Решение № 951 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13602/2008 г.

Решение № 951 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13602/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 10336 от 13.10.2008 г., постановено по адм. д. № 6638/07 г. Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Асмазу Кафанди, гражданин на Булкина Фасо, против решение № 266/15.06.2007 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Асманду Кафанду, гражданин на Буркина Фасо. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение № 10336/13.10.2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 6638/08 г. Ответният по касационната жалба председател на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана, а по същество е неоснователна и решението на тричленния състав следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата Асмазу Кафанди, гражданин на Булкина Фасо, против решение № 266/15.06.2007г. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че предвид установената фактическа обстановка административният орган е направил законосъобразни изводи, че не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Посочено е, че жалбоподателят не е бил и няма основания да се предполага, че е подложен на преследване по причина на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, че в страната му няма въоръжен конфликт, от който за възниква опасност за живота и сигурността му. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, поддържани в касационната жалба, са за допуснато нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че възприетата от съда фактическа обстановка относно страната на произход на съответства на действителното положение, предвид ноторно известни обстоятелства за действителността в Буркина Фасо. Твърди се още, че и административният орган и съдът са се позовали единствено и само на представената по делото справка на Дирекция"Международно сътрудничество и евроинтеграция", без да положат усилия за установяване на действителното фактическо положение в страната. Направените оплаквания са неоснователни. Въз основа на фактите по делото тричленният състав е направил обоснован извод за липса на условия за предоставяне на статут на бежанец или предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Твърдението, че при изграждането на тези изводи съдът не е съобразил ноторно известни обстоятелства относно фактическото положение в Буркина фасо, е неоснователно. Ноторно известни, или т. н. "общоизвестни факти" са такъв тип факти, които са известни на неопределен кръг от лица, от което се изгражда презумпцията, че след като са известни всекиму, то те са известни и на съда. И след като страната на произход на жалбоподателя не е съседна на България, и се намира в друг континент, то не е логически издържано да се приеме твърдението на жалбоподателя, че е ноторно известно обстоятелството, че в Буркина Фасо полувоенни формирования принуждават мъжката част от населението да се бият като наемници в трети държави. След като е твърдял подобен факт, жалбоподателят е следвало да ангажира доказателства в тази насока, което не е сторено от негова страна. Неоснователно е и твърдението, че съдът не е положил усилия за установяване на действително положение в страната на произход. В тази насока изводите му са изградени въз основа на представена по административната преписка справка на дирекция"Международно сътрудничество и евроинтеграция", което е нормативно определен способ за установяване на положението в страната на произход. При липса на реална опасност за живота, свободата и сигурността на жалбоподателя, както и при липса на опасност от преследване, изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание, правилно е прието от съда, че за жалбоподателя Буркина Фасо е сигурна страна по произход. Това намира подкрепа и в изявлението на касатора, че той е напуснал страната доброволно, както и че неговите най-близки роднини продължават да живеят там. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,