Решение № 11798 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14822/2013 г.

Решение № 11798 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14822/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Людмила Тодорова, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Варна, срещу решение № 2262 от 19.09.2013 г. по адм. дело № 2464 по описа за 2013 г. на административния съд - Варна. С него по жалба на "ЦБА" АД е прогласена нищожността на решение № А-369 от 12.06.2013 г. на началника на Митница Варна и делото е изпратено като административна преписка по компетентност на Комисия за защита на потребителите към МИЕТ за разглеждане на спора и постановяване на решение по съществото му. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, включително и в частта на съдебните разноски, понеже не е уважено възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Депозирана е и писмена защита от юрисконсулт Любослава Дашева. Ответната страна по касационната жалба - "ЦБА" АД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от адв. Александър Ралчев. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция без да са представени доказателства за такива, както и делото да не се изпраща на Комисията за защита на потребителите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба от "ЦБА" АД срещу решение № А-369 от 12.06.2013 г. на началника на Митница Варна. Същото е постановено на основание чл. 46, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), като с него на "ЦБА" АД е отнето за срок от една година разрешение за търговия с тютюневи изделия № BG002000Q04411. В този акт е прието, че производството пред административния орган - началника на митница Варна е започнало по реда на чл. 46, ал. 1 от ЗТТИ с искане изх. № Д-02-838 от 11.04.2013 г. на Комисията за защита на потребителите (КЗП) относно отнемане на разрешение за търговия с тютюневи изделия, издадено на посоченото акционерно дружество. В мотивите на акта е посочено, че това искане е препратено с писмо с рег. индекс 20/291/ от 22.04.2013 г. на директора на агенция Митници по компетентност. От фактическа страна в акта е прието, че от служители на КЗП е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) под № 028368 от 18.03.2013 г. по чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от ЗТТИ, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия. След изискване от Комисията за защита на потребителите, тя е изпратила цялата преписка и копие от наказателно постановление № В-028368 от 15.04.2013 г., като административният орган е счел, че след извършена проверка на 7.03.2013 г. от служители на тази комисия е констатирано нарушение, за което е съставен посочения АУАН по чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от ЗТТИ, във връзка с чл. 7, ал. 2 от цит. наредба. На основание чл. 46, ал. 1 и поради нарушение на чл. 29, чл. 30, ал. 2 и чл. 35а от ЗТТИ, следва да се отмени издаденото разрешение за търговия с тютюневи изделия за срок от една година. В разпоредителната част така е и записано. Административният съд е изложил така установена фактическата обстановка по спора, като е отбелязъл също, че разрешителното е издадено за търговски обект - магазин за продажба на хранителни и нехранителни стоки с конкретно посочен адрес в гр. Варна, както и че е издадено на основание чл. 90а от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Съдът по повод направеното възражение за нищожност на оспорения акт, за който порок той следи и служебно, е счел, че същият е нищожен, поради което го е обявил за такъв и е изпратил делото като преписка на компетентния според него орган за произнасяне и това е КЗП. За да се обоснове, съдът е анализирал нормата на чл. 46, ал. 1 от ЗТТИ, според която който съхранява, предлага или продава в търговски складове или обекти тютюневи изделия в нарушение на чл. 29, чл. 30, ал. 2 и чл. 35а от закона се наказва с глоба от 15 000 лв. до 50 000 лв., съответно му се налага имуществена санкция от 50 000 лв. до 100 000 лв. и се отнема разрешението за срок от една година, а тютюневите изделия се отнемат в полза на държавата. След това е приел, че жалбоподателят не оспорва извършеното от него нарушение, което съответства на чл. 29 от ЗТТИ, според която разпоредба тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар по цени, регистрирани по условия и ред определени в наредба на Министерския съвет. Според чл. 7, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, последните не могат да се продават на дребно на цена, различна от продажната цена, обозначена върху бандерола, с който е облепена потребителската опаковка. Според чл. 52, ал. 1, т. 6 от ЗТТИ в случаите по чл. 29 от закона нарушенията се установяват с актове, съставени от органите на Комисията за защита на потребителите към МИЕТ. Според съда възражението за нищожност на оспорения акт е основателно, понеже в закона изрично е посочена компетентността на органа, който следва да постанови акт с правно основание чл. 46, ал. 1 от ЗТТИ и това е Комисията за защита на потребителите. Тази компетентност произлиза от характера на разпоредбата, в която е предвидена санкция - административно наказания за допуснато административно нарушение. Тази норма кореспондира с тази на чл. 53 от ЗТТИ, според която установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда на ЗАНН. По делото е безспорно установено, че такова постановление е издадено, като след като е констатирано нарушението, Комисията за защита на потребителите е следвало да издаде и акта за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ), каквото е отнемането на разрешението за търговия на тютюневи изделия. Налагането на ПАМ не е административно наказателна санкция, а е вид административна принуда. За да се обоснове, съдът е обсъдил и чл. 90ж, ал. 4 от ЗАДС, според която разрешението за търговия с тютюневи изделия се прекратява с решение на началника на митницата по местонахождението на обекта. В случая разрешението не е прекратено, а е отнето по смисъла на чл. 46, във връзка с чл. 29 от ЗТТИ, още повече, че и конкретното нарушение не попада в уредените хипотези на чл. 90ж от ЗАДС. По тези съображения актът е прогласен за нищожен и изпратен на компетентния орган - Комисията за защита на потребителите за произнасяне. Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Принудителната административна мярка по своята правна същност е акт на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъде подчинена на принципа за законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно, трябва да се посочени точно в правната норма и да се прилагат по ред и начин предвиден там. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, понеже визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директо и безусловно, макар и временно правната сфера на адресата. Недопустимо е и прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия (определение № 931 от 18.01.2012 г. по адм. дело № 763 по описа за 2012 г, VII отделение). По отношение на санкциите, налагани по реда на ЗТТИ важат общите правила на административнонаказателната отговорност, понеже в чл. 53 от закона е посочено, че установяването на нарушенията по ЗТТИ, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на ЗАНН. Наказанието лишаване от право да се упражнява определена дейност е предвидено при извършване на нарушения по чл. 46, ал. 1, чл. 46, ал. 3 от ЗТТИ и чл. 47, ал. 2 от ЗТТИ. Обектите на нарушения по ЗТТИ са свързани с обработката и търговията с тютюневи изделия. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗТТИ режимът на търговия с тютюневи изделия е разрешителен и дейността може да бъде извършвана само след получаване на изрично разрешение за търговия с тютюневи изделия от началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект по реда на Глава шеста "а" от ЗАДС. За издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия се подава писмено искане по образец до началника на митницата по местонахождението на търговския склад или обект или в най-близкото митническо учреждение, като същият издава такова, което също е по образец, след преценка на материалноправните предпоставки затова (чл. 90а, ал. 2 от ЗАДС) и наличието на изискващите се съгласно чл. 114 от ППЗАДС документи. Агенция "Митници" води електронен регистър за издадените разрешения за търговия с тютюневи изделия, като данните от него са публични. В чл. 90ж, ал. 1 от ЗАДС са уредени хипотезите, в които разрешението за търговия с тютюневи изделия може да бъде прекратено, като в някои от случаите се прекратява издаденото разрешение за съответния обект, а в други всички издадени разрешения на лицето. Разрешението се прекратява с решение на началника на митницата по местонахождение на обекта, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго. Разрешението за търговия с тютюневи изделия е безсрочно. В изрично изброените случаи по чл. 90ж, ал. 1 от ЗАДС, при които се прекратява разрешението за търговия не е посочена като хипотеза тази при извършено нарушение. От друга страна извършването на нарушение обосновава налагането на административна мярка, съгласно посочените норми от ЗТТИ, "отнемане на разрешението за извършване на продажба на тютюневи изделия за определен срок". При съобразяване с факта, че наказанието представлява лишаване от право да се упражнява определена дейност при извършване на нарушение на режима на търговия с тютюневи изделия, то административният орган, който прекратява действието на разрешението за търговия с такива изделия, се явява този, който ще наложи административната мярка и това е началникът на митницата. Именно той се явява компетентен да наложи посоченото наказание лишаване от право да упражнява такава дейност, за да се реализира то и това става с отнемане на разрешението за търговия за определен срок. След като компетентността на този орган да извършва издаването на разрешение и прекратяване на същото е уредена в общия закон, а именно ЗАДС, който регламентира чрез чл. 2 кои стоки са акцизни, конкретизира същите чрез чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от него, а в Глава шеста "а", "Издаване на разрешения за търговия с тютюневи изделия", организира и контролира дейността по търговия с тютюневи изделия, то той се явява и органът, който ще наложи наказанието при нарушаване на същия този режим, който от своя страна е уредено в специалния закон - ЗТТИ. В неговите разпоредби няма изрично посочено кой административен орган осъществява това и направеното от първоинстанционния съд тълкуване на чл. 46, ал. 1 от ЗТТИ не се споделя от настоящия съдебен състав. Комисията за защита на потребителите е посочена като компетентен орган при издаване на наказателните постановления, но тя не е посочена изрично като такъв орган, налагащ обсъжданото наказание. Аргумент в тази насока е и воденото на регистри на разрешенията за търговия от страна на митническата администрация, както и изричната компетентност на същия орган при осъществяване хипотезите на чл. 47 от ЗТТИ. Понеже от страна на първоинстанционния съд няма произнасяне по съществото на спора, а има такова само относно нищожността на оспорения акт, решението следва да се отмени и делото върне за разглеждане на спора по същество от друг съдебен състав. При този изход от делото съдебни разноски ще бъдат присъдени с оглед на чл. 226, ал. 3 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение