Решение № 1489 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13517/2016 г.

Решение № 1489 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13517/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П. срещу решение № 2046/3.11.2016 г., постановено по адм. дело № 252/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответната в производството страна - С. И. Д., в писмено възражение, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен при спазване на съдопроизводствените правила; при правилно установяване и тълкуване на относимите към случая факти, обстоятелства и нормативна уредба; при точно прилагане на правилата на логическото мислене и обоснованост. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя решение № 2153-15-8 от 11.01.2016 г. на Директор ТП на НОИ - П., с което е оставена без уважение жалба на С. И. Д. от село Б., обл. Пловдивска срещу разпореждане № 5506274433 по Протокол № 2140-15-253/7.10.2015 г. на Ръководителя на "ПО" при същото поделение, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление от вх. № МП-38506/8.06.2015 г. на Димитрова, като незаконосъобразно. При постановяване на обжалвания съдебен акт е установено, че жалбоподателката има удостоверен в трудовата си книжка трудов стаж през спорния период, както следва: от 1.01.1983 г. до 8.09.1995 г. в СКС село Б. към АПК - Карлово, с посочена длъжност "животновъд" и вписана II кат. труд по действащата към него момент разпоредба на т. 66и от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/, според която новела работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство се пенсионират при условията на трудов стаж, положен в тези отрасли и дейности, в размер на 20 години за жените и възраст 52 години. След изследване от страна на пенсионния орган относно обстоятелството каква точно трудова функция е изпълнявала Димитрова в посочения, оформен период, е прието за безспорно установено, че за по-голямата част от времето същата е упражнявала трудова дейност, която покрива изискването на т. 66и ПКТП (отм.) за стаж, положен в посочения отрасъл и необходимата дейност /така за времето 1.01.1983 г. - 1.06.1983 г. и 1.01.1984 г. - 8.09.1985 г./. Отречено било приложението на т. 66и ПКТП (отм.) по отношение стажа за времето 1.06.1983 г. - 31.12.1983 г. с единствения аргумент, че съобразно запазените изплащателни и други документи на осигурителя, не можело да се установи какви животни са били отглеждани в стопанството през това време. При анализа на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд намира, че по отношение отрасловата принадлежност на изпълняваната от оспорващата длъжност, спор между страните няма. Безспорно е установено, че въпросното клоново стопанство село Б. е било част по това време от АПК - Карлово, така че трудът е бил положен именно в отрасъл "селско стопанство". От допълнително представените в хода на съдебното дирене писмени доказателства, първоинстанционният съд приема, че в периода 1982 г. - 1985 г. производствената дейността на специализираното клоново стопанство село Б. е била обхваната от няколко бригади - растениевъдни, животновъдни и смесени, както и от допълнителни звена /напр. тракторна бригада/. Предвид безспорно установената заемана длъжност от оспорващата "животновъд", решаващият съд обосновава извод, съобразно който приема, че същата е полагала труда си в една от животновъдните бригади. От посочените документи е изведено, че по това време в клоновото стопанство към АПК - Карлово са се отглеждали само говеда /изброени като: крави, юници, телета/ или овце/посочени като овце-майки и шилета/. Предвид горното, съдът намира за установено в пълна мяра, че в стопанството е имало само говеда или овце, поради което Димитрова е покривала и критерия за вид отглеждано и обслужвано от нея животно/което не е било напр. птици/. С оглед изложеното първоинстанционният съд намира, че изпълняваната трудова функция от жалбоподателката за спорните общо 7 месеца покрива напълно изискването по т. 66и ПКТП (отм.) по отношение предпоставката "дейност" в "говедовъдството", защото изразява по най - пряк начин, на практика заложеното изискване на нормативния акт лицето да е "работник", занимаващ се непосредствено /пряко/ с отглеждането на крави и телета /представляващи безспорно вид говедо/, извод подкрепен и от анализа на представените разчетно - платежни ведомости и други документи на клоновото стопанство, съставени в същия период, описващи, анализиращи и отчитащи дейността му. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд извежда, че като се прибавят спорните 7 месеца към приетия за безспорен стаж, положен при условията на втора категория, то се получава общ сбор на същия в размер на 15 г. и 15 дни, което е напълно достатъчно да покрие изискуемия законов минимум от 15 години /съобразно разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР КСО/ и след като същия се превърне в такъв от трета категория, то общият стаж трета категория на Димитрова нараства до общо 34 години 11 месеца и 18 дни. След като се образува сбора между така получения общ трудов стаж 34 г. 11 м. 18 д. /при минимум 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд/ и възрастта при подаване на заявлението за пенсиониране 59 г. 11 м. 11 д. /при минимум навършени 52 години/, то общият сбор надхвърля 94 /което е било налице и без признаване на спорните 7 месеца за положени при условията на втора категория труд/, като по този начин се явява изпълнено и последното изискване на специалното правило на § 4, ал. 1 ПЗР КСО "...за сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените...". Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - П. (инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на акта за спиране. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Възраженията на касатора, че от представените документи не може да се установи вида животни, който е бил отглеждан в стопанството са неоснователни. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства, от които безспорно се установява, че за периода от 1982 г. -1985 г., при осигурителя се отглеждат само говеда /крави, юници, телета/ и овце /овце майки и шилета/. Предвид горното, обективно невъзможно би било ответника по касация да отглежда други животни, освен тези, които са отглеждани от осигурителя. Разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.) не поставя изискване за конкретизиране на отделни длъжности, нито специално изискване за работа с доилни агрегати и други. Нормата е приложима по отношение на всички работници, полагащи труд в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. Трудът положен от жалбоподателя на длъжност "животновъд", за процесния перод от седем месеца следва да бъде категоризиран като такъв от втора категория, съгласно т. 66и от ПКТП (отм.). По несъмнен начин е доказано неговото полагане, вкл. чрез представените изплащателни ведомости, като е уточнен сборът от осигурителен стаж и възраст, даващ правото на лицето да се пенсионира при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Доказателствата събрани по реда на чл. 40, ал. 1 от НПОС във вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО категорично сочат, че лицето се е трудило като работник, а съгласно т. 66и, изр. 2 от ПКТП (отм.) от втора категория е труда на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизатори в селското стопанство. В разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС изрично е отразено, че от 1.01.2000 г. трудовият стаж, положен до 31.12.1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. ПКТП се счита за осигурителен стаж, както следва: по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,