Решение № 3111 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4816/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), чрез процесуален представител, срещу решение 226/23.02.2023 г. по адм. дело 1343/2022 по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен отказ, обективиран в негово писмо рег. ИАГ - 12187/30.05.2022 г., с което е отказано да се извърши поправка в инвентаризацията на горска територия, включваща поземлени имоти 10135.5511.118 и 135.5511.12 и е върната преписката на ИАГ за ново произнасяне по искането на Д. Георгиева. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалното право и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата на Д. Георгиева срещу административния акт, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Д. Георгиева, с адрес в гр. Варна, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представляващата я адвокат Тонева иска присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна по част от формулираните в нея оплаквания. АС е приел, че обжалваният отказ за извършване на поправка в инвентаризацията на горска територия е постановен от компетентен орган, но е в нарушение на приложимото материално право и следва да бъде отменен, тъй като процесните имоти не представляват "гора" по смисъла на чл.2 от Закона за горите, а територията е урбанизирана според заключението на вещите лица . Съдът е приел, че отказът противоречи и на чл.8, ал.1 ЗУТ. Решението е неправилно като постановено при съществени съдопроизводствени нарушения. Основателни са наведените доводи за частична липса на мотиви относно обстоятелствата по чл. 172а, ал.2 АПК относно относими към спора факти. АС не е обсъдил дали спорните поземлени имоти представляват горска територия по смисъла на чл.2, ал.2 от Закона за горите (ЗГ), което е правнорелевантно за решаване на делото, тъй като производството е започнало по заявление за поправка на фактическа грешка по чл.40 по Наредба 18/07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии. Видно от легалната дефиниция на "горска територия" по ЗГ само една от хипотезите на горски територии е свързана с наличието на гора по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за горите. Основателно е и оплакването на касатора, че преценката дали имотът е горска територия изисква специални познания и то от вещо лице - лесовъд, което възражение е било направено още при допускане на съдебно - техническата експертиза, но въпреки това в състава й не е включено вещо лице - лесовъд, а са участвали вещо лице - архитект и геодезист. Съдът е приел в мотивите, че според заключението територията е с трайно предназначение урбанизирана, но е игнорирал посоченото от вещото лице Картеризиян при изслушването му в съдебно заседание на л.67, че територията е горска и начинът на трайно ползване трябва да бъде записан, както е в кадастралната карта ("горска територия" с начин трайно ползване "друг вид дървопроизводителна гора"), тъй като не са предприети процедури по изключване от горски фонд без да посочи че не му дава вяра и защо - тоест решението е и необосновано. Освен това съдът не е обсъдил всички фактически и правни основания, изложени в оспорения пред него административен акт, а именно, че няма влязъл в сила административен акт за промяна предназначението на имота по реда на ЗГ и посочения ред за промяна, поради което не е налице фактическа грешка в инвентаризацията на горската територия, включваща двата поземлени имота. Предвид изложеното решението като неправилно - необосновано и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да се вземе предвид изложеното в предходния абзац. По направените искания за разноски в производството пред ВАС следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал.3 АПК, като отчете и изхода му по същество на спора. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение