Решение № 315 от 22.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2015 г.

Решение № 315 от 22.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 290 - чл. 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Н. Г. и Й. И. Г., чрез адв. М. Р. и адв. Св. Й., срещу въззивно решение от 22.01.2015 г., постановено по възз. гр. д. № 11681/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.05.2013 г. по гр. д. № 44936/2010 г. на Районен съд - София. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от И. Н. Г. и Й. И. Г. срещу Т. Г. Т. и В. Г. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в това, че свидетелите М. Л. М., Т. Т. Т. и К. Ц. П. са дали неверни показания при разпита им пред съда по гр. д. № 659/1993 г. по описа на Районен съд - Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и се моли за неговото обезсилване, а евентуално - че е неправилно, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. Ответниците В. Г. Т. и Т. Г. Т., чрез адв. А. Б., поддържат становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. С определение № 737/09.06.2015 г. касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на атакуваното решение, изразяващо се в неконституиране за участие в процеса на всички пасивно легитимирани да отговарят по иска с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК ответни страни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Производството по делото е образувано по предявен от Н. М. Г. (заместен в хода на процеса от своите наследници И. Н. Г. и Й. И. Г.) срещу Т. Г. Т. и В. Г. Т., иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване, че свидетелите М. Л. М., Т. Т. Т. и К. Ц. П. са дали неистински показания по гр. дело № 695/1993 г. по описа на Районен съд - Ботевград, на които показания се основава решението по цитираното дело. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е допустим, тъй като ищците имат правен интерес от завеждането му - наказателното преследване за твърдяното престъпление по чл. 290 НК не може да бъде възбудено, поради изтекъл абсолютен давностен срок, което се установява и от представеното по делото прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно производство. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за установяване на престъпно обстоятелство е отхвърлен, въззивната инстанция, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, е направила извод, че тримата свидетели по гр. д. № 695/1993 г. на РС - Ботевград не са дали неверни показания. Същевременно, лицата, сочени за извършители на престъпното деяние, наказателната отговорност за което е погасена по давност, не са конституирани като ответници по предявения иск. С ТР № 20/1968 г. на ОСГК на ВС е прието, че по иск, предявен на основание чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), като ответници следва да бъдат конституирани както лицата, извършили престъплението, предмет на установителния иск, така и лицата, по отношение на които следва да се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства. Когато извършителят на престъплението, предмет на установителния иск, не е открит, искът следва да се предяви против лицата, на които установените с решението престъпни обстоятелства следва да се противопоставят. Когато извършителят на престъплението е починал, установителният иск следва да се предяви против наследниците му и лицата, на които ще се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства. Съдът е длъжен да укаже на ищеца да предяви иска си срещу двете групи лица. По настоящото дело, в исковата молба не са посочени като ответници лицата, за които се твърди, че са извършили престъплението по чл. 290 НК - М. Л. М., Т. Т. Т. и К. Ц. П. Във връзка с надлежната пасивна процесуална легитимация по предявения с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК иск съдът не е давал указания. Съгласно приетото разрешение по т. 6 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си по чл. 129 ГПК, което в случая не е сторено. Вместо да констатира, че искът не е насочен срещу всички задължителни пасивно легитимирани другари и на това основание да обезсили първоинстанционното решение, като постановено без участието на задължителна страна, въззивният съд също е разгледал и приключил производството пред себе си без да констатира тази нередовност на исковата молба. Предвид това и тъй като се касае за порок на обжалваното решение, свързан с нарушаване на изискването за съвместна пасивна процесуална легитимация на ответниците, атакуваният съдебен акт е недопустим и следва да се обезсили. Делото следва да се върне за ново разглеждане на първата инстанция, която да даде указания на ищците да посочат за конституиране като надлежни пасивно легитимирани страни и лицата, за които твърдят, че са извършили престъплението и срещу които, поради изтекла давност, не може да се възбуди наказателно преследване. Производството по отношение на тези лица следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализират в пълен обем правото си на защита. При новото разглеждане, съдът по съществото на спора, следва да се произнесе и по въпроса за разноските, направени за касационната инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 вр. с чл. 281, т. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение