона. Регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели не могат да бъдат постигнати поради периода от два месеца, който е изминал между датата на извършената проверка и издаването на заповед за налагане на ПАМ. Правилно в тази връзка съдът е счел за неоснователен доводът на касатора за злоупотреба с аргумент извършена промяна на субекта стопанисващ процесния обект. Следва да се отбележи, че промяната на дружеството, което наема обекта е от 29.09.2016 г. - един месец след проверката, като административният орган е разполагал с достатъчно време, за да наложи ПАМ, което всъщност е сторил едва на 26.10.2016 г. С оглед изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, а на ответника - да се присъдят разноски за касационното производство, доказани в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,