Решение № 13109 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7400/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез пълномощник Е. Миткова, против решение 8573/13.06.2024 г., постановено по адм. дело 3428/2024 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на процесуалния закон. Посочва, че А. А. А., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, е в неизвестност поради самоволно напускане на центъра за настаняване, поради което подадената от процесуалния му представител жалба е процесуално недопустима, като подадена от лице без правен интерес. Иска се отмяна на оспореното решение и отхвърляне на жалбата на А. А. А.. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Кръстева, която поддържа касационната жалба и моли оспореното решение на бъде отменено като неправилно и необосновано. Ответната страна - А. А. А., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, чрез особен представител адв. Б. Костова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното в настоящото производство решение съдът отменил по жалба на А. А. А., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, Решение 4378/18.03.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на органа за ново разглеждане и произнасяне по молба за предоставяне на международна закрила с вх. ОК-13-2357/09.11.2023 г. по описа на РПЦ-София при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на решението. От фактическа страна по делото е установено, че А. А. А., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, [заличен текст] по народност, [заличен текст], семейно положение неженен, подал молба вх. ОК-13-2357/09.11.2023 г. по описа на РПЦ-София за предоставяне на международна закрила. На основание чл. 15, ал. 4, вр. ал.1 от Закона за закрила на детето, с писмо 15229/15.11.2023 г. е уведомена Дирекция Социално подпомагане - Красно село за подадената молба за международна закрила от непридружения малолетен чужденец, както и че следва да бъде определен социален работник, който да присъства на изслушването на непридружения непълнолетен чужденец по време на административното производство за предоставяне на международна закрила, както и да бъде предоставен социален доклад. На 27.11.2023 г., в присъствието на назначения на А. А. А., непридружен непълнолетен, представител по чл. 25 ЗУБ, адв. Б. Костова, и преводач от/на арабски език, е проведено интервю, като съдът изрично посочил, че няма данни за участие на социален работник по време на провеждане на интервюто и липсва подпис на такъв в края на същото. На проведено интервю А. А. А. посочил, че е напуснал Сирия месец по-рано, заедно с двама негови братя, преминали са нелегално в Турция, където са останали за един ден, след което са преминали нелегално на българска територия, където са били заловени от българските власти. Заявил, че не е имал проблеми на религиозна или етническа основа, като мотивира молбата си за закрила с лошите условия за живот в Сирия и войната. Разказва, че когато бил на 6 години, докато той и семейството му били напуснали дома им, от страна на групировката на ислямска държава поставяли мини в селото им, а след завръщано на семейството, попаднал на такава, при която е загубил три пръста на ръката си. На въпрос защо семейството му, намиращо се в Сирия, не е напуснало страната заедно с него, чужденецът посочил, че той ще се събере с тях впоследствие. С обжалваното Решение 4378/18.03.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 ЗУБ, е отхвърлена молбата на А. А. А. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като е прието, че чужденецът не е аргументирал наличието на основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, както и спрямо него да е осъществено преследване по смисъла на закона или да има данни за бъдещо такова. Не са доказани и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Посочено е още, че А. А. А. самоволно е напуснал центъра за настаняване и съответно е в неизвестност, което органът е посочил, че следва да се разгледа като проява на незаинтересованост и бездействие от страна на търсещия международна закрила, като също така това действие на чужденеца представлява и отказ да съдейства на длъжностните лица от ДАБ за изясняване на обстоятелствата, свързани с подадената от него молба. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че административното производство протекло при нарушаване на процедурите, регламентирани в закона и приложимата европейска директива, защото на проведеното с чужденеца интервю не е присъствал социален работник от Дирекция Социално подпомагане , като също така не е представен и доклад, което представлява нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето. Посочено е, че цитираната норма е императивна и въвежда изискване за изслушване на детето в присъствието на социален работник и представяне на становище или доклад от представител на дирекция Социално подпомагане във всяко едно производство. Въз основа на изложеното, административният съд отменил обжалвания акт и върнал преписката на органа за ново произнасяне. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалният закон. Изложените доводи в касационната жалба за това, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима жалба са неоснователни. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗУБ непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, който се намира на територията на Република България, се представлява в производството по този закон от адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ, определен от председателя на бюрото или от оправомощено от него длъжностно лице, като представителят трябва да притежава необходимите познания, за да може в съответствие с принципа за осигуряване най-добрия интерес на детето да подпомага непридружения малолетен или непълнолетен чужденец да се ползва от правата си и да изпълнява задълженията си, предвидени в този закон. В ал. 3, т. 1 на посочената норма изрично е посочено, че представителят на малолетния или непълнолетния чужденец, търсещ или получил международна закрила, до навършване пълнолетие на лицето има правомощия в производствата по този закон да се грижи за правните му интереси в производствата по предоставяне на международна закрила до тяхното приключване с влязло в сила решение. Именно поради това, независимо, че ДАБ не може да установи местоположението на А. А. А., назначеният му с Решение 3319/20.11.2023 г. на председателя на НБПП особен представител адвокат Б. Костова има процесуалната възможност да оспори неблагоприятния за него акт - Решение 4378 от 18.03.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата на А. А. А. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Отделно от това, по делото няма данни да са налице някое от условията по чл. 25, ал. 4 ЗУБ за прекратяване пълномощията на назначения на чужденеца процесуален представител. Поради това, неоснователни са твърденията в касационната жалба, че първоначално подадената жалба от адв. Костова е недопустима като подадена от лице без правен интерес. Настоящият състав споделя становището на съда, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, защото производство пред ДАБ е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение на изискванията на чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗД). Съгласно чл. 15, ал. 4 ЗЗД съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция Социално подпомагане по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. Съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗД, при всяко дело съдът или административният орган уведомява Дирекция Социално подпомагане по настоящия адрес на детето, като Дирекция Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на А. А. А., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, е участвал социален работник от Дирекция Социално подпомагане Красно село, който да е изразил становище, или да представил доклад от съответната дирекция, въпреки че с писмо 15229/15.11.2023 г. дирекцията е била уведомена, че социален работник следва да присъства на изслушването на непридружения непълнолетен чужденец по време на административното производство за предоставяне на международна закрила, както и да бъде предоставен социален доклад. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за висшия интерес на детето , установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените малолетни и непълнолетни лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Принципът е изрично закрепен в законодателството на ЕС (Директива 2011/95), Регламента Дъблин II и Дъблин III, Директивата за условията за прием и т. н. Този принцип, се съблюдава и в съдебната практика на ЕСПЧ (решение от 20.10.2009 по делото Defence for Children International срещу Нидерландия и посочено по делото Rahimi срещу Гърция, решение от 5.04.2011 г.). Съгласно цитираната практика зачитането на висшите интереси на детето изисква работещите с непридружените малолетни и непълнолетни лица социални работници да полагат специални грижи за тях. В тълкуването на посочения принцип липсата на представител на Дирекция Социално подпомагане по време на провеждане на интервюто и липсата на доклад или становище от социален работник в рамките на административното производство пред ДАБ, представлява съществено нарушение на производството по предоставяне на закрила на непълнолетен, обуславящо отмяна на оспорения административен акт. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗД, приемайки, че същата е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 ЗЗД социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най - добрия негов интерес. Както се посочи по-горе в текста, разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗД следва да се тълкуват във връзка с прилагане принципа за висшия интерес на детето , установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина непълнолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ , съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗД. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД, към който препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Освен това, съгласно чл. 2