Решение № 7013 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3607/2015 г.

Решение № 7013 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3607/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс 8АПК/ и е образувано по касационната жалба на [фирма] [населено място] против решение № 715 от 10.02.2015 г., постановено по адм. д № 5527 по описа за 2013 г. на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на исковата претенция в пълния й размер. Претендират направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Агенция по вписванията оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Адимнистративен съд - С. град е отхвърлил иска на [фирма] [населено място] против Агенция по вписванията, С. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева за причинени имуществени вреди и 1 000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно действие, изразяващо се в неправилно вписване в имотния регистър по партида на имот - студио № 116, находящо се на мансарден етаж в жилищна сграда - общежитие, построена в УПИ V-1703, 1704, кв. 20 по плана на [населено място] . "Студентски град", в която е отбелязано неправилно друг собственик на същия, а не действителният такъв, който е ищецът. В исковата молба се сочи, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 5 000 лева, представляващи стойността на полученото капаро по сделка с този имот и съответно възстановено в двоен размер, и неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, изразяващи се в накърняване на доброто име на фирмата, притеснения и изхабени нерви. От фактическа страна искът се основава на това, че на 29.05.2013 г. при изповядване на сделка с процесния имот с купувач на имота в нотариалната кантора на нотариус от района на СРС., последната установява при извършена от нея справка в имотния регистър при Агенцията по вписванията, че по партидата на имота като собственик е вписан друго дружество ] по силата на нотариален акт № 6, том IХ, рег. № 15310, дело № 1424/2011 г., а не действителният собственик - дружеството ищец. Ищецът като продавач отива в Агенцията по вписванията и при разговор със служител му се обяснява, че е станала "грешка", която ще бъде отстранена още същия ден. Ищецът се връща в нотариалната кантора, в която заедно с купувача чакат до 14.00 часа, до който час "грешката" не е отстранена и в резултат на това купувачът отказва да подпише нотариалния акт и дружеството му връща в двоен размер даденото преди това капаро. В исковата молба се сочи още, че поправката в имотния регистър по партидата не е извършена от ответника нито на 30.05.2013 г., нито на 31.05.2013 г. Претендира се от съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 5 000 лева и неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на обезщетението, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Съдът е приел, че искът е основателен и недоказан с мотиви, че за да се ангажира тази отговорност по отношение на ответника Агенция по вписванията, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба - незаконните действия, извършвани от длъжностни лица на ответника, които са свързани с изпълнение на административна дейност, претърпяна от ищците вреда и причинна връзка между незаконното действие и вредата. В производството обаче не се установени такива, не са налице всички елементи на този фактически състав. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Настоящата инстанция не споделя изводите на съда, че искът е заведен срещу ненадлежен ответник, тъй като съдиите по вписванията в качеството им на длъжностни лица не са служители на Агенцията по вписванията, а се назначават от министъра на правосъдието и извършват дейността си под ръководството на председателя на съответния съд. В случая спорът по делото не е за статута на съдиите по вписванията, доколкото не се твръди и не се установява по делото, че тяхно действие е станало причина за вписване в партидата на имота на невярно обстоятелство. Информацията за собственика на процесния имот се съхранява и обновява от служителите на Агенцията, съгл. чл. 18, ал. 1, т. 1, б."а" и "в" от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията и доколкото отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обективна, /безвиновна/, исковата претенция, насочена срещу Агенцията, която е администрация към министъра на правосъдието, на която е възложено извършване на тази административна по характера си дейност, е насочена към надлежен ответник. За основателността на иска от значение е доказването по несъмнен начин на понесените от невярното отразяване на собственика на имота имуществени вреди. Искът се основава на твърдение за развален предварителен договор и връщане в двоен размер на дадения задатък по него. Видно от доказателствата по делото доказателства за наличие на предварителен договор, за неговото разваляне и за връщане на задатъка в двоен размер не са представени. В случая разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимостта на свидетелски показания за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв. не може да намери приложение, тъй като самото плащане, представляващо връщане на парите от продавача на купувача по разваления предварителен договор не е установено по делото. За това обстоятелство не се представят никакви писмени доказателства, дори и счетоводни документи, въпреки че продавачът, който е и ищец по делото, е дружество, регистрирано по търговския закон и следва да води счетоводство съгл. ЗСч. С оглед на това правилно съдът е приел, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неоснователен и недоказан. Решението на Административен съд - С. град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд