Решение № 5278 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15602/2018 г.

Регламент № 1407/2013 между ЕТ и "Зенит Билдинг" ЕООД. Сочи още, че при постановяване на своя съдебен акт, Административен съд П. не се е съобразил както с практиката на ВАС по подобни дела, така и с практиката на СЕС. М. съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отмени отказа. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Главен директор на ГД "Европейски фондове за конкурентноспособност" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност" в Министерство на икономиката, счита същата за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата страна. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Със Заповед № РД-16-782/02.06.2017 г., министърът на икономиката възлага на главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове, за конкурентноспособност" в министерството – И. П., да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност" С Решение № 792/17.12.2013 г., МС на Р. Б. е решил функциите на управляващи органи на програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и от други инструменти и инициативи на ЕС да се изпълняват от бук. "б" – ГД "Европейски фондове за конкурентноспособност" на Министерство на икономиката В одобрените условия за кандидатстване – в случай на минимална помощ", е посочено, че в процедурата ще се прилагат правилата за минималната помощ de minimis по смисъла на Регламент № 1407/2013. Касационният жалбоподател участва в процедурата с проект "Повишаване енергийната ефективност в ЕТ "Зенит-Х. Х." с референтен номер BG16 RFOP002-3. 001-0062., на стойност 391. 166 лв. на основание чл. 38, т. 5 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Мотивите за отказа са, че физическото лице Х. Х. следва да се счита за предприятие по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМСП и чл. 1, ал. 1 от ТЗ, тъй като чрез ЕТ "Зенит-Х. Х." осъществява стопанска дейност по занятие, поради което са налице взаимоотношения по смисъла на чл. 2, ал. 2 бук. "а" от Регламент 1407/2013 с предприятието "Зенит Билдинг" ЕООД. Посочено е още че при извършена кумулация на помощите, които ЕТ и едноличното дружество са получили за последните три бюджетни години, с помощта, която би се предоставила на едноличното дружество, се получава сума в размер на 395 281. 19 лв. Тази сума надхвърля максимално допустимия праг на помощта de minimis от 200 000 евро (391 166 лв.) по смисъла на Регламент № 1407/2013. Между страните не се спори, че "Зенит Билдинг" ЕООД е получило помощи в режим "минимални помощи", съгласно Регламент № 1407 на Комисията от 18.12.2013 г., в размер на 4 115. 19 лв. на 05.08.2016 г. и че едноличен собственик на капитала на дружеството е Х. Х., както и че ЕТ "Зенит-Х. Х." е със собственик физическото лице и е получило помощи по същата програма в размер на 391 166 лв. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК. Относно приложението на материалния закон съдът е изложил мотиви относно свързаността на касатора с "Зенит Билдинг" ЕООД, която свързаност е основание за постановяване на отказ. Конкретните съображения на съда са, че при безспорно установяване, че Х. Х. е управител на "Зенит Билдинг" ЕООД и действа като регистриран ЕТ "Зенит-Х. Х." е налице хипотезата на чл. 2 § 2 бук. "а" от Регламент № 1407/2-13 г. тъй като фактически едно и също физическо лице е управител, собственик на капитала на дружеството и е регистрирано като ЕТ и това лице има ясни управленски правомощия и в двата правни субекта. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Правоотношенията свързани с отпускане на безвъзмездна финансова помощ – de minimis – са регламентирани в Регламент № 1407/2013. Този вид помощ, е такава която се отпуска на едно и също предприятие през даден период от време и която не надвишава определен размер, поради което не отговаря на всички критерии по чл. 107, ал. 1 ДФЕС. В съображение 4 на регламента се предвижда, че съдържанието на понятието "предприятие" е в съответствие с това, дадено в конкурентното право на Съюза и че критериите за "свързани предприятия" са избрани от определението за малки и средни предприятия в Препоръка 2003/361/ЕО и приложение І на Регламент № 800/2008. Следователно за разкриването на точния смисъл на чл. 2 § 2 от Регламент № 1407/2013 е необходимо да се отчете релевантната нормативна уредба, както и да се съобрази практиката на Съда на Европейския съюз досежно посочените понятия и актове. Разпоредбата на чл. 2 § 2 от Регламент № 1407/2013 гласи, че за целите на настоящия регламент "едно и също предприятие" означава всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от четирите посочени взаимоотношения, в т. ч. когато взаимоотношенията са осъществени посредством едно или няколко други предприятия. По отношение на понятието "предприятие" в съображение 4 на Регламент № 1407/2013 Комисията е дала следната дефиниция: предприятие е всеки субект, който упражнява стопанска дейност, независимо от правния му статус и начин на финансиране. Това съдържание на понятието е утвърдено в практиката на Съда на Европейския съюз – Решение от 23 април 1991 г. по дело № С-41/90, EU: C: 1991: 161, точка 21; Решение от 18 юни 1998 по дело № С-35/96, EU: C: 1998: 303, точка 36; Решение от 10 януари 2006 г. по дело № С-222-04, EU: C: 2006: 8, точка 107; Решение от 27 юни 2017 г. по дело № С-74/16, ЕU: C: 2017: 496, точка 41. Трайно е разбирането на Съда на Европейския съюз, че качеството "предприятие" не зависи нито от правната форма на субекта, нито от вида на собствеността, нито от начина на финансиране. За целите на конкурентното право, а следователно и за целите на чл. 2 § 2 от Регламент № 1407/2013, предприятие е и търговско дружество, и публичен субект, и юридическо лице с нестопанска цел, и специалист, и индивидуален субект, и религиозна организация. Важното за определянето на един правен субект като предприятие е извършваната от него дейност да може да бъде квалифицирана като икономическа. За да се установи дали съответните дейности са такива на "предприятие" по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията, трябва да се изследва естеството на тези дейности, като квалификацията "икономическа дейност" се преценява за всяка една от отделните дейности, извършвани от конкретния субект" (в този смисъл Решение от 27 юни 2017, Provincia Betania, С-74/16, ЕU: C: 2017: 496, точка 44 и посочената там съдебна практика). Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз "икономическа е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар". В контекста на посочената съдебна практика и на фактите по делото следва да се прецени имат ли качеството "предприятие" по смисъла на правото на Съюза правните субекти, за които административният орган е приел, че е налице свързаност. В случая касаторът – ЕТ "Зенит-Х. Х." е търговец и извършва икономическа дейност. Същото се отнася и до "Зенит-Билдинг" ЕООД, което като еднолично търговско дружество е предприятие по смисъла на чл. 2 § 2 от Регламент № 1407/2013 и извършваната от него дейност е икономическа. Изводите на решаващият съд в тази насока са правилни. Член 2 § 2 от Регламент № 1407/2013 съдържа четири вида взаимоотношения, при наличието на които е налице "едно и също предприятие". Разпоредбата на буква "а" регламентира взаимоотношение, при което дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие. В същата разпоредба е посочено, че предприятия, поддържащи едно от взаимоотношенията, посочени в алинея първа, букви "а" — "г", посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като едно и също предприятие. Видно от съдържанието на чл. 2 § 2 от Регламент № 1407/2013 разпоредбата съдържа две хипотези на осъществяване на взаимоотношения от посочения вид: изречение първо, което регламентира взаимоотношенията при пряка (директна) свързаност между предприятията, и изречение второ, което регламентира взаимоотношенията при непряка (индиректна) свързаност между предприятията. Органът приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 2 § 2 бук. "а" от Регламента, без да уточнява дали свързаността е директна или индиректна. Не са изложени също така конкретни констатации по фактите в какво се изразява "свързаността" между касационния жалбоподател и едноличното търговско дружество т. е. органа не е посочил по какъв начин се осъществява притежаването на мнозинството от гласовете в едноличното дружество с ограничена отговорност и взаимоотношенията които възникват между двете предприятия – това на ЕТ и това на ЕООД-то. В оспореният акт липсват именно фактическите установявания свързани с наличието на притежаването на гласовете от едното предприятия по отношение на другото такова и доказателствата които сочат тези фактически установявания. Всеки индивидуален административен акт трябва да съдържа ясни и точни фактически и правни основания. Тогава, когато правната норма съдържа алтернативни фактически състави, е необходимо органът ясно да посочи хипотезата, която счита, че е осъществена. Това е важно както за ефективността на защитата на адресата на акта, така и за възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК така, както изисква чл. 168, ал. 1 от АПК. Липсата на точно фактическо и правно основание лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност, тъй като не съдът трябва да подведе установените факти към релевантната правна норма, а да провери сторил ли е това законосъобразно административният орган. Наред с това липсата на точно фактическо и правно основание засяга правото на защита на касатора. По изложените съображения отказът е постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е следвало да го отмени като незаконосъобразен и да изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне. Вместо това, съдът е приел, че актът е издаден при липса на нарушения както на процесуалния, така и на материалния закон. За да обоснове решението си, съдът сам е определил отчасти фактическите основания за издаване на акта. Решаващия съд излага доводи, че хипотезата е изпълнена в отношенията на ЕТ с едноличното дружество, тъй като Х. Х. е управител и едноличен собственик на капитала на "Зенит-Билдинг" ЕООД, но и действа като ЕТ. По този начин едно и също физическо лице упражнява ефективен контрол както върху ЕТ, така и върху търговското дружество, с което е изпълнена хипотезата на чл. 2 § 2 б. "а" от Регламент № 1407/2013. В административния акт обаче е цитирана разпоредба, която касае свързаност посредством притежаване на мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие, а не отношения, изразяващи се в контрол на мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в другото предприятие т. е. съдът не само е конкретизирал фактическите основания вместо органа, издател на акта, но и е подменил съдържанието на правната норма, цитирана в административния акт като негово правно основание. Касационната инстанция приема, че обжалваният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и следователно е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 от АПК. При това положение първоинстанционният съд е следвало да го отмени и като не е сторил това, съдът е постановил неправилно решение, нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Същото следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което отказът да се отмени. Преписката следва да бъде изпратена на органа – Главен директор на ГД "Европейски фондове за конкурентноспособност" и ръководител на УО на оперативна програма "Иновации конкурентноспособност" за ново произнасяне. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да осъди министерство на икономиката - юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на Х. Х. като ЕТ "Зенит-Х. Х." направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото касаторът е направил разноски, както следва: 50. 00 лв. държавна такса и 6 800 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция; 1 675 лв. държавна такса и 6 000 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По отношение на размера на платеното адвокатско възнаграждение е направено своевременно възражение за прекомерност както пред първата инстанция, така и пред касационната инстанция. При преценка на възражението съдът съобрази, че размерът на материалния интерес на делото е 391 166 лв., с оглед на което минималният размер на адвокатското възнаграждение е предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 3 530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000 лв. С оглед действащата нормативна уредба на минималния размер на адвокатските възнаграждение в случая се установява прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, но само досежно това пред първата инстанция, като то следва да се редуцира до размер на 6 440 лв. По изложените съображения в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в общ размер на 12 440 лв.